Wind of Change

by Amanda Steele on Нед 15 Апр 2018 - 21:55

Amanda Steele

Children of Boreas| 21 | Amanda Steele

Училище, работа и успехи. Ето това се изискваше от личност родена в голямо семейство със сравнително важен статут сред обществото. Забавлението оставаше на заден план, а приятелите просто бяха изтрити, като че ли от хлебна гумичка. След нея пунктирите им изчезваха върху белия лист на деня, който Аманда често преминаваше с фалшивата си усмивка. Всички я познаваха като дъщерята на директора, която винаги седеше сама защото … беше надута и не се нуждаеше от никой друг, освен собственото си присъствие.
През по-голямата част от времето си чернокосото момиче мълчеше и тихо ровеше из телефона си с отегчена физиономия. На пръв поглед изглежда точно такава – надута. Ала истината обаче, често оставаше скрита зад пластовете грим, маските, дрехите и имената, които носим. Един човешки фарс, който оставяше толкова много хора самотни… - това представляваше живота на Аманда Стиил – едно празно петно в което живееше. Момичето нямаше мечти, нито цели, а още по-малко някакви желания, които да сбъдне. Дълго бе живяла по правилата на семейството си и сега седеше увиснала като на бесило.
Не знаеше какво иска, не знаеше на къде да поеме. Просто седеше в голямата градина и слушаше тихия вятър, който я караше да се усмихва, а в ръцете ѝ лежеше малък плик с писмо. Родителите ѝ се бяха развели и никой от тях не искаше да поеме каквато и да е отговорност за нея. И двамата искаха да я захвърлят. Всичко се размиваше около момичето и сякаш губеше форма. Никога до сега Аманда не се беше чувствала така, никога не беше просто седяла, съзерцавайки небето по което се разхождаха буреносните облаци на нечии гняв. Студения вятър минаваше покрай нея, а светлите ѝ очи не спираха да блуждаят докато в съзнанието ѝ бе хаос, който никога нямаше да се подреди. Христенията на ветровете сякаш накараха кожата ѝ да настръхне, а гласът ѝ зазвънтя в тишината на огромната градина.
- Какво ще правя сега… - разтвори устни и тихо промълви на себе си. Косите ѝ бавно се разпиляха, а тихата въздишка се отскубна от кремавите ѝ устни. Клепачите на бледото момиче бавно се затвориха, а тихото шумолене от храстите пред нея я накараха рязко да ги разтвори. Бледия им цвят се отправи към маслено зелените листа и тогава съзря нещо странно и същевременно с това… красиво. То ѝ се усмихваше, махайки ѝ с ръка.
Краката на момичето бавно докоснаха зелената морава, като внимателно се задвижиха към храстите. Тихото пукане на клонките зад храстите привлече вниманието на момиче, а когато то стигна до тях ветровете се засилиха и сърцето ѝ се сви. Момичето бавно се провря през храстите и тогава съзря създанието, което седеше с ръце на кръста срещу нея. Пухкавите му крака бяха здраво стъпили на земята, а червеното елече върху гърба му накара Аманда да разтвори изненадано устни.
- Здравей! Името ми е Стар! Искаш ли да дойдеш с мен, Аманда? Но нека преди това да поговорим за теб и родителите ти! Навярно си много объркана! – това бяха първите моменти от живота ѝ – истинският. В лицето на създание, което имаше копита, Аманда бе открила нов свят. По-късно бе разбрала много истини зад които разбираше защо родителите ѝ искаха да я оставят.
Полубоговете не бяха от този свят.
Мястото им не беше сред хората.
Така започна всичко.

”O, wind, if winter comes,
can spring be far behind?”

by **Athena;** on Нед 15 Апр 2018 - 21:58

Одобрена и добре дошла , дъще на вятъра.

Wind of Change

Wind of Change

Re: Wind of Change