Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

» Espen |20| son of Thanatos (Cabin #22)| FC:Evan Peters |TAKEN|
Съб Ное 24, 2018 1:40 pm by Athena;

» if I got voice they gon hear me shout;
Пет Ное 23, 2018 3:59 pm by dionysus;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

out of everything that i was taught, killing was always what i was best at.

Go down

out of everything that i was taught, killing was always what i was best at.

Писане by valerian locke. on Пет Апр 20, 2018 4:17 am


valerian locke
“He liked such sharpness, for there was nothing
in him that had any blood you might spill.”

“Thesis: I swallow a bee for each ill deed done. I am a hive walking.
I strain to hear you over the regret.”
 
-        Дръпни се от нея, момче!
Две властни ръце придърпаха грубо малкото му телце назад. Пръстите се забиха измежду ребрата му, почти пронизаха сърцето, докато се опитваха да го отместят, противопоставяйки се на борбата му. Докосваха така, сякаш притежаваха. Заставяха го да застине. Нямаше нежност в това действие, нямаше любов – само калкулирана прецизност, следствие на години култивиран прагматизъм, който в такива ситуации винаги излизаше наяве. И детето го направи, съвсем притихна, сковано в самата си същност не от страх, а от хлада и апатията, от първичността на гласа, който го водеше, които по-късно и то щеше да започне да споделя. Сковано, защото те бяха толкова различни от топлотата и мекотата на майка му, която сега лежеше съвсем студена в краката му.
Кръв се стичаше на едри капки от резката, помрачила нежната кожа на вратлето му, обагряйки безцветния под в алено. Малките му ръчички трепереха. Кръв имаше и по тях. Кръвта бе навсякъде. Бе целунала нощта и изпила целия й мрак, за да го замести с толкова много червено. То се бе отпечатало и от вътрешната страна на клепачите му и, колкото и да затваряше очи, кошмарът не изчезваше. Не ставаше на прах. Вместо това бе започнал да съществува в главата му, придружен от някаква ужасна, умопомрачаваща повторяемост, която крадеше всички други мисли, за да остави място само за тази. Затова детето държеше очите си широко отворени. И не оставяше сълзите да ги напълнят, да му попречат да види. Вече не можеше да отмести поглед, дори да помръдне. Взираше се право напред, в една друга кръв – в чуждата. В ножа, почиващ измежду безжизнените пръсти на майка му, които допреди минути го бяха прокарвали по продължението на шията му. Писъците постепенно бяха заглъхнали, но сега наново ехтяха, в съзнанието му, разбиваха се в стените на кухите му гърди и го правеха глух за звуците на външния свят. Дъхът му излизаше на пресекулки и увисваше в тишината, извисяваше се над нея и се разпадаше изпод тежестта й.
Изпод тежестта на съзнаването за това, което детето бе направило.
Сега единственото, което му оставаше, бе да падне на колене и да заплаче в нощта.
 
Утрото така и не дойде. Дните се нижеха един по един, претъркулваха се и ставаха на нощи, но нито един от тях не бе истински светъл, през нито един от тях слънцето не целуна клепачите му. В самата си основа и същност те всичките бяха тъмни, задушаващи, подобно на бездънна черна дупка, в която можеш само да падаш, все по-надолу; никога нагоре. Всичко бе мъгла и сенки, в пространството между които той бе започнал да съществува – едно четвърто измерение на душевна нищета, в което сърцето му не биеше, но в което гърдите му продължаваха измамно да се повдигат. Нямаше как да бъде светло, не и след като Валериън бе убил светлината, не и след като бе издирил всяко едно кътче, което тя бе използвала като свое скривалище, за да го напои с мастилен мрак. Тя изгаряше кожата му и заслепяваше очите му, замайваше главата му и тровеше кръвта му. Не знаеше как да функционира в симбиоза с нея – за него винаги щеше да бъде като паразит, ползващ тялото му за гостоприемник; нещо чуждо, което не бе част от него, което не му пасваше. Светлината бе враг; бе слабост, чиято близост той не биваше да позволява. Бе отрова и той се чувстваше точно така винаги, когато бе в допир с нея. Разяждаше вътрешностите му и чупеше костите му, за да се намести между тях като свръзка. Тялото му обаче отказваше да я приеме, бореше се, опитваше се да я изкара от системата му. Самите атоми и молекули, от които бе изграден, й противоречаха. Не бе научен на толеранс и търпение. Не бе научен да я обича. Тя бе студена и жестока господарка. Затова можеше само да я мрази.
Утрото не дойде. А той го бе чакал дълго. С изморени очи и още по-изморена душа. Бе преброявал множество пъти звездите по небето в чакане, бе ги гледал и бе мечтал. Бе се научил да обича тях, да ги използва като свое убежище, да се крие измежду звездния им прах. Бе направил нощта своя приятелка, бе целувал устните й и бе прокарвал пръсти през черните й коси; бе се оглеждал в бездънните й очи, но така й не бе осъзнал кога те го бяха погълнали напълно. Тя бе утешавала разочарованата му, в следствие на отсъствието на антипода й, душа, тя бе затворила раните и затова той й бе обещал същността си вовеки. Бе приел мрака в живота си, красивата, статична тъга и вече не се бореше срещу тях.
Утрото така и не дойде, но той вече не го чакаше.

________________
son of hades
twenty-one years old
has been part of the camp for five years
fc: will tudor

avatar
valerian locke.
Child of Hades
Child of Hades

Брой мнения : 1687
Join date : 20.04.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: out of everything that i was taught, killing was always what i was best at.

Писане by dionysus; on Пет Апр 20, 2018 9:27 am

Много хубав герой. Одобрен.

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 5504
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите