Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Benjamin de Laveau |25 y.o| Child of Ares | CABIN #5| Theo James
Yesterday at 8:10 pm by dionysus;

» Съобщения
Съб Юни 16, 2018 8:29 pm by dionysus;

» Запазване на лик
Съб Юни 16, 2018 7:42 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Юни 16, 2018 6:07 pm by dante;

» "I find infinity in war, darling. Love and beauty, they always fade. But war and pain, oh... They will forever be a part of who we are."
Пет Юни 15, 2018 5:29 pm by Nyx.

» Teasers & Easter eggs
Чет Юни 14, 2018 3:12 pm by dionysus;

» Big mess
Сря Юни 13, 2018 10:42 pm by Athena;

» You must have chaos within you to give birth to a dancing star.
Вто Юни 12, 2018 6:34 pm by Lady Sorrow.

» Category is... Royalty.
Вто Юни 12, 2018 11:33 am by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 1 Гост

Athena;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 6/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 7/11
Cabin #7 (Apollo) - 9/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 6/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 5/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 10/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 6/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 6/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

You must have chaos within you to give birth to a dancing star.

Go down

You must have chaos within you to give birth to a dancing star.

Писане by cassandra; on Вто Юни 12, 2018 6:32 pm


C
assandra || Child of Eris || 21 || Lyndsy Fonseca



Толкова години бяха минали.
Струваха й се като цял един друг живот. .

Поглеждаше назад във времето и сякаш виждаше напълно различен човек, а не самата себе си. Не, онова малко момиченце не можеше да бъде тя. То беше изплашено, несигурно в себе си, глупаво. Не, онова момиче не можеше да има нищо общо със сегашната Касандра. И все пак тя си спомняше отлично деня, в който я бяха откъснали от съдбата й, но по-скоро като страничен наблюдател, отколкото като участник в него.


Преди единадесет години.
Тогава беше кулминацията на нейния личен Ад.


Тъмните, дълбоки очи се бяха забили като куршуми в лицето на баща си. Беше се втренчила в него и не помръдваше вече няколко минути, но не успяваше да намери онова, което търсеше в изражението му.
А какво търсеше тя? Надежда. Само капка надежда й беше нужна, за да се увери, че предстоящото беше просто сън. Само кошмар, нищо повече.

Но успокоение не успя да открие. И как би могла? Джеймс не смееше дори да погледне дъщеря си.

Щом колата спря, противно на всички очаквания, без да чува молбата на шофьора да слизат, тя се вкопчи в ръката на баща си. Усещаше погледите, изпълнени с очакване, впити в себе си. Да, те очакваха тя да бъде добро момиче и да тръгне сама към мъжът и жената, които я чакаха пред прага си, без да се налага да й бъде напомняно какво трябва да прави. Но тя никога не е била доброто, послушно дете, което всички очакваха да бъде. След себе си носеше неприятности – една след друга, още откакто беше невръстно дете. Понякога си мислеше, че затова не я искаше вече, може би беше спрял да я обича. А тя се стараеше.. искаше да бъде добра. Заради него.

-  Хайде, тръгвай, знаеш, че така е редно. – гласът на баща й бе нежен и умоляващ. Знаеше, че няма да има сили да й повтори същите думи, да я накара да слезе от колата.

На Джеймс също не му беше лесно да остави единственото си дете при едни напълно непознати хора. Той ги поглеждаше и виждаше в тях само едни пасивни статуи, които не желаеха да направят каквото и да било, за да помогнат. И все пак не се наложи.
Кас си наложи да се стегне, тя знаеше какво се изисква от нея и щеше да го направи, въпреки, че все още не го разбираше.
Внимателно пусна ръката, която до преди секунди стискаше, сякаш живота й зависеше от това. Без да казва нищо отвори вратата и слезе. По този начин щеше да е по-лесно, или поне тя така смяташе. Щяха да си говорят когато се видеха отново, но Касандра не знаеше, че това няма да се случи.

Прошепнатото „Съжалявам.” беше последното, което чу от него. Още не го осъзнаваше, но тази проста думичка щеше да означава много за нея един ден.



Не се застоя дълго при приемното си семейство. И все пак, тираничната й „майка” и безгласният й „баща” се погрижиха тези две години да й се сторят като векове.

Всяка вечер я тормозеше мисълта за баща й. Първите месеци чакането на някаква вест от него беше лесно, но колкото повече време минаваше, толкова по-трудно заспиваше момичето. Какво се беше случило с него? Защо не беше дошъл да я види, както й беше обещал? Дори не се беше обадил.  

Преди да дойде тук мисълта за майка й не я напускаше, но сега почти не се сещаше за нея. И защо й беше да го прави? Не я познаваше, никога не й е била близка. Но баща й беше съвсем друго нещо. За него трябваше да бъде сигурна, че е добре.

Наложи й се две години да събира смелост, докато една нощ не сложи всичко най-важно в малката си раничка и се измъкна безшумно през прозореца. Не, тези двама непознати не можеха да я спрат. Дори да успееха да я чуят, тя нямаше да се остави да бъде върната в този затвор, наречен къща. Щеше да открие баща си с цената на всичко. Или поне това беше планът. Докато не срещна него.


Героят, който я спасяваше всеки път, щом Касандра изпаднеше в беда. Човекът, който й показа каква е истинската й същност и я заведе в лагера, където да бъде защитена. Каси бе развила привързаност към него, каквато не бе изпитала към никой друг до момента. Не беше любов, нито приятелство. Беше всичко. Означаваше всичко.
И въпреки, че отказваше да остане там заедно с нея, той се връщаше, за да я посещава. В началото веднъж месечно, а след това все по-често. Казваше, че не може да бъде затворен, но й обещаваше, че един ден ще я вземе със себе си. Трябваше само да придобие умения, само да стане по-силна, само… Този момент така и не дойде. Един ден той просто спря да се връща при нея.

~~~~~~

И ето я сега тук, години по-късно, тя беше сред своите, но се чувстваше толкова чужда. Беше призната, най-после разбираше коя е майка й и защо не е била до нея, но нямаше и вест за баща си. Единствените хора, които някога бе обичала, я изоставиха и тя беше сама.
Самотата се бе превърнала в ярост.
Яростта – в разруха.



п.п. Аз съм запазила лика.
avatar
cassandra;
Child of Eris
Child of Eris

Брой мнения : 177
Join date : 12.06.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: You must have chaos within you to give birth to a dancing star.

Писане by Lady Sorrow. on Вто Юни 12, 2018 6:34 pm

Welcome, my child.

• • • • •

I am leaving for a better tomorrow.
You will find me in the darkness of yesterday.

avatar
Lady Sorrow.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 1548
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите