Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 7:20 pm by dionysus;

» Отсъствия
Пон Авг 20, 2018 10:27 pm by lifeeater;;

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

astra;;, Persephone.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

I must roll another cigarette and watch the blue smoke curl and curl and curl and let myself feel good for a few moments. I never used to let myself feel too good. Now, for some reason, I feel like I deserve to feel good.

Go down

I must roll another cigarette and watch the blue smoke curl and curl and curl and let myself feel good for a few moments. I never used to let myself feel too good. Now, for some reason, I feel like I deserve to feel good.

Писане by Lucian A. Devoux on Вто Апр 17, 2018 9:15 pm


Човек не може да си затвори очите пред истината. Той не може доброволно да се върне в мрака, нито да ослепее, когато има дара на зрението. Ние сме единственият вид, способен на самоанализ. Единственият, носещ в генома си токсина на съмнението в себе си. Неравни в дарбите си, ние строиме, купуваме, консумираме. Опаковаме се в илюзията на материалния успех. Лъжем и мамим, проправяйки си със зъби и нокти до върха на това, което наричаме "достижение".
Превъзходство над другите.

Покрайнините на Лос Анджелис 2015 година

Не мога да обичам слабостта. Тя пречупва душата ти. Стопява вътрешностите ти. Прекланя те пред властта над плътта обвила костите ти. Една купчина живо нищожество. Кара те да искаш неща, които никога няма да докоснеш, да взимаш грешни решения, да се доверяваш на неправилните хора. Главата ти бълва от жужещи и кръжащи буболечки обърквайки и малкото насъбрало се свят. Малкото, което си позволяваш насред лукса от силата криейки се в ъгъла на глупавото ти самосъзнание. Ненавиждам слабостта, кучката преподрежда приоритетите ти и те отдалечава от постижението ти, отдалечавайки те. Събудих се облян в пот, жаркото слънце препичаше показало мизерната си светлина удряща се пряко в гръбнака ми белязан от многобройните трудно зарастнали рани пръснати по него. Придаваше им важност. Исках да пия вода като обезумял вълк от нейното име, което нямах правото да изричам и в мръсното си съзнание. Буквите се бяха натъртили в мозъка ми до болезнената мисъл насичаща на милион парченца всяка друга. Прозрели отвора към него се спуснаха като слънчевите лъчи и ме накараха още по силно да изругая противният звън идващ от съседната стая. Още една нощ с откраднат сън.
От два до три през нощта кожата ти е ужасно мека. “А в седем сутринта да не би да е стоманена?" Тогава е сияйна, но в този един час е ужасно предизвикваща за здравия ми разум. "какво?" Между два и три всичките ти демони излизат на яве по кожата ти. тогава ставаш друга."
Още една. Понякога беснеех като диво животно. Трошах, крещях, дерях.
До пълно изтощение. После се затварях в клетката си и се учех да живея със скапаната реалност, чийто гръклян бих изтръгнал. Примирявах се с последствията от действията си. От неподчинеието. Признавах истината. "Щом нямам контрол над себе си, значи нямам контрол над нищо." Тогава светът се връщаше по местата си. Наместваше се. Започнах да опознавам омразата. Другата страна на монетата.

Cabin #20 Hecate
4:30 сутринта


Моят случай е студено досие с отдавна изтлели горещи следи. Впрегнал си Времето в служба на себе си, престъпника, и то с демонична радост танцува върху трупа на жертвата.Не лекува.Защото само е станало убиец.Не чувствам болка. Мъртвите не чувстват нищо. Полека, полека се домогвам до леденостудената вода стичаща се от душа върху тялото ми. Оставяш капките отмиващи и последните следи от кръв да отпътуват в канала, да те съблекат гол пред реалността. Повечето се страхуват от удавянето, водата, студа, треперенето и забравата. Бих станал техен роб, ако исках да се предам. Тялото ми се вкоченява, горещината обвила ме като пепел останала след разпален пожар се притъпява като мислите ми. Сетивата ми обаче работят на 110%, за тях настъпва ново начало. Затъявам дъх и оставям контролиращият механизъм на съзнанието ми само да прецени кога ще умра. Затварям очи и се пренасям в друго измерение, вълните своенравно носят тялото ми по течението към открито море. Клинична смърт. Хората се страхуват от водата, от смъртта, понятието "клинична смърт" е само в главите ни. Очите ми се отварят за мен времето бе замръзнало. Поех си дълбоко въздух и потънах в леденостудените води. Давех се.
Накъсаното ми дишане беше прекъснато внезапно от виковете идващи от двора на лагера. "Нова птичка се е хванала в капана" Врътнах кранчетата, покрих долната част на тялото си и вяло погледнах часа. С отегчение излязох навън подпирайки се на вратата. Наистина момичето имаше вид на птичка с всичката коса, която хвърчеше като перушина надолу с главата и вързани крака, висяща от клона на старият дъб. Първоначално не бях сигурен дали да поставям капана там, заради старите клони. Така жертвата би могла да падне и да се освободи. Следях с очи клатушкането и и безсмислените опити да се отскубне, но без резултати.
- Кретен! Мислиш, че е смешно ли? Съдейки по ухилената ти физионимия, явно да. Свали ме веднага от тук, или...
- Или какво? Ще ме ругаеш до смърт ли? - Ухилено посочих въжето увито около краката и.
- Някакъв идиот е сложил кабърчета по пътя и е заложил капана! Ела и ме отвържи!
- Идиот, но аз стоя от тази страна на пътеката, нали? Капана е за безопастност на лагера, а ти какво си правила в храстите? Не..чакай не искам да знам.

Изправителен дом на Лос Анджелис 2005 година

Горчивият небосвод се стоварваше с цялата си тежест върху покварената местност. Капките се измъкваха подобно на песъчинки измежду пръстите на горчивината надвикснала над нас. Крачех бързо за да хвана тези на баща ми. Погледа му луд, вперен в каменният червен надпис на старата сграда, чийто порти приближавахме. Не се оплаквах, примирявах се с положението. Засега. Засега стисках зъбите си по между им и се молех скапаната гръмотевица да разцепи на две постройката. Питах се отново и отново "Какво направих?". Колелото се завъртя спирайки моментално на отговора "Просто се роди от погрешната жена - Хеката". Синкавите перлени очи се стрелката неловко към мен, мълниеносно се връщаха на мястото си щом срещнеха моите. Отвратен от същността ми ме влачеше към самотата чийто роб се превърнах. По пътя изваждах на определен брой крачки кабърчета и ги хвърлях в храстите около калта. Стовари ме на прага като ненужна вещ и изчака сравнително стар мъж да излезе. Хвана ме за качулката и въпреки упоритостта ми да се откъсна не успях.
- Искам да се отърва от това... зло.

* От престоя си в изправителният дом се е научил да поставя капани и сега има около лагера и няколко в самата хижа.
Lucian A. Devouxson of Hecate; age: 22
FC: Bob Morley
avatar
Lucian A. Devoux
Child of Hecate
Child of Hecate

Брой мнения : 39
Join date : 17.04.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I must roll another cigarette and watch the blue smoke curl and curl and curl and let myself feel good for a few moments. I never used to let myself feel too good. Now, for some reason, I feel like I deserve to feel good.

Писане by Athena; on Вто Апр 17, 2018 9:36 pm

Одобрен и добре дошъл.

• • • • •


Follow the new dawn
Made of hope and bliss , follow it to home

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3577
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите