Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Today at 5:59 pm by thanatos;

» "S•P•Q•R" | Lupa
Today at 12:04 pm by Lupa.

» Teasers & Easter eggs
Today at 9:48 am by dionysus;

» Nyakim Gatwech | 25 | model
Yesterday at 8:57 pm by Helios;

» Iʼm in my head, Iʼm a mess.
Съб Сеп 22, 2018 9:59 pm by dionysus;

» Mallory Jansen | 29 | actress
Съб Сеп 22, 2018 9:43 pm by Ganymede.

» Hanna Mangan Lawrence | 27 | actress
Съб Сеп 22, 2018 9:30 pm by Ganymede.

» Dilraba Dilmurat | 26 | actress
Съб Сеп 22, 2018 9:25 pm by Ganymede.

» Bruna Marquezine | 23 | actress, model
Съб Сеп 22, 2018 9:21 pm by Ganymede.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

adria;, Bobby Kensey., Chris Morrison., Noah Devuns., Noel Roy Evans, thanatos;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 9/11
Cabin #6 (Athena) - 8/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 9/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Run until the sun comes up;

Go down

Run until the sun comes up;

Писане by Blaze Wølf. on Нед Юни 24, 2018 10:13 pm



BLAZE WØLF,20
син на Хипнос, лик: niclas gillis
i've got demons to fight

Сиви облаци. Студени ръце. Мрачни мисли.
Нощта бе спуснала своето мрачно було над света и сега всичко тънеше в непрогледен мрак. Гората бе странно притихнала. Огромните дънери се простираха навсякъде около него, а вятъра полюшваше леко клоните на дърветата. Вековните дървета го обграждаха и сякаш го притискаха в хватката си, попречвайки му да продължи напред. Не се чуваше нищо. Сякаш със залязването на слънцето, животът се бе изпарил от околността и не бе останало нищо. Понече да пристъпи напред, но телефона започна да вибрира в джоба му и за секунда отклони погледа си от пътя пред него.

С бързо движение го измъкна от чантата си, а след това светлината примигна и Блейз притвори очи. Зелените му ириси се плъзнаха по екрана, а устните му се изкривиха в недоволна гримаса. За секунда му се прииска да запрати тъпото нещо в земята и да игнорира съществуването му. Но не можеше. Защото този телефон бе единствения начин да се свърже с нея. И това го караше да прояви снизходителност. Поне този път. Разбира се, това не му попречи на настроението му да се развали още повече.

Изпуфтя раздразнено на поредното съобщение, че батерията му е умряла. Чудесно. Само това му липсваше. Опита се да го включи отново, но телефона наистина бе сдал багажа. Затова просто го напъха с повече сила от необходимото в джоба на дънките си. След това погледът му се плъзна настрани, очаквайки да я открие някъде там – скрита в храстите, дебнейки подходящия момент да го изненада. Но нея я нямаше.

И този факт караше нервите му да се изпъват бавно и болезнено. Дразнеше се. На нея. На себе си. На глупостта си, че изобщо ѝ бе повярвал. Че не можеше да ѝ помогне. Прокара ръката си през косата, разрошвайки я. Ако още малко поседеше тук може би щеше да се побърка. Забавното бе, че това нямаше да е най-страшното. Защото животът му никога не бе приказка. Дори не можеше да си спомни кога бе започнало всичко. Може би в онази вечер, когато родителите му бяха признали, че е осиновен. Или няколко дни по-късно, когато целият му свят бе започнал да се срива. Първо бяха малките неща – погледите, които му хвърляха родителите му, когато си мислеха, че не ги вижда. Разширените им от страх очи, сякаш очакваха всеки момент да откачи и да изпадне в някоя нервна криза. Шептенето зад гръбът му, хората, които се появяваха и го гледаха сякаш е опитно зайче, на което ще му пораснат криле. И от там нещата се развиха до момента, в който се оказа на улицата. Сам и без представа какво да прави със себе си. След това като с магия се бе озовал на дивана в къщата на най-добрия си приятел…а останалото бе просто история.
- Блейз?

Изсмя се, а след това постави ръка на сърцето си, защото изведнъж го прониза една тъпа болка точно там. Преглътна мъчително и се огледа отново, очаквайки всеки момент тя да се появи. Но нея я нямаше. Беше го изоставила, както всички останали в живота му. И това оставаше горчиво-сладникав вкус по устните му. По дяволите. Бела бе единственият човек в живота му, които все още имаше значение. А сега…

- Сигурен ли си, че ще успееш да го откраднеш?

Не се обърна назад. Взираше се в дървета, в нищото, а лицето му бе застинало и за миг бе заприличало на камък. Не искаше да се обърне, защото вече бе приел истината и когато се обърнеше назад нищо нямаше да се промени. Защо ли по дяволите трябваше да бъде изрод? Изобщо как можеш да приемеш факта, че си полубог? Защо трябваше да притежава тези сили? Толкова ли бе трудно да бъде обикновен човек? Много ли искаше? Може би. Но това не променяше чувствата му.

- Хайде да тръгваме. – гласът му бе дрезгав и груб. Дори не погледна към момичето. Не би се занимавал с нея, ако не му трябваше за обира. А това бе единственото нещо, което в момента би могло да откъсне мислите му от тях и целият хаос, в които се бе превърнал живота му. А какво ли щеше да се случи след това? Кой знае...
----
В лагерът е от 2 години, но рядко се задържа в него.
Забърква се в банда в родния си град заради момиче и в последствие, за да я впечатли става "крадец". Нещата не завършват добре за него и в момента е в лагера, преосмисляйки живота си.
/div>

*Ако може ми сменете името на Blaze Wølf.
avatar
Blaze Wølf.
Child of Hypnos
Child of Hypnos

Брой мнения : 292
Join date : 03.06.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Run until the sun comes up;

Писане by dionysus; on Нед Юни 24, 2018 10:17 pm

Добре дошъл.

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4706
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите