Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 8:57 pm by Nyx.

» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Ada Taragay., Cain., drew hawkins., Helios;, lena amsel;, Noel Roy Evans

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

Amarantha

Go down

Amarantha

Писане by Amarantha on Пет Ное 24, 2017 9:17 pm










Amarantha  | 18
Children of Hecate| FC: Lili Reinhart/center>



Име на героя: Амаранта
Години: Навършени 18
Особености: Ослепяла е на 10 годишна възраст. /виновник: търси се/ Вижда света с отблясъци, а хората около нея пламтящи в огньове.
Намира утеха в свиренето.
Външен вид: Нешливован скъпоценен камък, докоснат от следите на вечните светлини на времето. Тъмен ъгъл в чийто прегръдки копнееш да се скриеш. Тъмносини обширни мозаечни небета в готовност да те хванат в лабиринта си. Строини извивки скрити зад отвратителните белези по тънкото и тяло, ходещо като във вечните поляни на Боговете.
Характер: Еманципираната и личност положена нежно върху многобройните слоеве шарени нюанси се усмихваше насреща ти. Колоритността и се поддаваше зад огледалото на тънки линийки грациозност, която се страхуваше да покаже на света.


Покрих пръстите му със своите, крехките крайници притиснаха неговите в опит да ги отдръпна от кожата си. О, Боже, плътта ми изгаряше. Възпламеняваше се при всеки "покорен" сантиметър. Той не се наслаждавше с малко, очакваше малко по малко да се покатери по стремглавата пътека водеща към нищото, но все пак силите му стигаха. И нямаше да се спре. Хищника бе надушил плячката си и я дърпаше с ноктите си към скривалището си. Готов да я изяде. Предаде. Влачеше окървавеното и безсилно тяло след себе си, а тя не се съпротивляваше.
Не.
Стой.
Той не би направил така.
Различен е.
Той е.. Той е хищника, аз ли съм звяра?


Страх ли те е? Превръщаш се в хищника, ти вече си загубена кауза. Сграбчил ме с лапите си, той не хващаше звяра, не го убиваше. Беше прекалено лесно за великият му ум. Направо обидно за него. Помните ли как са ви разказвали, че трябва да се правиш на умрял пред мечката за да не те изяде? Лягаш и се правиш че не дишаш, въздуха не излиза бясно от дробовете ти подобно на войници втурнали се да покоряват невидима беттона стена. Треперещите клепачи готови да се отворят, разширените зеници, ръцете притиснати в юмруци готови да се отбраняват, макар и смъртта да е неизбежна. И аз стоях пред мъртвец. Аз бях него. Е, забравете приказката. То се случваше в момента. Притиснах дробовете си, въздуха се изпълваше до тях но не стигаше до там. "Те направиха всичко за да ме имат, не го прави и ти, моля те. Моля те. Не ме докосвай, не осквернявай и последната частица запаметена в очертанията на сърцето ми." Очаквателният му поглед бе добре заучен, като изрецитирано наизуст стихотворение. Спомняш си всичко познато и го преразказваш. И той измъкваше думите си добре запаметени. "Ами ако се изненадаш? Ако очакваната награда всъщност я няма? Ако няма какво да ми вземеш? Аз нямам нищо." Ума ми се изпразни от мислите си, изчезнаха мигновенно в хаоса на съзнанието ми. Притворих внимателно устни колкото да вдишвам и издишвам, показвайки признак на живот. Нарушавах правилата на животните. Упорствах. Свалих ръката му от лицето си, но погледа ми все още следваше неговият като кученце. Ума му се превърнал в носещ ураган.
И духът отново пристигаше неканен в черният небосод осеяно не със съзвездие, а дъждовна пелерина. Сновеше наоколо припомнящ колко нищожна се чувствах пред яркото слънзе плуващо в дълбините из зад тюрказеоното мастило на ноща.
Наглеца избутваше и най - малкият признак за тъмнина.
Животинското в него не се насищаше от хвърленият суров къс месо в устата му. Небцето му обагрено с безброй кървави следи, рецепторите му се насищаха с вкуса на плътта. Звяра ще те разкъса и изяде жива. Посмей да подадеш признак на съществуване. Стъпвам с безметежни стъпки в мокрия пясък водеш към водата. Пристъпвам провлачено, ходилата ми се насищат с хладката вода стигаща заплашително до колената ми. течението те повлича все по - навътре, копнееш само да опиташ, ледените пръски да те разконцентрират. Унищожат вселената ти. Разваляйки я в грозна кална картинка. Изваждат те от света ти. Реалността. А ти глупачката се губиш от ехидните му мисли. Пърхаш с пръсти във въздуха да ги уловиш, гледаш го всякъш можеш да ги хванеш, въртящи се около него. Бях повлечена навътре. Обръщайки се не виждах и бегла представа за смаленият хоризонт. Ярката светлина ме заслепяваше. Щастието? Не, не, не. Бягството. Нечия ръка ме завличаше към звездите. "Не винаги ноща е по - мрачна от самото небе. Окраската на цветната мантия е променлива." Отпускам лицето си в ръката му, но само мисловно, колкото да се насладя на победата. Заучените образи и поведения не ме бяха напускали. Призраците ме следваха в мъглявината, там където всеки се губи, но аз водех и мъртвите през заучените пътеки право към пропастта.
- Вярвам ти. - "Амаранта" името ми изречено от "мръсната му" уста звучеше..порочно. Паднах в мрежата ти или ти в моята. Ако аз се окажа ловеца? Изигравам лъжеца в собствената му мошенническа игра. Паниката се изключва. Нали потребността им е задоволена. "Доволен ли си?" Вкопчвам пръстите си в неговите и ги свалям. Кратките ми думи все още запълват тишината. Съвършенството се криеше в калта. Поразрови се и ще я намериш. Мръсотията която щеше да изкара наяве. Горчивината в ирисите ми излезна, онази притихналата, поведета от възхищението. "О, миличък ти вярваш в собтвените си призраци." Крива, едва забележима тръпчинка се появи в края на устните ми изразявайки усмивка.Аз вече се загубих в безлюдната ти пустиня.Ветровете ме отнесоха.Помитаха. Води ме.Изкривеното ти съзнание превъплащаваше страшните блудници скитащи се в ъгълчетата в многоцветни образи. Те изразяваха кошмара от който се криех. За теб реалността е болка. Болка с кяото се бориш всеки ден. Портите им бяха заключени, а ключа за тях се криеше някъде измеоду белите страници. Покани ме.
Някой хора имат нужда да те държат в затвор, за да са сигурни, че си им вярна. А аз винаги съм била вярна, колкото и свобода да съм имала. Това, което той не може да разбере. Че не са нужни ограничения, а просто доверие.
е се и съмнявах, че мъжете така се заслепяват от красотата и биха се почувствали привилегировани да прекарат живота си с демон, стига да е красив.
Живеех живота си на така нареченият принцип. Преглъщах грозната болка причинени ми от живота който се бе сринал върху мен, длъжна бях да положа многоликовата маска върху лицето си за да не полудея. Да не изгубя и малкото разсъдък, останал в главата ми. Външната красота бе по - важна за тях, не ти позволяваха да бъдеш себе си. Живееш нечий друг живот и се примиряваш, защото нямаш друг избор. Ставаш и си лягаш с мисълта да преобразиш нищожното си съществуване заменяйки го с фалшива външност. Те вярваха в лъжата, вкопчвайки се в нея като удавник за сламка. С години принизявах прекараният ден до смъртта си. Давех се в мътните води на кончината си позволявайки да ме докосват. Да покоряват душата ми, макар и скрита надълбоко от сенките,но клетниците се докопваха до нея всевъзможно, пръстите, устните те не веднъж са отблъсквали хората, думите - проклети, проклинали във вековни мъки онези мъже. Сърцето спряло за монотонните си дижения ,подобно на слънцето надвесило се над океана спряло да надзирава плячката паднала в ръцете им. Страхувах се, страхувах се да попадна в лапите му. В неговите. Но маската падна, тя се стовари в краката ми и ме гледаше отвисокото. Не можех да се позная в огледалото одрасканото грозно лице вторачило се в безжизненото тяло - имитирайки живот. Сгъстеният въздух навлизащ в дробовете ми бавно се изтласка и изсвистя през устните ми. Мислите ми бяха неземен хаос. Боричкайки се по между си. Точно като две дяволчета: едното нашепваше да не го правя, че ще падна право в капана на звяра и няма измъкване, другото се подсмихваше и чакаше сама да тръгна. Стъпките ми не само бяха бързи, но скоростни право към целта. Сама щях да разбера какво ще се случи ако отида в капана по свое желание. Премахнах магията върху себе си. Противният ми вид се показа наяве. Черният водопад от грациозни къдрици подредени подобно на войници вече не прикриваха белезите по тялото ми, всеки един белег се бе показал. Обезобразената външност с която успях да се измъкна бе по - добрият вариант. Мразех се, ненавиждах малките реснички по ръцете, врата, краката, но се сподавях с мъката си. Флуоресцентната светлина падаше върху тях всякъш искаше да ги оформи, обагри с безброй цветове в който не ги бях виждала. Никога не ги показвах! Никога нямаше да покажа грозната маска зад която се криех, но не и на него. Изкарах звяра иззад красивото си личице. В нея се залюбваха нея обичаха. Порцелановата действителност не бе така красива, нали Василий? Рисувай реалността обградена от трънливата тел на ума ми. Пресъздай лъжата върху белият лист хартия. Покажи истината на света. Съблечи ме. Премахни преградите поставени в главата ми. Червената рокля бе заменена от бяла тениска и сини джинси - ежедневното облекло с което не се разделях, не се правех на красива. Бях себе си. Разрошената коса която отново и отново премятах, защото ми пречеше. Несъвършенна, мили Василий. Точното определение за мен. Макар и да изминавах хиляди километри надалеч от предишния си живот, той бе отново на няколко крачки зад мен, но тук в белият доврец се чувствах надалеч от него.



avatar
Amarantha

Брой мнения : 35
Join date : 24.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Amarantha

Писане by dionysus; on Пет Ное 24, 2017 10:18 pm

Одобрена. :3

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4980
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите