Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Eurus., Ganymede., Khalea., Luciana Ko'uen, poseidon;, Zenn

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

The marks humans leave are too often scars.

Go down

The marks humans leave are too often scars.

Писане by dravon. on Съб Юни 30, 2018 12:27 pm

Dravon
- 20 - Boreas - Liam Hemsworth -
Дрейвън изпитваше топлина по цялото си тяло. Навън сигурно беше минус двадесет градуса, но той тичаше по потник и къс панталон. Беше изскочил от дома си бързо, защото получи съобщение, което го притесни до костите.

Дрей, побързай! Той ме нап ...

Дрей, помоооо ...

...

Ерилисия беше в беда. Не би го изиграла така. Не би му причинила това. Не би накарала малкия си брат да тича по снега дори бос. Не би го накарала да излезе посред нощ. Кой човек би направи това? Та Дрей беше едва на четиринайсет. Беше незаконно дори да излиза навън, но трябваше да направи това. Беше важно. Тя беше важна за него. Тя му беше всичко, което му беше останало от семейството му, чиито изпечени кожи все още можеше да си представи. Горящите тела в горящата сграда, където Дрейвън чуваше съскането на кожите им не можеше да направи нищо, защото беше твърде малък, защото се страхуваше.

Мамка му, защо се страхуваше?

Сега нямаше право на това. Трябваше да я открие. Знаеше къде щеше да бъде. Можеше да бъде само на едно място? Можеше ли? Да. Да. Там щеше да бъде. Нямаше къде. Винаги ходеше там с онзи ... онзи ... както и да му беше името. Дрейвън не го харесваше и не искаше сестра му да има нещо общо с него. Защо беше с него? Изобщо какво правеше още? Защо не го разкараше? Той не я заслужаваше. Държеше се ужасно с Дрей, който вече имаше няколко белега по ръцете от този наркоман. Естествено, че такъв беше. Всичко си личеше по лицето му, по тялото му, а и беше толкова голям. Може би десет години по - голям от Ерилисия.

- О, не .. - каза и се промъкна през малката врата, през която винаги минаваха, когато станеше дума за точно тази сграда. Нетрадиционно, някаква дупка за врата, която взривиха, за да бъде  по - лесно и да не прескачат високата ограда, което беше неизбежен акт, ако искаш да преминеш.

Дрейвън продължи да тича и бързо влезе през една по - нормална врата, която беше откъртена, но в момента Дрей нямаше време да се занимава с такива незначителни работи, които само щяха да му отнемат време. Като отваряне на врати и такива.

Нахълта. Но беше закъснял. Виждаше само как единствения човек, който му беше останал, сега беше разкъсван с нож. Или пробождан? Удар след удар. А кръвта се разпръскваше навсякъде.

- Виж кой е тук. Малкият Дрейвън - чу заплашителен глас, който продължи да бълва някакви глупости, но Дрей не чуваше това.

Той просто стоеше и гледаше как пред него целият му живот умираше. Това го удари в сърцето, силно в емоциите. Сълзи започнаха да се стичат по лицето му. Просто застина и уби всичко около себе си. Нищо не съществуваше вече. Чу звук на някакви сирени, а след това някакви хора го издърпаха силно настрани, но Дрейв не усети това. Нито пък изпита болка от раните, които онзи мъж бе оставил по тялото му. Не го болеше. Не изпитваше нищо. Само празнина и тя си пролича в очите му. Той беше загубен и нямаше да се върне.

***

Мина много време от онзи ден. Може би три години? Все му повтаряха, че нещо в него не беше наред, че трябваше да продължи да стои на онова място, а той така мразеше тези бели стени, тази мирис на старо, на болно, на умиращо. Вътрешно се побъркваше, скапваше, искаше да се самоубие, защото знаеше, че само така щеше да се отърве ... но дори това не беше качествен вариант.

И точно в един такъв ден, когато си мислеше, че ще продължи бавно да умира, между четири стени, всичко се бе променило. Беше на 17, когато те дойдоха, когато всички му казваха, че беше ненормален и че никога нямаше да се махне оттук. Даваха му някакви гадни хапчета, за да се чувства по - добре ... или просто, за да можеше да се абстрахира от реалността, която си беше създал.

Мислеше си, че това негово извеждане от психиатрията беше просто въображение. А може би дори смърт? Мислеше си, че просто сънуваше, че щеше да се събуди и тогава да прозре истината, като отново се затвори в себе си. Но мина много време, а той не беше излизал от тази нова реалност, която не знаеше дали харесваше. Беше странно.

После минаха още три години от болницата. Бяха мъчителни, защото Дрейвън трябваше да се приспособява, а проблемите му му пречеха да прави това. Не беше уверен, по - скоро свит, затворен. Искаше да бъде повече, но не можеше да бъде. Това го караше да се мъчи, да страда, да мисли, че всичко е загубено. Не беше. Но така си мислеше шест години. Сигурно и така щеше да продължи.

Защото всичко се затваряше в един омагьосан кръг. Нямаше значение къде щеше да бъде. Дали в дома си, в болницата, в хижа 29. Явно това щеше да стане традиция. Да минават по три години, за да се премести на друго място.

Три години от смъртта на родителите му. Три години в болницата. А сега три години в лагера. Беше изморен от промяната, но беше готов за нея. Вече беше свикнал.


Последната промяна е направена от dravon. на Съб Юни 30, 2018 4:05 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
dravon.
Child of Boreas
Child of Boreas

Брой мнения : 29
Join date : 30.06.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The marks humans leave are too often scars.

Писане by Helios; on Съб Юни 30, 2018 1:00 pm

Първо - героят ти няма как да е на 20, тъй като ликът ти е на 36, затова  героят трябва да е най-малко на 26 години. Промени това и добави от колко време е в лагера, за да мога да те одобря.

• • • • •



Star in my heart
he put a star in my heart and i haven’t stopped burning.— i was never meant to fall, only crash.
avatar
Helios;
Second gen titan
Second gen titan

Брой мнения : 6058
Join date : 09.03.2018
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The marks humans leave are too often scars.

Писане by dravon. on Съб Юни 30, 2018 4:06 pm

тогава ще освободя Eddie Redmayne.

така добре ли е?
avatar
dravon.
Child of Boreas
Child of Boreas

Брой мнения : 29
Join date : 30.06.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The marks humans leave are too often scars.

Писане by Helios; on Съб Юни 30, 2018 4:29 pm

Да. Добре дошъл !

• • • • •



Star in my heart
he put a star in my heart and i haven’t stopped burning.— i was never meant to fall, only crash.
avatar
Helios;
Second gen titan
Second gen titan

Брой мнения : 6058
Join date : 09.03.2018
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The marks humans leave are too often scars.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите