Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

» Espen |20| son of Thanatos (Cabin #22)| FC:Evan Peters |TAKEN|
Съб Ное 24, 2018 1:40 pm by Athena;

» if I got voice they gon hear me shout;
Пет Ное 23, 2018 3:59 pm by dionysus;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

I have been poisoned inside but I feel so alive. - Helena Abernathy

Go down

I have been poisoned inside but I feel so alive. - Helena Abernathy

Писане by Helena Abernathy on Пет Май 11, 2018 10:31 pm

Name: Helena Abernathy |Age:23| Demigod |FC: Odette Annable

Малката Хелена тичаше по дългите коридори, стигайки до една огромна зала. На мига влезе и затвори вратата, облегна се на нея и започна да я притиска с ръце, така че нейният "преследвач" да не може да влезе.
- Не можеш да ме хванеш. - крещеше Лена и смехът й изпълваше цялата зала. Момченцето от другата страна на вратата продължаваше да бута. След около минута се чу скърцане и постепенно вратата се отвори. Хелена тръгна да бяга, макар и да знаеше, че изходът от залата е само един.
-Какво казваше?- тъмнокосото момче се усмихна самодоволно и тръгна след нея.
Лена спря, може би осъзнала, че не може да му избяга, а може би уморила се от тичането. Тя се обърна към него с вдигнати ръце.
-Предавам се.
Момчето застина на място.Започна да изучава лицето й, сякаш по този начин щеше да разбере дали го лъже, или не.
-Предавам се,Тарън. - повтори, мислейки си, че не я е чул.
-Хелс, ако ме лъжеш...този път тъпкано ще ти го върна! Сигурна бъди! - опита се да звучи строго и убедително, но не можеше да прикрие усмивката си. Проблемът бе, че Хелена не веднъж го бе мамила по този начин. И винаги побеждаваше. Тя си мислеше,че успява с хитростта си, но истината бе, че Тарън я оставяше да спечели.
Момчето се приближи до нея, протягайки ръката си,за да хване нейната, но в този момент Хелена ловко му се изплъзна и се насочи към вратата.
-Не мога да повярвам, че отново се хвана. - каза тъмнокосото момиче през смях.
-Хелена! - момчето се опита да изглежда намусено, но му беше твърде забавно, за да успее да го прикие. -Лошо ти се пише, Хелена!
Хелена бе стигнала вратата, преди да излезе през нея се обърна назад, за да му каже, че няма да я хване, но преди да успее се чу оглушителен звук. Вазата до вратата беше паднала, останавяйки след себе си купчина парчета. Изведнъж усмивките се стопиха от лицата им. За отрицателно време Тарън стигна до Хелена.
-Какъв беше този шум? - появи се бащата на момиченцето. Строгият му поглед сякаш можеше да вледенява.
-Татко, аз...- започна Хелена, но спря след секунда, тъй като осъзна, че не бе имала време да измисли какво да каже да баща си, така че да не я накаже.Момчето я стисна леко за ръката, с което й казваше да мълчи, а след това пристъпи малко по-напред.
-Господин Абернати, - Лена  хвана ръката му по-здраво. Той я погледна за секунда, но тази секунда беше достатъчна,за да прочете въпроса в очите й :"Какво правиш?". Направи й знак, с който й казваше, че всичко ще е наред. Тарън знаеше колко строг е Камерън Абернати и колко сурово щеше да я накаже, ако разбереше, че тя е счупила вазата. Затова искаше да я защити.
-Вината е изцяло моя.С Хелена си играехме и от невнимание бутнах вазата. Много съжалявам.
Можеше да усети колко нервна е Хелена. Искаше да я прегърне и да й каже, че всичко ще бъде наред, но в този момент не можеше да го направи.
-Ще държа отговорен баща ти за случилото се. Не може да води децата си в дома ми, ако те са невъзпитани и непохватни. А сега си върви.
Тарън погледна умолително Лена. Надяваше се да не каже истината на баща си.  
-Татко... - искаше да му каже, че Тарън не е виновен, но не й остави тази възможност.
-Млъкни, Хелена. - баща й въздъхна. - Много съм разочарован от теб. Върви в стаята си. Помисли занапред какви хора искаш за приятели. - в гласа му нямаше следа от емоция. Понякога Лена си мислеше, че баща й е безчувствен.
-Тарън е мой приятел.
Нериса се затича към стаята си, а сълзите започнаха да се спускат по лицето й. Баща й и да й е отговорил, тя не го чу.


***

Хелена държеше бележка, на която пишеше: "Чакам те на нашето място." Тъй като Камерън Абернати не позволяваше на Лена да се вижда с Тарън, двамата се срещаха тайно на една поляна.
Лена веднага излезе от стаята си и се опита да се измъкне незабелязано, но баща й я бе видял.Остави я да си повярва, че може да излезе и той да не забележи, че я няма и тъкмо когато стигна вратата и натисна дръжката, той й препречи пътя.
-Къде отиваш,Хелена? - тя замръзна на място. Той винаги познаваше, когато го лъжеше.Усети ледени тръпки,които преминаха през тялото й. "Страх."Помисли си. И в този момент се ядоса на себе си. Наистина ли бе толкова голяма страхливка? -Попитах те нещо. Къде отиваш?
Тонът му се повиши, карайки Хелена да потръпне. Устата й бе пресъхнала, тя преглътна и се опита да запази самообладание.
-Ще се разходя и ще се прибера. - обърна се към него. -Не съм малка, нищо няма да ме изяде.
Опита се да отклони вниманието му от това къде точно отиваше и се получи. Той я погледна изпитателно, сякаш все още не беше сигурен дали да й повярва,а след това каза:
-Малка си... Добре, върви, но не закъснявай.
Баща й държеше на точността. Всяка вечер двамата вечеряха в точно определен час. Вечерите обикновено не бяха много интересни за Хелена и затова нямаше търпение да се навечеря, за да се качи в стаята си.
Просто кимна с глава и излезе, не можеше да повярва, че успя да го убеди.Затича се към поляната, където трябваше да се види с Тарън. Когато стигна, него все още го нямаше, затова седна на един камък и се опита да се наслади на лъчите на слънцето. Чудвстваше се освободена, сякаш бе птица,избягала от клетката си.Тя наистина чувстваше дома си като затвор, от който никога нямаше да бъде освободена.
Минаха няколко часа, но приятелят й така и не се появи, Лена знаеше, че вече трябва да се прибира, но остана още няколко минути. Беше глупаво да се надява, че тези минути ще са от значение, щом не се беше появил досега, нямаше да дойде. Притесняваше се, че може да му се е случило нещо. Минаха около десетина минути, но нямаше и следа от Тарън. Хелена най-накрая се отказа да чака повече и тръгна да се прибира, защото вече закъсняваше и знаеше, че вечерята нямаше да мине спокойно.
Когато се прибра, баща й вече беше седнал на масата. Тя седна мълчаливо и погледна към баща си предпазливо. Опита се да се успокой, но долавяше гнева му и знаеше, че лошото тепърва предстоеше.
-Къде беше? - попита Камерън Абернати.
-Казах ти. Бях на разходка. Съжалявам, татко, изгубила съм представа за времето. - Хелена стискаше силно вилицата, сякаш по този начин щеше да получи достатъчно сили, за да успее да изтърпи всичко, което следваше.
- Не ме лъжи. Къде беше? - говореше й спокойно, но въпреки това лесно можеше да се долови прикрития гняв.
-Бях на разходка. - опитваше се да го убеди в правотата си, но беше почти невъзможно и въпреки че го знаеше, не се отказваше.
В този момент Камерън стана рязко от масата, виждайки го Лена също стана и започна да прави бавни крачки назад.Баща й я хвана силно за китките.
-Продължаваш да ме лъжеш. Ще попитам само още веднъж. Къде беше?
Погледна го. В очите му нямаше милост, само жестокост и в този момент Хелена осъзна колко много го мразеше. Мразеше го, мразеше и майка си. Тя я бе изоставила. Остави я при него. И повече не се появи.
-Отидох да се видя с Тарън. - от очите й започнаха да се спускат сълзи. Знаеше баща й какво виждаше - слабост. Мислеше я за слаба. -Но няма значение, защото той така и не се появи.
-Знам. - баща й я пусна.
Сега всичко придобиваше смисъл. Баща й беше отпратил Тарън, най-вероятно го беше заплашил с нещо.
Хелена повече не видя приятеля си. Понякога отиваше на тяхното място, надявайки се, че той ще се появи, а друг път ходеше там, когато искаше да остане сама. Превърна се в нейното място. Всеки път оставаше по една маргаритка на един от камъните. Когато се срещаха с Тарън, той винаги й носеше маргаритки. Като извинение казваше, че много й отивали и му напомняли за нея. А сега те й напомняха за него.

***

Баща й беше починал пред една година, Лена бе открила писмо от него, но така и не го бе прочела.Сега,когато случайно отново го откри част от нея поиска да узнае какво пишеше в него. Скъса плика, в който бе поставено и зачете:
"Хелена,
Ако четеш това писмо, значи нещо се е случило с мен, за което съжалявам. Искам да знаеш, че всичко, което съм правил е било за твое добро. Не бях удовлетворен от себе си,затова мислех,че ако бъда строг и жесток с теб, ще те подготвя за всичко, което ти предстои в живота и ще се справиш с всичко онова, в което аз се провалих. Опитах се да те направя силна, за да си готова за трудностите, с които ще се сбсъскаш. Съжалявам.
Има още нещо, което трябва да знаеш. Макар аз да те отгледах не съм истинския ти баща. С майка ти не можехме да имаме деца и решихме, че единствения вариант да имаме дете е да осиновим. Но майка ти реши,че не може да се справи и ни напусна. Тогава мислех, че всички са ми виновни и ти бе единствения човек, който ми бе близък, може би заради това си го изкарвах на теб. Биологичната ти майка бе младо момиче, което не можеше да се грижи само за теб, когато я срещнахме. Така и не узнахме името й, желанието й бе никога да не те познава. Не разбрахме и кой е баща ти. През говините се опитвах да намеря някаква информация. Всичко, което съм открил се намира в стаята ми,заключено в шкафа, който не ти позволявах да пипаш. Знаеш къде е ключа.

Татко.
"

Не знаеше какво мисли в този момент. Върна писмото, откъдето го беше взела и след това реши, че е време да продължи напред, да отвори нова страница в живота си.

○Дъщеря на Фобос.
○Призната от седмица.
avatar
Helena Abernathy
Child of Phobos
Child of Phobos

Брой мнения : 118
Join date : 11.05.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I have been poisoned inside but I feel so alive. - Helena Abernathy

Писане by Hades. on Пет Май 11, 2018 10:41 pm

Одобрена. Добре дошла!
avatar
Hades.
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 754
Join date : 13.10.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите