Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Benjamin de Laveau |25 y.o| Child of Ares | CABIN #5| Theo James
Yesterday at 8:10 pm by dionysus;

» Съобщения
Съб Юни 16, 2018 8:29 pm by dionysus;

» Запазване на лик
Съб Юни 16, 2018 7:42 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Юни 16, 2018 6:07 pm by dante;

» "I find infinity in war, darling. Love and beauty, they always fade. But war and pain, oh... They will forever be a part of who we are."
Пет Юни 15, 2018 5:29 pm by Nyx.

» Teasers & Easter eggs
Чет Юни 14, 2018 3:12 pm by dionysus;

» Big mess
Сря Юни 13, 2018 10:42 pm by Athena;

» You must have chaos within you to give birth to a dancing star.
Вто Юни 12, 2018 6:34 pm by Lady Sorrow.

» Category is... Royalty.
Вто Юни 12, 2018 11:33 am by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 1 Гост

Athena;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 6/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 7/11
Cabin #7 (Apollo) - 9/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 6/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 5/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 10/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 6/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 6/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Would you die for me?

Go down

Would you die for me?

Писане by Eo Hargensen. on Сря Юни 06, 2018 10:31 pm

Eo Hargensen

daughter of Aphrodite
24FC: Beren Saat

she's a vanity fair display.

В началото на своя живот Ео не носеше тази фамилия. Семейството ѝ ѝ бе дало различна такава, заедно с по-малкия ѝ брат. Ако трябваше да е честна, не ги помнеше - нито лицето на майка си, нито гласа на баща си. Не помнеше нищо от детските черти на братчето си, когато го видя за последен път. Тогава бе на 6 години, а той на 5. Тепърва се опитваха да изградят някаква смислена връзка като подрастващи, ала това им бе отнето от мъжа с черни очи и набола брада, който я отмъкна от детската площадка в един мрачен ден. Понякога все още помнеше чувството за натиск на устата си, когато ръката му спря виковете ѝ, докато я премяташе на рамо и я мъкнеше към колата си. Брат ѝ не бе сторил нищо, а майка ѝ както винаги говореше по телефона с някого и не реагира на време.
Никога не ги видя отново. Дори не знаеше дали са живи.
От онзи ден нататък живееше с похитителя си. Първоначално отказваше да яде, а в последствие и да говори, когато гласът ѝ се изгуби след часове викове и сълзи. Противно на детските ѝ страхове и объркване, мъжът така и не ѝ посегна, не ѝ повиши глас. Просто я гледаше мълчаливо и съсредоточено, черните му очи я поглъщаха, карайки я да иска да отвърне поглед, да затвори клепачи, за да изтръгне лицето му от спомените си. Бе почти млад и все още привлекателен. Имаше дълги пръсти и прекалено хаотична коса. След години щеше дори да го нарече красив. Но в онзи първи ден от съвместното им съжителство, Ео единствено го виждаше като призрак пропълзял от кошмарите ѝ.
От онзи ден нататък Ео живееше в прилично хубавата къща на Уилям. Седмица след отвличането ѝ, мъжът я пусна от стаята с карамелени стени, в която я бе държал през последните дни. В къщата му нямаше снимки, но имаше красиви картини, истинско произведение на изкуството. В последствие разбра, че това бе работата му - продажба на ценни предмети - нещо, което му позволяваше да излиза едва за няколко часа на вечер, заключвайки я през това време. Във всички стаи имаше камери, така че дори да искаше, не можеше да избяга. А дори и да избягаше, нямаше как да открие пътя обратно към дома си. Не знаеше дори в кой град се намираха.
Докато месеците се превърнаха в първата им година заедно, Уилям продължаваше да изпълнява вечерния ритуал, в който отиваше на работа, оставяйки я сама, ала заключена в подредената му къща, заобиколена от играчките, които ѝ бе взел и любимото ѝ детско пуснато на телевизора. В една определена вечер, седемгодишната Ео се пресегна, хващайки го за ръката. За първи път го бе помолила да не я заключва, обещавайки, че няма да избяга. Не вярваше, че ще я послуша, ала след дълго взиране в очите ѝ, Уилям се съгласи, оставяйки включени единствено камерите. И Ео наистина не избяга. Защото в онзи едничък момент бе разбрала каква власт имаше над мъжа. Пълна власт. Дори все още да не разбираше как или защо, знаеше, че това щеше да е ключът към връщането ѝ на контрола, който Уилям ѝ бе отнел.

Години по-късно, когато Ео бе на 15, двамата с Уилям се разхождаха в мрачен ден идентичен на онзи, в който я бе отмъкнал от семейството ѝ. Всичко това не бе нищо повече освен един мъглив, далечен спомен в ума ѝ. Бе странно и почти сюрреалистично.
За да не е странно за хората покрай тях и за да не буди съмнение, ръката му нежно държеше нейната - така както баща би държал дъщеря си близо до себе си в този опасен свят, в който живееха. Сякаш можеше да я защити, ако някаква опасност се появеше, ала тя бе тази, която можеше да се защити сама. В онзи ден, когато бе била на 7, Ео бе стигнала до своето гениално откритие, което я бе освободило. Истински освободило. Ала оковало Уилям. И докато той не го осъзнаваше, а дори и да го осъзнаваше, нямаше силите да се бори с това, с нея, Ео се възползваше възможно най-много от създалата се ситуация. За всичките години Уилям не я бе докоснал непристойно нито веднъж, въпреки че понякога виждаше не добре скритото желание в очите му да го стори. Винаги изпълняваше желанията ѝ, независимо колко налудничави бяха, като онзи път, в който го бе накарала да напусне работата си, за да я отведе на кратко пътешествие. Ала докато в него нарастваше любов, в гърдите ѝ нарастваше глад за още власт. Ако трябваше да е честна, не изпитваше нищо към красивия мъж. Не бе нейна работа да се влюбва в похитителя си, след като преди години ѝ бе признал, че точно заради това я е отмъкнал - защото се е влюбил в нея. Наблюдавал я е дни преди да реши да я отвлече, без дори да осъзнава наистина какво вършеше. А в този ден Ео най-сетне щеше да си отмъсти.

- в онзи дъждовен ден, когато двамата с Уилям се разхождат, докато преминават през един мост, тя го спира с думите, че иска да направи нещо за нея; пита го дали би сторил всичко за нея, включително да умре; когато Уилям отговаря положително, тя го кара да премине от другата страна на моста и да скочи от него;
- за няколко години след това заминава на околосветско пътешествие докато парите, които е взела от Уилям не свършват;
- иронично, но носи неговата фамилия, отказвайки се от своята;
- на 19 бива отведена в лагера;
- винаги жизнерадостна и подмамваща, Ео си изгражда слава на фатална жена, която всички обичат въпреки измамната ѝ натура;

©️ RAIN OF SHINE
avatar
Eo Hargensen.
Child of Aphrodite
Child of Aphrodite

Брой мнения : 367
Join date : 06.06.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Would you die for me?

Писане by dionysus; on Сря Юни 06, 2018 11:51 pm

Добре дошла. 

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 3884
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите