Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» You have peace - the old woman said - when you make it with yourself.
Пет Дек 14, 2018 11:12 pm by Nyx.

» Addicted to love.
Пон Дек 10, 2018 8:23 pm by Helios;

» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Beth., cassandra;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

It's science, honey! I have to dissect something!

Go down

It's science, honey! I have to dissect something!

Писане by Ambrosia Ven’ci on Сря Апр 18, 2018 6:11 pm


Ambrosia Lillie Ven’ci
also known as
Ruby

Age: 20 / Daughter of Thanatos / FC: Elizabeth Hestridge

Името ми е Амброзия. Живях бурно - обичах, губех, почти умрях.Повечето ще запазя за себе си. Преди 4 години ми откриха рак на костите.Умирам.Забавна съм, умна, а единственото ми спасение от живота са науката и изобретенията.

Боговете ни дариха със сили, умения, сръчност, превъзхождахме хората по привлекателен начин. Израстнали - специални и странни, като част от пъзел чието място не е там. Опитваш се да го натъпкаш с пръста си на правилното място, но то отказва да се подчини. Напомня ти бегло, че света не е твой, живота и смъртта съществуват само за да те подчинят под моща си. Опитваш се да живееш достойният живот на войн в света на Богове, Титани, Амазонки, но те остават печелившите накрая. Частицата я смачкват в дланта си и показват, че това не е нашият свят по един или друг начин. Бога ми, опитвах се да запазя крехкият баланс плуващ във вече избледнелите сини ньоанси, побелели като косите на старица. Живота бавно си отиваше от мен или аз от него.
Все още съм в дилема по въпроса.
Криех болката притискайки зъбите си един в друг, пръстите ми свити в жлъчен юмрук скрити в якето ми. Още се учех да живея в света на живите, защо трябва да умра? С какво съм по - различна? Как го заслужих? Рака се разпростираше свободно като у дома си из хилавото ми тяло, за него нямаше прегради, стените бяха отдавна премахнати. По дяволите аз не се предавах, но тялото ми - да. Бавно и мъчително, рака ме водеше към отвъдното.
i.
Тя се роди грозна.
Ръцете и краката и непропорционални на тялото.
Пищеше повече от обикновенното. Създаваше излишен дразнещ щум.
Майка и мислеше да я удуши в съня и или удави. Клетницата купнееше за спокойствие.
Тишина.
Мислеше за счупването на малкото и вратленце.
Ненавиждаше лицето и. Ненавистта и към грозното се бе превърнала в мания.
Мислеше си "Живота е за красивите."
i.
Порцелана по лицето ми се пречупва, когато плача.
"Красива си" шепнейки с влажните си устни в ухото ми.
Последва удар. Парещ, болезнен вкоченяващ вътрешностите ми.
Кръв. Бликна от носа ми, забърсах го с ръкава на пижамата си.
"Искаш го, чета го в сладникавият ти поглед, Есмер" - Шепота се превърна в пищене в тъпънчетата ми.
Сподавените писъци се разнесоха в яркото ми съзнание. Борба. Някога. Сега просто спрях.
Отказах се.
"Вината е изцяло твоя!" Ти го предизвикваш с плътните си устни, бронзова кожа, диамантчетата сиви като дъждовен облак очи втренчени в него. Замръзнали върху тавана на стаята. Ти си направена за него, за грубите му докосвания, докато мрака прикрива прегрешенията му.
Влизаш във ваната. Потъваш. Спиралата ти се размазва, червилото се размива, къдриците ти се превръщат в черни създания във водата.
Излизаш. Оправяш спиралата отново. Слагаш червило. Обличаш най - хубавата си рокля.
Преструваш се.
Нищо не е наред. Поредният петък.
Майка ти те обвинява заради красотата и тялото, което тя не е притежавала. Нарича те "мръсница", обвинява те за изкушението към него. Удря те. Продължава да повтаря, че си прекалено драматична и лъжеш. Очите и са пълни с радост гледайки как той те унищожил, получила е падението ти като дар от Боговете. Болката отново се повява, но не заради синините по бедрата или белезите по гърба. Предаде те.
i.
Водопада от гореща вода се стичаше по - голото ми тяло, парата ме задушаваше, но бях заета с мисли за предстоящият пролетен бал. Затворих очи за част от секундата оставяйки струята да се удря по - гърба ми. Само ако можеше да заличи белезите. Извих главата си назад, топлата вода заглушаваше външните шумове и останахме само аз и самотата. Такава, каквато я обичах. Ненадейно почувствах как падам стремглаво надолу, тялото ми изпада в безтегловност, отдавам се изцяло на безлюдната пустиня около мен. Отварям очи. Изпадам в шок. Губя съзнание.
Миенето на чинии не се оказа трудно. Петък е и домашната работа се падна на мен. Отново е пиян. Притъявам дъх, усещайки мириса на твърд алкохол разливащ се по рамената ми.  Пръстите му се вкопчват във врата ми отмятайки косата ми. Задушавам се, бездната отново се отваря пред мен, горчивите сълзи напират, ситскам зъби, скърцането бе чуто единствено от мен. Жадувам мъчението ми да спре, само за миг от вечността, болката да спре, да притъи дъх в сенките и си почине от злодеянията му. С грубите си пръсти изви гърба ми към себе си. И тънката линия между доброто и злото в мен се скъса.
Там е работата, че повечето хора се двуомят заставайки на ръба на пропастта, съмненията ги изяждат, изцеждат, побъркват, но не и мен. Аз скочих право в нея и то със засилка.
Краката ми полетяха във въздуха, за първи път почувстваха свободата си. Имаха я. Аз я притежавах. Не бях ничия. Позволих на душата си да изчезне незабележимо, да се втурне в празнината така както и аз. Ах колко е изкушаващо.
Случи се толкова бързо.
Отблъснах го, защото не го очакваше. Не очакваше "хубавкото личице" да се противопостави. Грабнах малкият чук поставен на плота с който поправяше прозореца миналият вторник и го ударих с него, чу се пукане, кръвта зашуртя от черепа му. Нацапа пжода, но аз не се спрях. Дяволите ме бяха обхванали в силният си захват и не ме пускаха. Черните дни навън, слънцето, което не изгряваше за мен и всеки ден се молех просто да ме убие за да не се мъча. Защо ли? Защото горката аз нямах куража да се обеся отпред пред входната врата. Колкото повече удрях, колкото повече безжизненото му тяло се превръщаше в грозната картинка, която майка ми обичаше да ме нарича се радвах.
Стъмни се, станах от пода в ъгъла и завлякох тялото в съседният двор на изоставената къща.
Зарових го.
Обвиниха нея. Последните ми думи към нея - " Приятно прекарване в ада от който аз тъкмо се завърнах."
Осиновиха ме.
i.
Фасадата на порцеланото момиче проработи. Превърнах се в нещу различно, бездушно и безрасъдно грозно. Отвън - възвърнала живота си, смеха си, гласа..той..той кантеше из стаите. Гласа ми висок и ясен. О, Боже, смеха е опияняващ, величествен. Аз отново се смея и радвам на живота. Има живот в мен.
Като слънцето и луната - вечно гонещи се,но принадлежащи на един свят.Моя свят.Нашият свят.Аз също не позволявах двете немирни кученца обикалящи около мен,играещи си да се срещнат.Начертавайки невидима бяла граница с тебешир оцапал пръстите ми.Не и днес,а преди много време,някъде в миналото,когато все още вярвах в с вета,доброто,чувствата.Позволявах на тези нищожества да ме вкопчат в безмилостната си прегръдка,обвивайки пипалата си около невръстното ми тяло,полазвайки ме съвсем неестествено,осъзнавайки колко тежки последствия ще имат върху мен.И черното замени бялото за една цигара време.Изгубих съвестта си,това ангелче пърхащо с противните си криле наоколо поддържайки душата ми,като автомонтьор,но аз я сграбчих.Да.Свлякох я гневно върху изкопаният гроб и я ритнах вътре,заедно с всичкото добро останало с частици светещи в тъмното,поръсвайки я с пръст,заривайки я с последни сили.Защо ли?
Защото я мразех,ненавиждах душата си.
i.
Не зяпай.
Не..наистина. Недей..
Годините минаха, познатата Ру беше мъртва за всички. Роди се и умря отново. Наследих една от най - влиятелните и безпощадни компании на пазара. За тях конкуренцията не съществуваше, аз също бях малка част от пъзела в цялостната им схема и е въпрос на време да ми теглят куршума, ако не припкам като кученце. Навиците ми се промениха, пиех кафето си горчиво като отрова попълваща празнотите в гърлото ми, будеща ме нощем, замених игрите с оцеляване сред хищниците с оголени зъби насреща ми. Приех чужда съдба, това не съм аз. Но ума ми не позволяваше краткият бял спомен да се размие измежду остатъците от живота ми. Продължаваше да тъпка на едно място напомняйки противно за себе си. Помня го всякъш беше едва вчера.
- Забрави! Няма да го направя! Махни се! - Тялото му пропорционално на моето, къса гъста кестенява коса, кичур коса се бе измъкнал от перфекционизма му и падаше върху грубото му лице. Бегло погледнах зад себе си, очите му блестяха, блестяха на фона на мрачното мазе. Влажността полепнала по дрехите ми, отмиваща и последнната невинност от тялото ми. Студеният метал на оръжието се впиваше в пръстите ми, поставяйки своят отпечатък върху тях. Усещах как смъртта надвисва над бедният човечец и зависеше от моето благоволение.
- Напротив. Ще го направиш. По един или друг начин.
Последва писък, за мое съжаление излизаше като яростен вик от моето гърло. Куршума се изстреля в стената зад жертвата. Мъжа грубо изтегли пистолета от ръцете ми и го застреля с няколко на брой куршума право в главата. Тялото ми се сви на пода, ръцете ми запушваха ушите от звука. Не е вярно, че лекарите се плашат от правата червена линия на екраните си при мъртвият им пациент. Тона пищеше в ушите ми и ме оглушаваше, очите ми се напълниха със сълзи и се опитах да съживя човека.
- Така се прави. Учи се бързо или ти си следващата. - Заставането начело на компанията ми костваше съвестта.
i.
Ракът се е завърнал. Много съжалявам.
avatar
Ambrosia Ven’ci
Child of Thanatos
Child of Thanatos

Брой мнения : 25
Join date : 18.04.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It's science, honey! I have to dissect something!

Писане by Athena; on Сря Апр 18, 2018 7:38 pm

Одобрена и добре дошла.

• • • • •



Everybody wants to rule the world
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 4001
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите