Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Today at 8:31 am by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 3:47 pm by Helena Abernathy

» triple threat;;
Сря Май 23, 2018 12:36 am by Athena;

» Blue blood. | Arlene Cavendish
Вто Май 22, 2018 10:27 pm by Athena;

» Santana Yves / Claimed child of Hermes / Cabin #11 / 20 yo. / FC : Naressa Valdez / FREE /
Вто Май 22, 2018 9:47 pm by Athena;

» Съобщения
Съб Май 19, 2018 10:54 am by dionysus;

» pure gold.
Пет Май 18, 2018 6:53 pm by dionysus;

» Alexandra Doxas
Пет Май 18, 2018 6:04 pm by dionysus;

» deadly nightshade;
Чет Май 17, 2018 7:08 pm by Lady Sorrow.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

GoldenArrow, Kaiein Glasscote., Trenton Walsh.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 5/11
Cabin #6 (Athena) - 8/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 4/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 5/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 10/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 6/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11

There is no darkness but ignorance. There is no brightness but widsom.

Go down

There is no darkness but ignorance. There is no brightness but widsom.

Писане by Odessa Cetolla on Сря Апр 25, 2018 9:53 pm



❝I want to breathe
'Cause I cannot see, what everyone can see. So easily!

» Name:
Odessa Cetolla
» Age:
17


» Child of Athena: Cabin № 6
FC:  Maddison Jaizani



Знаете ли кой е най-анализираният, недооцененият, критикуваният и отричаният автор? Съдбата! Горката се бъхти ден и нощ да плете изящни дантелени мрежи, да свързва с тях по невъобразим, неочакван, оригинален и вълнуващ начин нишките на човешките животи, да разделя хорските пътища, или да пресича такива, разминали се и забравени преди десетилетия.. А хората сякаш просто не искат да се примирят с отреденото им място. Вечно негодуващи от падналата им се роля, се размахват с ръждиви, тъпи ножици, мъчат се да срежат примките на своята заплетена фигура. Ръчкат, съшиват, порят, прекрояват... все недоволни, все онеправдани... защото тяхното бунтовно самочувствие неуморно нашепва, че не трябва да се задоволяват с наличното, защото им е отредено много повече, че поемайки нещата в свои ръце, ще се справят по-добре...

И нито за художник, нито за писател я бива Съдбата. Ако в живота ни изпод нейната четка се появи тъмна краска или перото ѝ добави в историята ни тъжен абзац, мигом всичко бива заплюто, разкъсано и изгорено. Отказваме да погледнем цялостната картина, считаме, че е пораженческо да чакаме смирено докато артистът разкрие своя замисъл, надявайки се, че в крайна сметка всичко е за добро. Всеки иска нещо, всеки си вре носа където не му е работа, всеки бърза и капризничи... но пък кой да ни вини? Така са устроени хората - кратък им се вижда земният път. Чакането ги съсипва. Неуспехът – огорчава. Чуждата сполука - озлобява. Всеки иска сам да си изплете кошницата, независимо колко чужди трябва да пожертва в процеса. Няма лошо... някои си остават само с искането, а хора като Омир, Аристотел и дори Питагор имат волята да действат, но какво са получили? Всеки ли се сдобива с онова, към което се е стремил, когато е започнал да преправя съдбите на хората, чрез своя дар на света? Не остава ли разочарован? Все по-ненаситен.. по-отегчен.. по-алчен... по-самотен? Или и това е част от съдбата. Зад всеки завой да ни чака горчив урок, от който да не си вземем поука? Не знам дали и в собствения ни самоунищожителен уклон пак е замесена Съдбата, ама така и така все нея обвиняваме... ще ѝ препишем и това.

С периферното зрение следях Кийрън, докато неволно очите ми се стрелкаха в короните на дърветата при всяко движение на едра птица. Изцъках с език, внезапно обзета от раздразнение заради надеждата, подсъзнателно размекваща мозъка ми и затова се опитах да съсредоточа мислите си към книгата, която четях в опит да сглобя линията на събитията.
-Рая ли? - повдигнах вежди. От момента на поява ми тук десетки пъти я видях колко умел и силен войн беше и стотици как трепери, губеща контрол над себе си и ситуацията. . - Появата ми беше неочаквана, но колкото и настрани да ме държаха, ме взеха със себе си. Рая сякаш ми намери... "приложение", но не останах с впечатлението тя или някой от отряда ѝ да знаеше името на твоя приятел. Всички бяха поели на кръстоносен поход, който ми изглежда доста голяма лъжица за нейната уста... Отрядът е свиреп, но пълчищата насреща ни... А тепърва навлизахме в периферията...- Свъсих чело при спомена за студа, зловонието, пустошта, непрестанното напрежение, изтощение и глад - Ще се опитам да си спомня нещо друго полезно.

Всичко, което Кийрън ми каза, скупчих грижливо в паметта си, както катерица тъпчи ядки в бузите си, за да ги предъвква по-късно на спокойствие. Слънцето натежа и увисна някъде надясно, разливайки върху градината студените сенки от дърветата като излети от търкулнато менче. На предупреждението на чернокосия да не вярвам на другите, да ги избягвам и, общо-взето, да не приемам бонбонки от непознати, отвърнах:

- Нямаш грижи. Ако зависеше от мен бих избягвала всички хора. Нищо лично! - допълних със захарна усмивка и се загледах в смачканите стръкчета глухарчета пред себе си. Може да бях дъщеря на Атина, но си оставях все така антисоциална, както преди. Разберете ... не беше нарочно, просто намирах хората за твърде скучни и простовати. Неподлежащи на промяна. Вярващи че едва ли не някой ще им подаде нещата, като че е лъжица за мед и толкоз. Затова предпочитах някой по-видни представители на човешката раса, като Порфирий, Софист, Протагор, Теофраст. Абе все сериозни четива за деца, но такава бях ...
Щом надзорникът ми се прибра в къщата, изопнатите ми нерви ясно усетиха присъствие, внезапна поява на раздвижване в енергийните потоци. Не беше нещо, с което съм се срещал преди, не бях сигурен защо изобщо мога да го доловя, но то изпрати мигновен импулс с команда да скоча на крака. Съумях да овладея потрепващите ми от напрежение мускули и останах неподвижна. Внезапно всички фрагменти започнаха да се намират и събират едни с други като намагнетизирани. Аз бях в ролята на "племенник". Племенник на мъртвия канцлер. Трябваше да прикрият моята... немощ. Трябваше да ИЗГЛЕЖДАМ силна. Не им бе нужно и да БЪДА такава. Аз бях фигура, просто подставено лице, което да оправдае нечии действия, да утвърди нечия власт. Изправих се и влязох вътре, потънала в размисъл. Това, естествено, не караше ситуацията да ми се изясни напълно, но мозъчният напън е добра залъгалка, че рано или късно ще се пръкне нещо умно, което да подреди кашата наоколо.
Оловни студени капки вода се стичаха по черните кичури, провесени от сведената ми глава и тупваха тромаво на тъмния каменен под. На отсрещната стена в банята висеше голямо огледало с тежка медна рамка. Вдигнах поглед и бавно избърсах сивата мъгла от запотеното стъклото. Дори не помнех от колко време бях заставала пред огледало. След дългата вана отново бях заприличала на човек. Вярно - чак се учудих колко мъртвешки бледа изглеждам, но знаете ли ... всеки ден в този лагер е приключение, а за жалост май имах още доста да извървя преди да си тръгна от тук.


avatar
Odessa Cetolla
Child of Athena
Child of Athena

Брой мнения : 1067
Join date : 25.04.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: There is no darkness but ignorance. There is no brightness but widsom.

Писане by Athena; on Сря Апр 25, 2018 10:09 pm

Одобрена и добре дошла , дъще.

• • • • •



She rises on a night of victory.
Her heart wears wisdom skin and wit warmed splendor, the echoes of a war cry holding it together.
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3438
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите