Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Отсъствия
Today at 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Запазване на лик
Съб Окт 13, 2018 1:02 am by Helios;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

» Here to stay even when I'm gone. When I close my eyes through the passage of time. Kings never die.
Чет Окт 04, 2018 12:20 am by dionysus;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

beatrice d. versailles, Cain., Janett Underwood.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

Kevin Max

Go down

Kevin Max

Писане by Kevin Max on Сря Юни 06, 2018 8:30 pm

Kevin Max/35/joe manganiello 

За Кевин съществуваха три правила,който го движеха в живота,а те бяха упоритост,нови цели и работа. Израснал в приют,знаеше още от малък,че без упоритост няма да постигнеш нищо. Самосъжалението не помагаше,а още по малко сълзите. Живота го беше направил да бъде,силен и до някъде малко коравосърдечен. Учеше двойно повече,тренираше двойно повече и се занимаваше с извънкласни дейности,за да не се прибира в гадната дупка,която се опитваха да му наложат,като негов дом. Но това никога нямаше да бъде неговия дом,той щеше да си о създаде рано или късно. 
Още от малък беше започнал да  работи,разхождаше кучета,почистваше басейни,правеше всичко от което можеше,честно да си изкара пари. Много пъти го обвинявах,че краде  но истината беше тази,че той работеше неуморно. Често не му достигаше сън но знаеше,че от съня не му помагаше. За това  с времето се научи да спи все по малко и все по малко. 
В никакъв случаи не може да се има подобен човек за глупав но знаеше,че с ума си няма да успее да стигне до другата своя цел,университет. Ако нямаше стипендия не можеше да си позволи да си плати сам университета. По тази причина,започна да тренира усилено футбол. Можеше да се каже,че го мрази но нямаше друг начин. Стана капитан и успя да си спечели име,а това му помогна да го  поканят от няколко университета. 
Следващата му цел,да стан лекар. С пълна стипендия и високи оценки успя с целта си но неговата цел изискваше постоянство иначе,щеше да изгуби привилегиите си. Особено трябваше да скача от едно място на друго,а и трябваше и да изкарва пари по някакъв начин. Първите години спеше в университета,а след това и в болниците,нямаше пари за повече. Въпреки това,не се оплакваше и винаги с усмивка на лицето успяваше да успокой пациентите си. 
Голям внушителен мъж,нереално висок и широк,изтакан от мускули,с черна брада и коса,беше трудно да внушава спокойствие но той успяваше,защото всеки,който погледнеше в очите му,можеше да съзре,че зад външността на голяма мечка,се криеше,един добър човек.
С годините си създаде добро име,на добър специалист в средите на хирургията,невероятен диагностик,успяваше да реши многобройните сложни случай,който идваха при него. Повечето хора,който нямаха никакви надежди,отиваха при него,защото знаеха,че доктор Макс,ще ги изслуша,ще ги разбере и ще им помогне. Приемаше пробоно,защото знаеше,какво е да нямаше и печелеше сърцата на хората. 
За съжаление целта за семейство и дом,се претапяше с времето. Той не можеше да си помисли вече за подобно нещо. Имаше ужасно много работа,а и знаеше,че вече нямаше да се "котира на пазара",е да още не е за изхвърляне но въпреки това,половината му живот е минал. За това с времето просто остави тази цел и се зае с друг,с тази да помага.


-Д-р Мак викат ви в 35 стая! Д-р Макс стая 35!
Този часовник,няма ли да спре поне за малко? Минутите обаче минаваха толкова бързо,че докато се обърнех,идваше новия ден. Не си спомням от колко време не бях си лягал. Май бяха 48 или нещо подобно?! Да имах операция която ми отне 16 часа но... 
Да! Стая 35... Определено се нуждаех от почивка но след като свърша всичко. 
Първо при регистратурата,трябваше да си припомня,кой настаниха в 35 стая:
-Ана,кой е в 35?
Ана беше главната сестра,сестра,която чувствах,като майка,беше сериозна,когато трябваше и се шегуваше,когато нещата утихнеха:
-Едуарт едно малко момче на 9 години...
Умит ми в този момент,щеше да избухне от ярост. Защото това момченце толкова малко,се бореше 3 година със своето заболяване,само че всеки път се връщаше с пълна сила. Исках да помогна но знаех,че този път може и да не успея,щях да направя всичко от себе си:
-Боговете са ни ядосани Ана...
Тя не разбра в първия момент,какво всъщност и казвам но го беше чула:
-Те отдавна са ни забравили. 
Поклатих глава в знак на разбиране или по скоро съгласия:
-Да,ако не ни бяха забравили,поне щяха да помогнат на Едуард...
Грабнах картона  и тръгнах към стаята.....


-По дяволите! Мам....
Заметнах глупавата шапка към стената,а малко след това връхлетях към нея и с ръка. Усетих,как ръката ми изпука,остана дупка в стената,заболя ме но не повече от разочерованието,което беше заседнало,като ужасна горчива хапка  гърлото ми и ме задушаваше. В операционната лежеше 9 годишно момче на име Едуарт,което бе беше видяло нищо от живота,което искаше да живее,искаше да стане музикант... 
Можеше и да не стане,бях дал всичко от себе си,10 часа се борех с това а отстраня всяка малка гадост от тялото му но за съжаление,бяха повече от колкото очаквах,повече от колкото виждах. Сега оставаше от него да се бори,надявах се в това толкова слабо и крехко тяло все още да беше останало и сила за живот.
-Защо?
Погледнах на горе и отново ударих по стената,не плачех но точно в този миг се отрони една сълза. Мъжете не трябваше да плачат,не бях плакал никога но с годините и толкова много бедни души,бяха загубили живота си. 
-Моя ако има някой там,да му помогне!
Затворих очите си само за миг но можех да видя светлина,дори през затворените си очи. Обърнах се но зад мен нямаше никой,а можех а се закълна,че мина някой. След минута две,се чу аларма... Едуард...
Веднага тръгнах към шоковата зала,няколко сестри също се втурнаха,защото това беше сигнал,че сърцето му е спряло. Отворих рязко вратата и не можех да повярвам на очите си. Едуард се беше надигнал усмихваше се.
-Какво по....
Приближих се към него,щипката която мереше пулса му беше паднала,щом я сложих,апарата показа,че всичко е наред. Едуард говореше съвсем нормално имаше сили,за това. Казваше че някаква жена го е посетила,казала му е нещо и си е тръгнала. Струваше ми се толкова странно но истината е,че който и да беше,той спаси Едуард. Нямах обяснение,какво и кой го беше направил. Дали не сънувах,защото не бях спал от дълго време но и до ден днешен нямах ни най малко обяснение на това,какво се случи.
avatar
Kevin Max
Mortal
Mortal

Брой мнения : 576
Join date : 06.06.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Kevin Max

Писане by dionysus; on Сря Юни 06, 2018 8:48 pm

Добре дошъл. Попълни си графите в профила. 

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4968
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите