Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 7:20 pm by dionysus;

» Отсъствия
Пон Авг 20, 2018 10:27 pm by lifeeater;;

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

astra;;, Persephone.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Adapt. Adapt faster, adapt better, adapt to things no man should have to.

Go down

Adapt. Adapt faster, adapt better, adapt to things no man should have to.

Писане by Aris Hutton. on Пон Юни 11, 2018 8:12 pm

- Арис...
Това бяха последните думи на Вероника Хътън, която нямаше сили да отвори очи за един последен път, ала бегла усмивка пропълзя по пресъхналите ѝ и напукани устни, докато силния детски плач достигаше до нея. Постепенно заглъхна, последван от изпищяването на машината. Лекарска небрежност ли отне живота ѝ или както твърдеше брат ѝ, имаше нещо нередно и сбъркано с момчето, за което бе дала живота си, който от този момент нататък бе натоварен с грижите по отглеждането му?
Последните ѝ думи се превърнаха в името, записано в акта за раждане, приемайки, че това бе била последната воля на чернокосата жена, което от своя страна спестяваше поне една допълнителна грижа за Николай Хътън, който от деня, в който изгуби сестра си, се превърна в дълбоко огорчен и съсипан мъж, изпитващ нищо повече освен безгранична омраза към племенника си, към живота, към света... и най-вече към боговете. Мразеше ги. Не изпитваше страх от гнева им, защото нищо, което те можеха да му сторят, нямаше да боли повече отколкото да изгуби сестра си.
През ума му неведнъж бе преминала мисълта да отнеме живота на детето, докато бе все още крехко и безпомощно. Колко малко бе нужно? Да притисне възглавницата към малката му уста и да усети как движенията му, изразяваща неравносилна борба, постепенно замират. Но не го направи. Не от страх да си навлече гнева на боговете, не защото дълбоко в него се криеше някаква останала капчица човечност, която не му позволяваше да го направи, помнейки любовта и щастието в очите на сестра му от първия миг, в който бе узнала, че е бременна, а защото знаеше, че нямаше да бъде толкова лесно да се отърве от момчето.
* * *
Затова и превърна животът му в истински ад, карайки го да пожелае сам смъртта си с надеждата, че някой ден нервите и психиката на момчето нямаше да издръжат и той щеше да отнеме сам живота си или поне да се махне от този на Николай, но този ден така и не идваше. С годините саморазрушителността му бе задълбала, превръщайки го в ходещ труп, в бледо отражение на любящия брат, на високия и слаб мъж с русолява коса и синкаво-сиви очи, когото трудно можеше да бъде свързан по някакъв начин с тъмнокосото и тъмнооко момче, ала именно там бе разковничето. С всяка следваща година Арис все повече и повече приличаше на майка си вместо да вземе поне малко от божествения ген на своя божествен родител.
- Трябваше да си ти. Ти трябваше да умреш онази сутрин вместо нея.
Думите се забиха в съзнанието на тогава тринадесетгодишния Арис, макар че не за пръв път подобни думи намираха пътя извън устните на чичо му, който почти никога не разговаряше с него освен в пътите, в които пиянството размиваше мозъка му до степен, в която се изправяше и измъкваше колана от панталона си или просто посягаше към най-близкия предмет, който можеше да причини някакъв вид болка; тогава казваше, че го прави за неговото добро, ала от малък Арис съумяваше да се измъкне без драскотина и това сякаш допълнително вбесяваше мъжа.
- Обичаше те. - Когато го каза, в тонът му присъстваше омраза, която прераства в истинска ненавист в следващите му думи. - Обичаше и баща ти, независимо че ѝ казвах, че той не изпитва нищо и тя е глупава да му вярва толкова сляпо. И бях прав, заряза я точно месец преди тя да разбере, че носи теб в утробата си.
Пръстите на чичо му се свиха около чашата върху кухненската маса.
- Беше само на двадесет години. Животът ѝ тепърва започваше.
Погледът му винаги изглеждаше някак размит и воднист, когато пиеше, ала сега в очите му проблясваха и сълзи, които скоро се стекоха по лицето му. И фаталната грешка на Арис бе, че опита да го прегърне, защото той също искаше да познава майка си. Той също страдаше през всичките години, в които бе възпрепятстван от възможността да знае каква е тя, да чувства топлината от любовта ѝ, да познава усмивката или звука на гласа ѝ, да вижда всички лица освен усмихнатото, което присъстваше на малкото снимки, които бяха останали (една от които бе откраднал и държеше под възглавницата си, защото бе единственото, което бе останало от нея освен сребърната верижка с катранено черен камък, отнета от врата ѝ и дадена му от една от медицинските сестри, докато бе все още в болницата). Невинният му жест предизвика гнева на мъжа, който го избута от себе си, надигайки се от мястото, след което със залитане пристъпи към момчето. Всичко, което последва бе като в мъгла в съзнанието му, ала в даден момент от устните му се бе изтръгнал вик; едно единствено „стига“ преди да отблъсне мъжа от себе си, преди да види как тялото му полита към стената, удря се, след което се свлича безжизнено. Макар че в следващите секунди забеляза как гърдите му се надигат и спускат и тогава въздъхна, защото не го бе погубил, както бе погубил майка си. Защото не искаше да е убиец.
Бе последният път, в който видя чичо си, защото същата вечер избяга и никога повече не се върна.

- В лагерът е от 13-годишен, като първите 5 години прекарва в хижа на Хермес като непризнат. Бива признат едва на 18-годишна възраст след като се доказва в едно от състезанията в лагера, устроено с идеята да тества подготовката на полубоговете, при което и отборът, в който е, печели.
Aris Hutton
25 years old
claimed son of Ares
fc. Ross Butler
avatar
Aris Hutton.
Child of Ares
Child of Ares

Брой мнения : 97
Join date : 11.06.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Adapt. Adapt faster, adapt better, adapt to things no man should have to.

Писане by Helios; on Пон Юни 11, 2018 8:18 pm

Одобрен. Добре дошъл !

• • • • •



I never wanted this to happen
never wanted this to die but i've pushed my self 
down so far i couldn't come back even if i tried.
avatar
Helios;
Second gen titan
Second gen titan

Брой мнения : 3065
Join date : 09.03.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите