Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Отсъствия
Today at 9:21 by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед 14 Окт 2018 - 12:18 by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб 13 Окт 2018 - 19:49 by dionysus;

» Запазване на лик
Съб 13 Окт 2018 - 1:02 by Helios;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон 8 Окт 2018 - 23:35 by Helios;

» Съобщения
Нед 7 Окт 2018 - 17:15 by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед 7 Окт 2018 - 1:01 by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб 6 Окт 2018 - 22:39 by Helios;

» Here to stay even when I'm gone. When I close my eyes through the passage of time. Kings never die.
Чет 4 Окт 2018 - 0:20 by dionysus;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

beatrice d. versailles, Cain.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

deadly nightshade;

Go down

deadly nightshade;

Писане by Lavender. on Чет 17 Май 2018 - 19:05

Lavender 'Ender' Dane
25; son of Demeter; FC: Julian Morris
Нека започнем от името ми... Баща ми е старомодно хипи /без погрешни помисли - обичам го повече от себе си/, което си мислеше, че ще бъде страхотно да ме кръсти с иронично за произхода ми име. Да кръсти син на Деметра на растение. Колко разтърсващо и иновативно. Подигравките в детските ми години всъщност бяха много по-малко от очакваното, може би защото всички се страхуваха от татко и "любителските" му ботанически занимания, с които запълваше ежедневието си до старомодния ван, в който живеехме. Всъщност се страхуваха да не ги отрови, ако ми кажат нещо накриво. Все пак станах известен като Ендър, защото се произнасяше лесно, звучеше добре и не подсказваше, че баща ми е чисто олицетворение на думата "клише".
Сега що се отнася до произхода ми. Разбрах, че съм син на богиня в един ужасно горещ летен ден, докато изпълнявах поръчките на Шадоу. /Татко не обичаше да го наричам "татко"... дълга история/ Докато търсех от онези растения със сините цветове светещи в тъмното, за които твърдеше че само той е чувал и виждал, непрестанно покрай мен прелитаха нежни шепоти сякаш от... нищото. Може би звучи странно, но мога да се закълна, че долавях аромата на живота, когато подканващия женски глас заключен в шепотите пропълзяваше по кожата ми и я караше да настръхва. Все още го помня. Бях едва на тринадесет и развинтеното ми въображение бе равносилно, ако не и по-силно от това на останалите. Но все пак не го изразявах толкова ярко и бурно, като съучениците си. Шадоу ме бе научил да го заключвам в рисунки, стихове и други форми на изкуство. И все пак съскащото нежно ехо ме подтикваше да попитам кой е там и дали наистина имаше някой там. Но въпросите бяха стъпкани от рязката сянка, която падна над мен, преди нещо с огромни криле и грозни нокти да се спусне към мен.
"Дърветата", нашепваше гласът с нотка на тревога. Съвет, който краката ми инстинктивно последваха, дори мислите ми все още да се опитваха да осъзнаят и запечатат картината на... нещото, което отново изчезна из гъстите корони на дъбовете. До ден днешен мразя тези проклети кокошки, дори да знам че не са кой знае колко опасни. Стимфалски птици, така ги описаха, когато за пръв път останах в Лагера - имаха бронзови пера, които изстрелваха към жертвите си и медни клюнове, с които я довършваха. Разбира се, бях твърде зает да тичам, за да се обърна и да ги видя по-добре тогава. Нещо, за което съм много горд от себе си, защото можеше да се превърна в обяд за няколко бесни гарги, заради сладникаво любопитство.
Гласът не спираше да ми нашепва нещо за дърветата, а до краката ми се забиваха едно след друго пера. Отвратителните звуци, които издаваха птиците се впиваха под кожата ми като вкуса на онзи горчив чай, с който баща ми се кълнеше, че може да излекува абсолютно всичко, дори рака. Семейните спомени настрана, в опит да намеря смисъл в предупрежденията на гласа, на който дори сляпо в онзи момент вярвах напълно, пред очите ми за миг проблесна култовата сцена от перон 9 3/4, в която децата минаваха през стената, за да стигнат до Хогуортс Експрес. Бяха ми необходими само няколко секунди да се убедя, че ако опитам същото, няма да разбия лицето си в отсрещния огромен дъб. Не зная кое бе по-силно тогава - вярата или страхът? А може би добрата комбинация и от двете спаси живота ми. Дървото сякаш ме обгърна в мрачното си ядро, а звукът от забиващите се в кората му бронзови пера остана зад гърба ми.
Следващата част е... срамна. Отне ми няколко часа да намеря начин да се измъкна от дървото. Факт бе, че не се задушавах вътре, но в първия половин час стоях като вцепенен с мисълта, че това би било дори по-глупава смърт от перата на Стимфалските птици. Но в края на краищата успях да се измъкна и да видя залеза благодарение на нежната ръка, която ме издърпа. Не, не беше Деметра; по-късно осъзнах, че може би никога няма да я видя, защото няма право да бъде наистина в живота ми. Над главата ми грейна венец от пшеница, а няколко стръкчета погъделичкаха глезените ми. Ръката принадлежеше на жена, с която почувствах мигновена връзка, преди да се превърне в купчина венчелистчета оставяйки единствено спомена за неземно красивата си усмивка след себе си. Две години по-късно, когато Шадоу най-сетне се примири и ме закара в лагера, Дионис ми каза, че не би било никой друг освен Персефона.
Аз съм Лавендър Дейн... син на Деметра. Полубог и герой на новия свят. Част от легиона на Лагера на Нечистокръвните вече от десет години и човекът, който ще срита Шадоу, защото е знаел цели тринадесет години кой съм и не ми е казал.
avatar
Lavender.
Child of Demeter
Child of Demeter

Брой мнения : 565
Join date : 17.05.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: deadly nightshade;

Писане by Lady Sorrow. on Чет 17 Май 2018 - 19:08

Одобрен! Добре дошъл.

• • • • •

Heroes get remembered,
never die.
avatar
Lady Sorrow.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 1759
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите