Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

» Espen |20| son of Thanatos (Cabin #22)| FC:Evan Peters |TAKEN|
Съб Ное 24, 2018 1:40 pm by Athena;

» if I got voice they gon hear me shout;
Пет Ное 23, 2018 3:59 pm by dionysus;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

i'm about to lose my mind. | melantha stamm

Go down

i'm about to lose my mind. | melantha stamm

Писане by mela stamm; on Вто Апр 24, 2018 6:21 pm



- Точно така, добро момиче. Изпий ги. – говореше лекарят тихо, със спокоен и бавен тон. Подаде й чашата с вода и след като отпи, я остави на пода до леглото. Когато вратата се затвори и фигурата в бяла престилка се скри, Меланта изплю розовите хапченца в шепата си. Двете топчеца се търкулнаха под матрака, под който имаше няколко дузини от медикаменти.
Гледаше дълго навън, наблюдаваше как снегът валеше и натрупваше, наблюдаваше сивотата на зимата навън, макар другите да виждаха чистотата на белия сняг, красотата на снежинките. Мела виждаше единствено нещо, което я потискаше, една носталгия по цветовете на пролетта и затрупаната, спяща под снежната покривка природа. Всеки ден седеше пред прозореца с часове, наблюдавайки с мрачен и луд поглед танцът на сипещите се снежинки, без да вижда нищо красиво в него. Всеки ден прекъсваха това тихо наблюдение по едно и също време с поредните две хапченца за деня. Беше сама в стаята, беше считана за опасна, нямаше остри предмети, нямаше мебели, от въпрешната страна на прозорците имаше решетка, дори чашата с вода беше пластмасова, за да избегнат възможността да нарани някого, или да нарани себе си. Никога не носеха прибори заедно с храната, която също поднасяха в пластмасови чинии. На пръв поглед мерките за сигурност към нея бяха ненужни, Меланта изглеждаше винаги спокойна, с една лека усмивка, само светлият й поглед подсказваше за сбърканото й съзнание. Научиха се да не вярват на малкото момиче по трудния начин. Още помнеше лицата на онези, които бе изпратила в болница още първите си дни тук, помнеше имената им, какво и изражението на младата, новоназначена сестра, която спря да диша в окървавените й ръце. Сякаш беше вчера, когато го направи. Беше денят, в който изнесоха всичко опасно от стаята й и сведоха обзавеждането до минимум. Само леглото стоеше прилепено до едната стана. Нямаше чаршафи, нямаше и одеала, след опитите й да удуши един от санитарите. Всичко беше безопасно, поне на пръв поглед. Поредните лекарства, но вместо да види приветливото лице на лекаря, влезе жена, която не беше виждала никога преди. Млада сестра, може би завършила наскоро. Суматохата от стаята, виковете на девойката в медицински дрехи бързо доведоха двама лекари и един мъж от охраната. Бяха закъснели, а картината, която завариха единствено затвърди лудостта на Меланта. Пред счупеният прозорец седеше младото момче, а главата на сестрата беше в скута й със стърчащо от врата й парче стъкло.
Времето минаваше, слънцето топеше натрупалият сняг, изпод който вече се опитваха да пробият и първите пролетни цветя, а с тях екипът на психиатрията да си отдъхне. Втора година беше в лудницата и се случваше едно и също. Настъпеше ли пролетта, Мел искаше да й донесат цветя. Агресията й утихваше, сякаш лудостта от нея изчезваше и погледът й се избистряше с щастие. Трета година, в която се повтаряше едно и също, докато не беше изведена от нения усмихнат лекар. Беше я наблюдавал през цялото това време и съмненията му се бяха потвърдили, когато забеляза връзката с всяко растение, което й носеше. Прекарваше време с нея, разказвйки й за мястото, на което щеше да я отведе.

• прекарва повече от две години в психиатрична клиника без да бъде диагностицирана
• през времето, в което Персефона прекарва в царстото на Хадес, Мела бива обземана от необичайна лудост
Melantha Stamm | 17daughter of Persephone

FC: India Eisley
avatar
mela stamm;
Child of Persephone
Child of Persephone

Брой мнения : 114
Join date : 24.04.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: i'm about to lose my mind. | melantha stamm

Писане by Persephone. on Вто Апр 24, 2018 7:36 pm

Одобрена.

• • • • •


life's daughter and death's bride.
you shall find that pretty rose vines are just as lovely when they wrap tight over your limbs and shatter your bones.
avatar
Persephone.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 1264
Join date : 16.10.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите