Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» You have peace - the old woman said - when you make it with yourself.
Пет Дек 14, 2018 11:12 pm by Nyx.

» Addicted to love.
Пон Дек 10, 2018 8:23 pm by Helios;

» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

Would you die for me?

Go down

Would you die for me?

Писане by Eo Hargensen. on Сря Юни 06, 2018 10:31 pm

Eo Hargensen

daughter of Aphrodite
24FC: Beren Saat

she's a vanity fair display.

В началото на своя живот Ео не носеше тази фамилия. Семейството ѝ ѝ бе дало различна такава, заедно с по-малкия ѝ брат. Ако трябваше да е честна, не ги помнеше - нито лицето на майка си, нито гласа на баща си. Не помнеше нищо от детските черти на братчето си, когато го видя за последен път. Тогава бе на 6 години, а той на 5. Тепърва се опитваха да изградят някаква смислена връзка като подрастващи, ала това им бе отнето от мъжа с черни очи и набола брада, който я отмъкна от детската площадка в един мрачен ден. Понякога все още помнеше чувството за натиск на устата си, когато ръката му спря виковете ѝ, докато я премяташе на рамо и я мъкнеше към колата си. Брат ѝ не бе сторил нищо, а майка ѝ както винаги говореше по телефона с някого и не реагира на време.
Никога не ги видя отново. Дори не знаеше дали са живи.
От онзи ден нататък живееше с похитителя си. Първоначално отказваше да яде, а в последствие и да говори, когато гласът ѝ се изгуби след часове викове и сълзи. Противно на детските ѝ страхове и объркване, мъжът така и не ѝ посегна, не ѝ повиши глас. Просто я гледаше мълчаливо и съсредоточено, черните му очи я поглъщаха, карайки я да иска да отвърне поглед, да затвори клепачи, за да изтръгне лицето му от спомените си. Бе почти млад и все още привлекателен. Имаше дълги пръсти и прекалено хаотична коса. След години щеше дори да го нарече красив. Но в онзи първи ден от съвместното им съжителство, Ео единствено го виждаше като призрак пропълзял от кошмарите ѝ.
От онзи ден нататък Ео живееше в прилично хубавата къща на Уилям. Седмица след отвличането ѝ, мъжът я пусна от стаята с карамелени стени, в която я бе държал през последните дни. В къщата му нямаше снимки, но имаше красиви картини, истинско произведение на изкуството. В последствие разбра, че това бе работата му - продажба на ценни предмети - нещо, което му позволяваше да излиза едва за няколко часа на вечер, заключвайки я през това време. Във всички стаи имаше камери, така че дори да искаше, не можеше да избяга. А дори и да избягаше, нямаше как да открие пътя обратно към дома си. Не знаеше дори в кой град се намираха.
Докато месеците се превърнаха в първата им година заедно, Уилям продължаваше да изпълнява вечерния ритуал, в който отиваше на работа, оставяйки я сама, ала заключена в подредената му къща, заобиколена от играчките, които ѝ бе взел и любимото ѝ детско пуснато на телевизора. В една определена вечер, седемгодишната Ео се пресегна, хващайки го за ръката. За първи път го бе помолила да не я заключва, обещавайки, че няма да избяга. Не вярваше, че ще я послуша, ала след дълго взиране в очите ѝ, Уилям се съгласи, оставяйки включени единствено камерите. И Ео наистина не избяга. Защото в онзи едничък момент бе разбрала каква власт имаше над мъжа. Пълна власт. Дори все още да не разбираше как или защо, знаеше, че това щеше да е ключът към връщането ѝ на контрола, който Уилям ѝ бе отнел.

Години по-късно, когато Ео бе на 15, двамата с Уилям се разхождаха в мрачен ден идентичен на онзи, в който я бе отмъкнал от семейството ѝ. Всичко това не бе нищо повече освен един мъглив, далечен спомен в ума ѝ. Бе странно и почти сюрреалистично.
За да не е странно за хората покрай тях и за да не буди съмнение, ръката му нежно държеше нейната - така както баща би държал дъщеря си близо до себе си в този опасен свят, в който живееха. Сякаш можеше да я защити, ако някаква опасност се появеше, ала тя бе тази, която можеше да се защити сама. В онзи ден, когато бе била на 7, Ео бе стигнала до своето гениално откритие, което я бе освободило. Истински освободило. Ала оковало Уилям. И докато той не го осъзнаваше, а дори и да го осъзнаваше, нямаше силите да се бори с това, с нея, Ео се възползваше възможно най-много от създалата се ситуация. За всичките години Уилям не я бе докоснал непристойно нито веднъж, въпреки че понякога виждаше не добре скритото желание в очите му да го стори. Винаги изпълняваше желанията ѝ, независимо колко налудничави бяха, като онзи път, в който го бе накарала да напусне работата си, за да я отведе на кратко пътешествие. Ала докато в него нарастваше любов, в гърдите ѝ нарастваше глад за още власт. Ако трябваше да е честна, не изпитваше нищо към красивия мъж. Не бе нейна работа да се влюбва в похитителя си, след като преди години ѝ бе признал, че точно заради това я е отмъкнал - защото се е влюбил в нея. Наблюдавал я е дни преди да реши да я отвлече, без дори да осъзнава наистина какво вършеше. А в този ден Ео най-сетне щеше да си отмъсти.

- в онзи дъждовен ден, когато двамата с Уилям се разхождат, докато преминават през един мост, тя го спира с думите, че иска да направи нещо за нея; пита го дали би сторил всичко за нея, включително да умре; когато Уилям отговаря положително, тя го кара да премине от другата страна на моста и да скочи от него;
- за няколко години след това заминава на околосветско пътешествие докато парите, които е взела от Уилям не свършват;
- иронично, но носи неговата фамилия, отказвайки се от своята;
- на 19 бива отведена в лагера;
- винаги жизнерадостна и подмамваща, Ео си изгражда слава на фатална жена, която всички обичат въпреки измамната ѝ натура;

©️ RAIN OF SHINE
avatar
Eo Hargensen.
Child of Aphrodite
Child of Aphrodite

Брой мнения : 2323
Join date : 06.06.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Would you die for me?

Писане by dionysus; on Сря Юни 06, 2018 11:51 pm

Добре дошла. 

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 5587
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите