Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Отсъствия
Yesterday at 10:30 am by Hades.

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» Запазване на лик
Сря Авг 08, 2018 6:50 pm by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 5/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 9/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Programmed by betrayal.

Go down

Programmed by betrayal.

Писане by Darius Colloway. on Пон Юни 04, 2018 7:58 pm

History
Darius Colloway || 20 || Son of Hephaestus || FC: Iain De Caestecker

Бе на 6 когато за първи път опита да поправи счупената си играчка. Като всички деца не бе преценил силата, която можеше да счупи нежните частици свързващи ги в идеално работещ механизъм, за това когато колата играчка отказа да работи, Дарий просто бе седнал на пода и бавно бе започнал да я разглобява, търсейки проблема. Половин час по-късно в същата поза го завари и съпругът на майка му, както винаги гледащ го с презрение и нескрит гняв.
- Колко пъти ти казвах да спреш да чупиш нарочно играчките, за да може след това да си мислиш, че ги поправяш?!
- Стана нарочно, татко...
- промърмори тихо момчето, докато свиваше коленете към гърдите си. Тогава все още не разбираше защо този мъж го мразеше толкова силно, въпреки че когато бе на 5 майка му му бе споделила, че той не е истинският му баща и за това е по-добре да не го нарича така. "А кой е, мамо?", бе попитало детето, ала отговор на този въпрос нямаше да получи още дълго време. През този период трябваше да търпи всичко, опитвайки се да го ядосва колкото се може по-малко, което бе трудно, защото дори малки неща като тази разглобена играчка, го вбесяваха.
Секунди по-късно тя бе запратена към стената, където се строши на парчета, а малкото момче бе принудено да избяга от последвалите викове. Измъкна се със сетни сили от ръцете на ядосания и очевидно пиян мъж, скачайки през прозореца. Тъй като стаята му бе на първия етаж, а той бе свикнал да го прави, му отнеха няколко секунди, за да избяга по неравната алея. Препъвайки се прескочи оградата на съседната къща, спирайки за миг само за да изтрие сълзите от лицето си. Там, пред вратата на дома си, седеше най-невероятното момиче, което някога бе виждал. Неговата най-добра приятелка. С тъмна коса и винаги блестящи очи, майките им бяха приятелки от години, а те двамата - на една и съща възраст. Практически израстваха заедно, но истината се криеше в това, че често Дарий бягаше в нейния дом, когато нещата в неговия ставаха непоносими.
- Искаш ли да ти помогна с това? - Опита се да изрече ведро, посочвайки с пръст счупеното колело. Не знаеше дали отговор бе последвал, защото миг по-късно тя бе вдигнала глава по негова посока, и целият му свят се превърна в едно много по-красиво място. Без да казва нищо повече, момчето се приближи и започна да търси къде бе проблема.
*****
За пореден път се опитваше да пренареди по правилния начин частите на малката машинария, която не бе успял да завърши последния път, когато бе идвал в ковачницата. Преди я чувстваше като втори дом, а в момента – като поредния начин за изтезание над повредения му мозък. Много използваха този термин, за да опишат състояние на личност, която е преживяла нещо достатъчно ярко и разтърсващо, че е променило възприятията ѝ, превърнало я е в коренно различна фигура, централизирала съществуването си главно върху мрака и злобата, върху болката и пренасянето ѝ върху другите. Познаваше такива хора. Смачканите и погубените от живота, които се хващаха за първото солидно нещо в съществуването си. Мрака. И изграждаха парченце по парченце разбитата си същност, залепвайки я неправилно, изграждайки я плътно около този мрак, който обещаваше в замяна да направи онова, което никой друг не бе съумял да стори за бедната душа – да я защитава, да я предпази от бъдещи болки, да я направи неуязвима и по-силна. Доминираща над онова, което преобладаваше в света им на чудовища и сенки, които изпълзяваха дори в най-безоблачния и ясен ден.
Да, той познаваше такива хора. Не можеше да каже, че бе приятел с тях, защото малко хора разбираха такъв като него, за да пожелаят да се застоят по-близо около странната му, самоизолирала се личност. Това не означаваше, че той не ги виждаше. Наблюдаваше ги, изучаваше ги и се опитваше да разбере как функционираха защитните механизми в човешкото съзнание, без да подозира, че съвсем скоро ще се превърне в един от изучаваните, до този момент от него, субекти. Но за разлика от тях, той претърпяваше друг вид промяна. Знанието му беше непокътнато, всичките познания, мисли и гениални идеи си стояха точно там, където бяха винаги – подредени, сигурни и немирни понякога, но винаги там. Те не му изневериха. Онова, което го предаде бе съзнанието. Всичко в него бе хаос, който подобно на гигантски октопод, бе хванал в пипалата си не само съзнанието, но и душата му. В резултат често не успяваше да заспи, а когато го направеше, сънуваше всичко отново и отново. Сънуваше деня, в който едва не умря.
Ръцете му изпуснаха финната частичка, която тропна безучастно върху масата и се търкулна. Падна на земята и остана там, да почива в студа и тишината. Подобно на мислите му, които отново бяха загубили способността да функционират в едно с разума му. От устните му се отрони неволна въздишка, докато жестоко обхващаше с ръце главата си, впивайки пръсти в косата си. Можеше да изкрещи, да събори всичко, да се опита да си причини болка. Нищо не помагаше. Защото дълбоко в съзнанието си, той все още се давеше. Давеше се от секундата, в която бе останал напълно сам, макар и заобиколен от толкова много шумни хора.

- в лагера е от 12 годишен - скоро след като бива признат;
- предпочита усамотението пред това да е в нечия компания;
©️
avatar
Darius Colloway.
Child of Hephaestus
Child of Hephaestus

Брой мнения : 365
Join date : 04.06.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Programmed by betrayal.

Писане by Lady Sorrow. on Пон Юни 04, 2018 8:02 pm

Одобрен. Добре дошъл.

• • • • •

Heroes get remembered,
never die.
avatar
Lady Sorrow.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 1685
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите