Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» covered by roses | ryan thorson
Today at 22:38 by daddy phobos;;

» Отсъствия
Today at 21:14 by lysanna.

» Запазване на лик
Today at 21:12 by daddy phobos;;

»  Come across you lost and broken. You're coming to but you're slow in waking
Yesterday at 19:08 by Шейн

» Съобщения
Вто 12 Дек 2017 - 15:26 by dionysus;

» Anna Andrews || 41 || mortal || wife of Morpheus
Пон 11 Дек 2017 - 0:57 by rosie;

» Brave and free. And wild as the sea. |marina|
Нед 10 Дек 2017 - 23:31 by Hades.

» Primrose Almond.
Нед 10 Дек 2017 - 19:34 by Athena;

» I am the Lightning before your thunder!
Нед 10 Дек 2017 - 15:24 by dionysus;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 19 потребители: 16 Регистрирани, 1 Скрит и 2 Гости :: 1 Bot

Alexis Foster., aphrodite., Apollo ☼, Daya Morrow., Eurus., GoldenArrow, henry devlin., Katalina ♥, Lady Sorrow., Luciana Ko'uen, lysanna., morozov., Nichel Thorson, Pharah., quinn., rosie;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 34, на Пет 1 Дек 2017 - 20:49
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 3/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 2/4
Cabin #4 (Demeter) - 1/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 3/10
Cabin #8 (Artemis) - 6/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 1/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 3/10
Cabin #11 (Hermes) - 2/10
Cabin #12 (Dionysus) - 2/10
Cabin #13 (Hades) - 3/4
Cabin #14 (Iris) - 2/10
Cabin #15 (Hypnos) - 2/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 1/10
Cabin #18 (Hebe) - 1/10
Cabin #19 (Tyche) - 1/10
Cabin #20 (Hecate) - 3/10
Cabin #21 (Persephone) - 3/10
Cabin #22 (Thanatos) - 3/10
Cabin #23 (Eris) - 2/10
Cabin #24 (Eros) - 4/10
Cabin #25 (Psyche) - 4/10
Cabin #26 (Phobos) - 5/10
Cabin #27 (Deimos) - 3/10
Cabin #28 (Enyo) - 2/10
Cabin #29 (Boreas) - 2/10
Cabin #30 (Zephyros) - 1/10
Cabin #31 (Notus) - 1/10
Cabin #32 (Eurus) - 0/10
Cabin #33 (Khione) - 1/10
Cabin #34 (Morpheus) - 3/10

When the sun goes down

Предишната тема Следващата тема Go down

When the sun goes down

Писане by Astrid on Съб 25 Ное 2017 - 0:05


Astrid Ward
21 / a simple human
fc; Àstrid Bergès-Frisbey (за мен е запазена)

Едно.
Затвори очи и си спомни.
Две.
Хайде. Спомни си.
Три.
Вдишай и издишай. Няма нищо страшно. Просто си спомни къде остави проклетия ключ.
Четири. Пет.
Побързай. Стените стават прекалено тъмни тук. Дали почваха да се приближават. А онова движеща се сянка ли беше? Как можеше да има сенки в тъмнина като тази?
Шест. Седем. Осем.
Ти си напълно нормална. Напълно добре. Няма защо да се боиш.
Девет.
Мамка му, защо през прозореца не влиза светлина?! Защо изведнъж всичко се стъмва все повече и повече, а точно когато си кажеш, че няма накъде по-тъмно да стане… и мрака се увеличава… как е възможно…
Десет.
Бягай! Просто бягай… но няма къде. Ти си в стая, забрави ли. Стая като онази. Като твоята стая. Златната клетка, в която отрасна. Продължавай да броиш тиктакането на стената. Това обикновено върши работа.
Единайсет. Дванайсет. Тринайсет. Четиринайсет.
Въздух! Още въздух! Къде се изпари изведнъж! Защо кислорода в стаята изчезна? Защо белите ти дробове започват да полагат неимоверни усилия, за те поддържат жива.
Петнай…
Стисни ръце в юмруци. Успокой се. Запази спокойствие.
Петнайсет. Шест…
Спокойствие. Не обръщай внимание на ноктите забиващи се в плътта ти. Не това е важно в този един единствен миг вплетен в многото. Сега имаш друга задача. Игнорирай слабостите на тялото си и тези на психиката. Контролирай се. Внуши си, че си добре. Това е просто стая, която няма как да те нарани. Ъглите не са така остри както ти се струва. Стъклата пропускат светлина както винаги. Цветовете са светли каквито винаги са били. Всичко е играя на въображението ти, което иска да те побърка. Не се побърквай. Не се давай на някакъв си страх. Ти си силно момиче. Можеш да издържиш подобно нещо.
Шестнайсет. Седе…
Кое беше числото след шестнайсет. Седем… седем… осем. Девет. Не!
Седемнайсет.
Седемнайсет.
Седем…
…найсет.
Седни. Седни на проклетата земя, за да не паднеш. За да не пострадаш. Боли! Шията те боли. Притисни я. Вените ти ще изскочат от кръвта циркулираща в треперащото ти тяло. Става ти трудно да преглъщаш така както ти става трудно да дишаш. Притеснява ли те мисълта, че скоро ще ти стане още по-трудно да живееш? Имаш чувството, че ще спрат, нали? Всички органи. До един. Естествено, че ще го направят щом мислиш за това. Нямаш вяра в тях. Нямаш вяра в собствените си системи пълни с литри кръв и течащ живот.
Осем… седемнайсет. Осемнайсет. Осем… деветнайсет. Десет… деветнайсет… двайсет.
Отново мислиш за тях. Какво ще стане ако спрат? Какво ще стане ако точно днес е деня, в който ще си отидеш. Дали за добро? Дали за лошо? Има ли значение? Защо смяташ, че на някого му пука. Усещаш ли сърцето си. Струва ли ми се или забавя? Ами мозъкът ти? Съзнанието ти прегрява. Гори! Разтваря кожата ти. Разглобява те на съставни части. Клетките ти се изпаряват във въздуха. Разтваряш се в собствения си коктейл от страх, параноя и глупавата болест, която върви ръка за ръка с празния ти поглед. Дни! Не минути! Не часове! Цели дни откакто си виждала нормално нещата... дали? Какво значеше ден? Понятието ти се размива в обърканото ти съзнание. Времето губи значението си, фигурите на миналото губят очертания. Все губиш. Губиш още... и още... накрая ще остане ли нещо въобще...
Брой! Върни се на броенето! Веднага! Докъде беше!
Десет. Единадесет... Не! Дваде... Две! Три! Четири!
Думите започват да ти звучат странно. кой въобще ги е измислял. Всъщност казваш ли нещо, защото сърцето ти бие така силно, че не чуваш нищо друго. Гласът ти отдавна е изчезнал. Нима всичко това си си го мислил?

- Даяна! -  това не беше твоя глас. Нито твоите мисли. Мислите имаха ли звук? Как мислиш? Чуваш ли мислите си или... или ги усещаш... или ги измисляш? Какво е да измисляш?
-Ерика! - това определено не е твоя глас. Всичко е мрак. Мрака не може да говори. Трябва да има човек. Той би могъл да говори, но тук няма хора. Няма прозорци. Няма светлина. Странно, но няма и тъмнина. Ами тогава какво има?

Жената нервно притискаше пръсти към китката на момичето. Не се надяваше на силен пулс. Не се надяваше да усети повдигането и спадането на вената. Искаше просто нещо. Един незначителен признак, че не е твърде късно. Проклинаше целия свят! Всяко плуващо пърче молекула бе пратено по дяволите за отрицателно време.
- Хайде, миличка. - потупа нежно лицето ѝ - Астрид... - едва сдържаше сълзите си възрастната жена.
Изплъзваше се между пръстите ѝ и нямаше какво да направи по въпроса. Цял живот броеше дните на собстевата си дъщеря. Молеше се така както не се бе молила за себе си.
avatar
Astrid
Mortal
Mortal

Брой мнения : 93
Join date : 24.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: When the sun goes down

Писане by daddy phobos;; on Съб 25 Ное 2017 - 0:26

Здравей, човече! Одобрена си.

• • • • •

fear&chaos
we bleed the same.Cold bones, yeah that's my love.She hides away, like a ghost.Does she know that we bleed the same?Don't wanna cry but I break that way.Cold sheets, but where's my love?I am searching high, I'm searching low in the night. Did she run away?Did she run away, I don't know.
avatar
daddy phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 624
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите