Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

» Espen |20| son of Thanatos (Cabin #22)| FC:Evan Peters |TAKEN|
Съб Ное 24, 2018 1:40 pm by Athena;

» if I got voice they gon hear me shout;
Пет Ное 23, 2018 3:59 pm by dionysus;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

triple threat;;

Go down

triple threat;;

Писане by connor w. hathaway on Сря Май 23, 2018 12:31 am

Живот в смъртта.
Така най-добре би могло да се опише случаят с тези три момчета; три бебета, които щяха да делят съдба, дори след като бъдат разделени от жестокия свят на смъртните.
Майка им бе типичната "Морфеева невеста" - красива, нежна девица. Със сърце подчинено на ръцете на безсмъртния. Сърце готово на всичко. Тяло и утроба готови на всичко. Дори да даде живота си за тези три момчета; три бебета с една душа. В онази нощ, онази кошмарна лятна буря, Хела роди Морфеевите синове - толкова спокойни след мъките, толкова чисти и перфектни. Четиримата щяха да имат всичко. Но Хела не бе достатъчно силна и три дни след раждането им издъхна.
И тогава една душа бе разделена в три посоки...
Принцът, Пророкът и Просякът.

once upon a dream...
24
Wilson Bethel
name: Connor Waldorf Hathaway

story: The Prince

Конър биха нарекли късметлията. Момче израснало в средите на манхатънския хайлайф. Осиновен от заможно семейство и закърмен с ежеседмични приеми, евенти и блясък. Разкошът, който бе познат на мнозина само от телевизията. Самочувствие насадено още от детските години и останало като белег по кожата му и до ден днешен.
Знаеше, че господин и госпожа Уолдорф не са биологичните му родители - бяха с тъмни, гъсти коси и приятен тен с нюанс на разтопен карамел. В интерес на истината това, че момчето им бе осиновено служеше като добра реклама на възможностите и "добрите им сърца". Нищо не му бе в излишък, дори намусената физиономия на истинския наследник на Уолдорф - Кайл. По-голям с пет години от Конър и много по-надут и завистлив. Но имаше нещо, което го откъсваше от този свят, дори за няколко часа всеки ден.
Сънищата.
Бягството на Конър от задушевното ежедневие, което не можеше да каже, че мрази... но определено не обожаваше животът по план. Когато бе на десет за пръв път го сънува - жена с красиви, прави сламено руси коси и зеленикави очи, която държеше за ръка... него. Конър. Виждаше се до тази жена в продължение на твърде много сънища. Почти всяка нощ. И с всеки следващ сън усещането ставаше все по-силно, по-отчетливо. Можеше да се закълне, че виждаше себе си, но не чувстваше отсрещното момче като отражение в огледалото. А като някой друг. А жената... Жената не можеше да бъде никой друг освен майка му. Истинската. Онази, за която не знаеше нищо, дори името. И онази енергия... Дърпаше го към тях - топла и позната. Твърде позната. Плашещо позната...
Първият и единствен, на когото разказа за сънищата си бе Фреди - най-добрият му според него приятел. Съученикът на Кайл, който можеше да се появи от нищото, за да бъде с братята Уолдорф. Понякога може би дори твърде подозрително. Не искаше брат му да разбира, затова накара рижото момче да се закълне. Усмивката на Фреди, след като чу всичко, го накара да изтръпне. Сякаш намираше странната му история за нещо прекрасно. Сякаш бе очаквал да я чуе. Но "следвай сърцето си" бе всичко, което Фреди каза тогава... Преди да изчезне с дни, седмици. Година.
Сънищата продължиха още няколко. Конър бе на тринадесет, когато подкупи един от шофьорите на баща си с кредитната карта за "спешни случаи" и го застави да го закара където пожелае. Следвайки малките късчета от сънищата си, за да свърже пъзела, пътешествието му се стори сякаш вечно. А енергията ставаше все по-силна и по-силна... Но по пътя колата рязко спря насред нищото, а фаровете сочеха право към фигура, който бе твърде позната. Фреди. Очите на Уолдорф се разшириха до неузнаваемост, но краката му не спираха да крачат към рижкото, дори след молбите на шофьора. Имаше му доверие, без дори да знае защо и как. Докато го водеше към странен хълм, Конър забеляза, че приятелят му има странни малки рогца между косите и... кози крака с тъмнокафява козина. Но това не бе най-шокиращата картина за него...
name: Colton Perallta Hathaway

story: The Prophet

Тройка мечове. 
Тъмните му очи изгледаха скептично картата , която стоеше мирно на захабената покривка и чакаше да бъде разгадана. Пръстите на Колтън бавно се плъзнаха по нея , взимайки я , оглеждайки я. Три е за растеж, разширяване, движение. Винаги бе намирал някакъв скрит смисъл в числото три. Все едно му нашепваше някаква дълбоко скрита и забравена тайна. От дете Колтън Пералта бе свикнал да се доверява на усещанията и предчувствията си. През целият му живот прекаран в блатата покрай Ню Орлиънс , младото момче бе учено да се се осланя на това , което чувства. Майка му , жена с циганска кръв във вените , го бе учила , че усещанията ни са много повече от това , което си мислим. И младият Пералта бе напълно съгласен с това. Докато очите му гледаха картата , те всъщност не я виждаха. Пред взора му се повтаряше сън. Един-единствен , сънуван всяка вечер от както се помнеше. 
Три. 
Стоеше пред врата. На пръв поглед съвсем обикновена , но имаше нещо особено в нея ... Някакво чувство на ... 
“Търсиш ли някого?” 
Ръката му потрепна. Дори и докато дневната светлина се процеждаше през мръсния прозорец , призрачния глас го плашеше. Звучеше едновременно толкова познат и толкова отвъден , че не можеше да не прати тръпки по гръбнака му. Само този глас. Изведнъж не беше сам пред вратата. С него имаше още две фигури. Когато беше още малък не можеше да ги различи. Мислеше си , че това всъщност е той , но после разбра , че не е така. Макар и всяка вечер лицата да бяха едни и същи , дрехите се променяха. Израженията им се меняха. 
Понякога им викаше, но те не го виждаха. Все едно някаква аура го блокираше да се свърже с тях. Как можеше да ... Ръката му се протегна за да извади друга карта от тестето , но в този момент се чу трясък и дървената стена беше пробита от ..нещо. Какво бе това!? Приличаше на алигатор , но бе много по-голямо и гледаше точно към него... 
Бягай. Инстинкта му говореше да се изнесе възможно най-бързо от стаята , а картата , която току-що бе изтеглил бе захвърлена на пода и непрочетена. 
Колелото на съдбата.
Колко дни бяха минали? Колтън бе застанал под едно орехово дърво и вече не можеше да си поеме въздух от умора и глад. Нямаше сила да се помръдне, да промълви дума. Да се помоли на някого да го спаси. Можеше само да се движи в посоката, в която чувстваше, че е правилно. Клепачите му натежаха изведнъж. Отново същата врата. Отново същите силуети. Но този път Колтън нямаше намерението да се закача с тях и да опипва почвата. Пое целият гняв , цялата нужда за помощ и целият си страх и изкрещя:
“ИМАМ НУЖДА ОТ ПОМОЩ. СЪБУДЕТЕ СЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ!”
Комплексът от събития след това се губеше. Всичко се бе случило толкова бързо - оръжията, кръвта, виковете. Няколкото чифта ръце, които го носеха един бог знаеше накъде... Сънищата така и не престанаха, след като намери своята сигурност в Лагера. Не престанаха, дори когато пред очите му след седмица се появи новото хлапе. Среща увенчана с едногласната им реакция "По дяволите!"
24
Wilson Bethel
24
Wilson Bethel
name: Clayton Dunn Hathaway

story: The Pauper

Винаги се замисляме за начина, по който животът ни ще приключи, но не и магията, която е дала старт на съществуването ни. Красивата мистерия, която понякога кара правилния ни път да поеме в грешна посока и тотално да се обърка.
Щастливият Три. 
Или с други думи казано – Клейтън Дън, каубоят, който за трета поредна година печелеше конното надбягване макар да бе на крехката възраст от тринадесет години. Външният му вид умееше да заблуждава. Фигурата му беше не особено висока, но работата в ранчото на родителите му беше ускорила развитието на мускулатурата му. Беше силен за годините си и също толкова умен. Пленителната му усмивка успяваше да внесе топлота във всяко сърце и никой нямаше представа колко специален всъщност бе и колко магия се криеше зад кристално-сините му очи, скрити зад падащите златни кичури коса. Клейтън беше отгледан от Дебора и Виктор Дън, богати земевладелци в провинцията на Англия, а сърцата им бяха безценни. Грижеха се за него още откакто го откриха да се лута из безкрайните лозя, с кални боси крака и горещи сълзи, покриващи зачервеното му лице. Никога не скриха от него факта, че не е техен роден син, но го обичаха като такъв. Дебора беше полубогиня, дъщеря на Богът на Виното, но беше прокълната да няма наследници. Разпозна особения блясък в очите на Клейтън в мига, в който го видя и си обеща, че няма да позволи нищо да му се случи. Били – неговият сатир се появи в живота му, когато беше на шест и бе успял да се превърне в по-големият брат, който русокосото момче винаги беше искало. 
Въпреки всичката любов, която получаваше, Клейтън живееше със странното чувство, че нещо му липсва. Усещането беше най-силно вечер щом затвореше очи и сънищата се настаниха в съзнанието му. Най-интересното беше, че винаги сънуваше едно и също, до последния детайл. Виждаше красива жена, държаща го за ръка, но същевременно знаеше, че колкото това лице беше негово, толкова беше и чуждо. 
Младият Дън беше на четиринадесет, когато Дебора беше диагностицирана с алцхаймер, за съжаление не в особено ранен стадии. Съобщи му новината спокойно и го прегърна силно, за да му покаже, че не се страхува и че той също трябва да бъде силен. Разказа му за Лагера и за всички специални деца като него, сред които онази липса, която изпитваше щеше да се запълни, както се бе случило с нея преди години. Разказа му за баща си – строгият, но изпълнен с добрина Дионис, който щеше да се погрижи за него вместо нея. Разказа му за лозята, които толкова обичаше и как нямаше да съществуват без виночерпеца. Няколко дни по-късно Били го отведе до лагера, а няколко горски нимфи ги придружиха, поднасяйки им красиви цветни венци и орисващи младият герой с бляскаво бъдеще. Бъдеще, което се отрази в два чифта очи, същите като неговите още в първите му минути там. Посрещнат от почти монотонното "О, не отново..." и от двамата, Клейтън се превърна в последното парченце от пъзела.
Сънищата и на трима им престанаха. Онази празнота - също. Този лагер, тяхната истина, всичко това се превърна в щастливо бягство за трите момчета, които направиха всичко възможно, за да открият истината за майка им. Едва дочакали осемнадесет, нейната фамилия вече красеше инициалите и подписите им с обещание никога да не бъде забравена...
avatar
connor w. hathaway
Child of Morpheus
Child of Morpheus

Брой мнения : 731
Join date : 23.05.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: triple threat;;

Писане by clayton d. hathaway on Сря Май 23, 2018 12:34 am

avatar
clayton d. hathaway
Child of Morpheus
Child of Morpheus

Брой мнения : 438
Join date : 23.05.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: triple threat;;

Писане by colton p. hathaway on Сря Май 23, 2018 12:35 am

Колтън е за мен!
avatar
colton p. hathaway
Child of Morpheus
Child of Morpheus

Брой мнения : 75
Join date : 23.05.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: triple threat;;

Писане by Athena; on Сря Май 23, 2018 12:36 am

Одобрени и добре дошли.

• • • • •



Everybody wants to rule the world
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3999
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: triple threat;;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите