Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 7 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

bella atwood., Caspian, Eliza Lorien Jones, Eurus., Ganymede., Luciana Ko'uen, poseidon;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

She gives them butterflies, bats her cartoon eyes. She laughs like god, her mind's like a diamond.

Go down

She gives them butterflies, bats her cartoon eyes. She laughs like god, her mind's like a diamond.

Писане by desirée. on Пон Юли 02, 2018 1:52 pm

Desirée Carr
eighteen years old
claimed daughter of Eros
cabin #24
fc: Barbara Palvin

“Love is poison. A sweet poison, yes, but it will kill you all the same.“
Може би предчувствах този момент, усещах, че нещо някой ден ще се обърка, но дори не подозирах колко сериозно. Седейки тук, в поицейското управление, едва сега разбирах колко зле беше всичко. Появявайки се, униформеният постави пред мен тънка папка.
- Антъни ни разказа всичко. – посочи малката му снимка в папката. С отгръщането на другия лист, оттам ме погледнаха две широко отворени, замръзнали във вечен покой очи, които сякаш се стрелнаха към мен. Все още имаше поглед на маниак, макар и в смъртта. Отвърнах глава и затворих очи, а спомените налуха, занизвайки картини пред лицето ми. Никога не бях искала да става така, никога не поисках някой да умира, дори не предполагах какво можеше да се случи.
Джоузеф беше покойникът от снимката. Съпругът на майка ми, който успя да ме измести от живота й в мига, в който нахлу в нейния. Беше по-млад от нея, голям красавец, което беше нещото, нужно на майка ми, за да се почувства отново желана и по-млада. Появи се в живота ни в момента, в който бях започнала да осъзнавам влиянието, което мога да имам върху мъжете. Смятах, че съм чаровна, че красотата ги пленяваше, но не подозирах, че беше нещо повече и че щеше да се окаже пагубно. Бях на четиринадесет и не предполагах, че загрижеността му за мен беше нещо повече, още по-малко предполагах, че несъзнателно бях виновна за това да бъде нещо повече. Силите ми на полубогиня бяха нещо ново и нещо, което мислех за просто чар, докато майка ми не ми разкри всичко. Една вечер всичко ескалира. Майка ми подготвяше представление до късно. Преди да се появя била балерина, успешна и изящна, но кариерата й пропаднала заедно с мен. Никога не ме накара да сечувствам виновна. Сега беше хореограф, обучаваше бъдещите момичета, които да блестят на сцената, както тя преди години. Наближаваше десет, когато телефонът иззвъня, а Джоузеф бързо вдигна. „Ще закъсне, извинява се. Каза да си поръчаме вечеря, да гледаме филм и да се уверя, че си заспала.“ Засмях се на последното. Все още помнеше как се измъкнах за купона на дванадесетокласниците преди няколко месеца, а аз винаги щях да помня как ме прибра от полицията, когато ги бяха хванали с трева. Вечерта протече добре, докато не легнах. Все още не бях заспала, когато усетих чуждото присъствие, но не можех да видя нищо в тъмното. Реших, че майка ми се е прибрала и идва, за да ми пожелае лека нощ. Погали косите ми мълчаливо, но когато пръстите сграбчиха няколко кичура и дръпнаха с все сила, осъзнах, че това не беше тя. Бях принудена да се изправя, за да притъпя болката. Когато вече бях седнала на ръба на леглото, Джоузеф пусна косата ми, само за да хване брадичката ми с грубо стискане. Шептеше до ухото ми, а ръката му се приплъзваше по голия ми крак. В мрака напипах нещо от нощното шкафче, оказа се кутията с бижутата ми, която стоварих със силен замах върху главата му и побегнах. Минути по-късно бях сама, на улицата, под летния дъжд, смао по късата нощница. Вървях около час, когато потропах на вратата на Антъни. Беше завършил тази година, последно го бях видяла на онзи зле стекъл се купон, но ме прие в дома си. Промъкна ме в стаята си, не исках никой да знае къде съм, а знаех колко бързо родителите му ще вдигнат телефона, за да потърсят майка ми, но у дома щяха да открият само Джоузеф. Не помня кога съм заспала, но не успях да звънна на майка ми същата вечер. На сутринта истеричният й и едновременно изплашен глас крещеше в телефонната слушалка. Още преди да успея да обясня какво се е случило, тя вече имаше друга история – тази, която Джоузеф и беше разказал. Беше излъгал за опитите ми да го съблазня, за това как аз сама съм се промъкнала в леглото им, а той ме е изгонил. Не ми повярва, виждах колко го обичаше, че глупостта в нея надделяваше и отказваше да повярва на собствената си дъщеря. Смяташе, че като дъщеря на Ерос, наистина се бях опитала да тласна съпругът й към похот. Останах още седмица в дома на Антъни, когато тръгна за срещи с няколко университета. Беше атлет, капитан на баскетболния отбор, избиваха се кой да го привлече. Тръгнах заедно с него, не беше трудно, вече знаех как мога да получа каквото поискам от мъжете и това беше първият път, в който използвах някого за своя собствена изгода. На петия ден осъзнахме, че някой ни следи. Една и съща кола се появяваше пред хотелите, в които отсядахме, пред закусвалните, в които спирахме да хапнем. Беше поредната вечер, в който се опитвахме да се измъкнем незабелязано, когато след десетина километра, същата кола се появи. С бясна скорост изравни с нас и когато затъмненото стъкло се свали, с ужас срещнах погледа на Джоузеф и дулото на пистолет, което сочеше в посока на Антъни. „Ще го застрелям, а ти ще умреш, когато изгуби контрол над колата. Не можеш да бъдеш ничия друга.“ Маниак, психопат. Думите му, погледа му, действията му, всичко крещеше колко луд беше. Не можех да позволя нещо да се случи с Антъни, не и след всичко, което беше направил за мен през последните две седмици – грижеше се за мен, избяга с мен, рискувайки майка ми да повдигне обвинения в полцията, не искаше нищо в замяна. Измъкнах се от колата и поех протегнатата ръка на Джоузеф, чиито черти на лицето мигновено се смекчиха, очите му ме гледаха с топъл поглед, устните му се извиха в усмивка, когато погали косите ми. Последвалите действия едва ли бяха очаквани от някого. Антъни се нахвърли върху него, използвайки секундите, в които се беше разсеял, а оръжието падна на земята. Вдигнах го с несигурни, треперещи ръце и пръстите му натиснаха спусъка, когато Джоузеф извади нож. Тялото му се просна в пепелта отстрани на пътя, а спътникът ми се изправи, грабвайки пистолета от ръката ми. Простреля го още два пъти, един пък в крака, а другият куршум прати в корема му, близо до моя, така и не разбрах защо, той вече беше мъртъв. Всички тези картини преминаха сякаш за миг, когато отворих очи и се върнах в реалността. Не знаех каква е процедурата за непълнолетен убиец, като мен, но сигурно щях да я разбера. Зачаках с притаен дъх полицаят да продължи.
- Призна си за убийството на Джоуеф Херондейл. Разказа, че по време на спречкването им, вие госпожице, сте простреляли покойника в крака, което само по себе си не е причинило смъртта. Двете коремни рани, нанесени от господин Антъни Емерсън са били фатални. Самозащитата ще се вземе превдид по време на делото.
Седях в пълно недоумение, а когато се опитах да си призная, бях обвинена, че го прикривам и ще ми бъде съставено обвинение за възпрепятстване на разследването и лъжесвидетелстване. Полицаят ми позволи да видя Антъни, както казах, умеех да се справям с мъжете. След като говорих с него, осъзнах колко токсична бях за хората около себе си. Как провалях животи, само заради това каква съм. Джоузеф беше мъртъв, заради моята неспособност да контролирам силите си, защото бе изпитал нездраво влечение към мен, а този млад мъж, пред когото бе животът, щеше да влезе зад решетките, защото се бе влюбил в мен, вероятно отново по моя вина.
След месец бях в лагера, бях разказала всичко на майка си, може би заради отчаянието ми и срещата очи в очи, най-сетне тя повярва на всяка една моя дума. Самата тя ме заведе близо до границата. Не знаех дали Ерос я беше обичал, но й бе разкрил всичко, което трябваше да се случи с мен, беше й казал за лагера и че един ден ще трябва да се озова тук. Бях убедена, че този ден е настъпил, когато провалих два живота само заради това, че не можех да контролирам същността си.


Последната промяна е направена от desirée. на Вто Юли 10, 2018 12:02 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
desirée.
Child of Eros
Child of Eros

Брой мнения : 313
Join date : 02.07.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: She gives them butterflies, bats her cartoon eyes. She laughs like god, her mind's like a diamond.

Писане by Helios; on Пон Юли 02, 2018 2:00 pm

Хубав герой. Одобрена.

• • • • •



Star in my heart
he put a star in my heart and i haven’t stopped burning.— i was never meant to fall, only crash.
avatar
Helios;
Second gen titan
Second gen titan

Брой мнения : 6058
Join date : 09.03.2018
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите