Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Yesterday at 11:16 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 3:15 am by Хйонгуон

» i wasn't made to leave my fate. // kaltain rompier
Вто Юли 17, 2018 9:59 pm by Nyx.

» Запазване на лик
Вто Юли 17, 2018 3:13 pm by Nyx.

» Just like fire, burning out the way!
Пон Юли 16, 2018 7:42 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

Alisia., Danny Hoult., lissette;, Xhexania Cael West

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 9/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

i’m bigger than these bones.

Go down

i’m bigger than these bones.

Писане by dahlia. on Нед Юни 24, 2018 9:37 pm

Dahlia Lennor
Gabriella Wilde
Първа стрела.
Право в целта.
„Тя трябва да се гордее с мен. Трябва да й покажа, че съм достойна.“
Повтаряше си го, като мантра, която не трябва да излиза от главата й. Повтаряше си го, за да успее да изстиска и последната сила от съществото си и да я вложи в стрелите. Повтаряше си го, за да стане най-добрата.
Далия знаеше, че е подценявана. Знаеше, че природата й е далеч от стрелбата, лова и битките. Всички останали също го знаеха и това дълго време се забиваше в съзнанието й като острие, карайки я да се чувства слаба и безпомощна. Но това приключваше сега. Те не осъзнаваха колко сила й даваха, карайки я да става все по-добра ден след ден. Да тренира повече и по-усилено. Защото само едно мнение имаше значение. Нейното. Артемида не трябваше да съжали нито за миг, че я е приела в семейството си, когато Лия имаше най-голяма нужда от това. Сега те бяха нейното семейство и тя нямаше никога да го забрави.

Втора стрела.
На два сантиметра от първата.
„Саманта не ме сломи, направи ме по-силна.“
Пое си дъх преди да се протегне за следващата стрела. Дълбок, успокояващ. Спомените за доведената й майка винаги отваряха вратичка към душата й, която тя иначе не познаваше. Само тя можеше да я накара истински да загуби контрол над чувствата си и иначе спокойния си нрав.
Ядосваше се на нея, че я беше лъгала толкова години. Беше се представяла за нейна майка, убеждаваше я в героичната смърт на баща й. Казваше й, че я обича. Лъжа. Лъжа. Лъжа.
Ядосваше се на себе си, че беше толкова сляпа. Сега виждаше, че добротата й всъщност е била глупава наивност. Виждаше, че всички оправдания, които бе представила пред самата себе си за тази жена, бяха просто плод на въображението й. Стараеше се да оневини всяко действие на Саманта, всяка нейна лоша постъпка, която я караше да се чувства нещастна. А тя бе нещастна през цялото време.
Чак сега разбираше защо никога не беше доволна от нея. Чак сега виждаше защо никога не се справяше достатъчно добре в очите на Саманта. Беше я накарала да се чувства безполезна и я остави да се впусне в свят с богове и чудовища, с герои и титани. И беше направила всичко това от ревност. Защото в Далия виждаше… Афродита.

Трета стрела.
Пропуск.
„Аз не съм Афродита.“
Мисълта за богинята на красотата, за биологичната й майка, накара ръката й да трепне.
А не трябваше.
Но всички гласове, които й повтаряха колко прилича на майка си, продължаваха да крещят с пълна сила в главата й. Казваха й, че е изваяна като от порцелан – крехка, нежна и красива като него. Казваха й, че майка й е богинята на любовта и това да се бори срещу природата си единствено ще доведе до нейната гибел. Казваха й, че… всъщност имаше ли значение? Тя се откъсваше от корените си.
Бавно, болезнено.
Но го правеше и един ден щеше да постигне целта си. Щеше да докаже на всички колко грешат за нея, щеше да им покаже огънят, който носеше в себе си. Щеше да им покаже, че е взела правилното решение като последва Артемида. Щяха да я разпознават единствено като една от нейните ловци.

Четвърта стрела.
Забита в тялото на прелитащ гълъб.
„Калиста не е мен.“
За момент забрави коя е, черно петно се появи пред очите й и тя не можеше да контролира действията си. Целта й се промени и стрелата литна високо. И уцели. Но не беше там, където трябва.
- Далия! – чу плътния глас зад себе си, но не му обърна внимание, дори не се опита да разпознае чии е. Просто наблюдаваше птицата, която се спускаше към земята. И сякаш й отнемаше векове.
След като падна с приглушен звук, Далия тръгна към нея. Бавно, спокойно, сякаш нищо необичайно не беше станала. А вътре в нея бушуваше буря.
Буря, която се засили при вида на кървавото петно върху нежната перушина на птицата. Но тя не беше такава, не беше жестока. С мишената беше лесно, но при вида на раненото същество остана безмълвна. И в същото време не беше кралица на красотата, нито принцесата на татко, в каквато се бе превърнала сестра й в нейните очи.
Тогава коя беше Далия?
Не, това бяха глупави въпроси. Беше просто грешка. Всичко, от които имаше нужда, бе почивка.
Остави четирите стрели там, където бяха, за да й напомнят на следващия ден да не повтаря грешките си.
Следващите четъри щяха да бъдат в целта.
20 |HUNTER OF ARTEMIS | DAUGHTER OF Aphrodite  | calli. - twin sister | CABIN #8
c∆f


п.п. Разбрали сме се с calli.
avatar
dahlia.
Hunter of Artemis
Hunter of Artemis

Брой мнения : 124
Join date : 24.06.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: i’m bigger than these bones.

Писане by Nyx. on Нед Юни 24, 2018 10:00 pm

Одобрена. Добре дошла.

• • • • •

Your darkness is my heart


avatar
Nyx.
Primordial goddess
Primordial goddess

Брой мнения : 180
Join date : 28.04.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите