Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 7:20 pm by dionysus;

» Отсъствия
Пон Авг 20, 2018 10:27 pm by lifeeater;;

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

astra;;, Persephone.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.

Go down

I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.

Писане by Veera. on Съб Юли 14, 2018 2:47 pm


Вийра Моран. | 23 years old | Daughter of Hecate, twin sister of Vivianne Moran. | FC:  Holland Roden

Не знам кой бе първият спомен от детството ми. Не си спомням и дали някога въобще имах такова, знам само че не бях като другите обикновени хора и именно за това бях попаднала на това място. Крийд. Там където имаше доста полубогове, всички по двойки, всички близнаци, само не и аз. Помня как всички ме гледаха със съжаление, защото накрая на деня всеки имаше своята друга половинка при която да иде след интензивните тренировки, ала аз оставах сама в моята клетка. Сама с издрасканите стени, сама вперила поглед в люпещият се таван, мислейки си дали майка знаеше къде съм? Нямах вяра на своя баща да ме намери и спаси, тъй като той бе просто един обикновен  човек, ала майка ми.. тя беше фатална. Тя беше Хеката, богинята на нощта, на магията.. на призраците и на некромантиката. В моите очи, тя бе богинята на богините, а аз бях нейна наследничка и всяко мое движение трябваше да й носи гордост. На това ме учеше, Ирис още от самото начало. Сигурно се питате какво е Крийд и коя бе Ирис и въобще какво бе това адско място на което бях захвърлена?  Крийд. Лига на асасини основана от внучка на Арес, която бе прекарала доста време в лагера на Юпитер. Всички асасини си имаха близнаци, защото Ирис смяташе, че близнаците са много по-силни от един единак. Така знаех, че имам близнак, ала не знаех дали бе момиче или момче, дали бе жива или не. За това мен тренираха двойно повече, изтезаваха двойно повече когато бях непослушна, а това бе изключително често. Всеки камшик в гърбът ми оставяше синкава следа, която се пропиваше чак до костите ми и оставаше там завинаги, след всеки един удар се питах, „Наистина ли искаш това от мен ,майко?“ . Не исках да убивам, изпитвах огромна страх от смъртта. Тези които трябваше да убиваме бяха полубогове също като мен, ала или бяха останали непризнати, или бяха обърнали гръб на боговете, които Ирис толкова обожаваше. За това ние бяхме тази сила, която трябваше да ги накаже за тяхното пренебрежение. Бяхме чудовища. Но не от онези които имаха разлагаща се кожа, ужасен вонящ дъх и по няколко глави или пипала. Не. Всички бяхме изящни. Винаги облечени в чисто бяло, косите на момичетата бяха стегнати в сплетени опашки, докато момчетата ходеха късо подстригани, така че да се виждат знаците по главите им. Постепенно спрях да се страхувам от смъртта, защото станах смъртта. Започнах да приемам задачата си твърде на сериозно, да мразя до болка непризнатите и тези ,които дръзваха да си мислят, че са нещо повече от боговете. Давах им милост, така си казах. Давах им милостта да се срещнат очи в очи с боговете, за да видят тяхната съвършеност. Развивах и силите си безстрашно, използвах магията като мое оръжие и мой щит. И всичко това, докато очите ми не зърнаха другата ми половина, която бе заловена преди известно време, ала така и не бях разбрала, че я държат в подземията на Крийд. Видях очите й, косите й, същите букли като моите. Бе така сякаш се гледах в огледало, но нямах време да я спра. Не биваше и да я спирам, защото ако не влезеш в това място без своите спомени или от ранна възраст в която просто нямаш такива, Крийд щеше да те съсипе. Когато този защитнически инстинкт се отключи започнах да виждам света под различна светлина. Всеки друг живот, който отнемах ставаше все по-труден и мъчителен. Преди не си спомнях лицата на всичките си жертви, ала след това.. всички те придобиха облик и ме навестяваха всяка нощ, за да ме прокълнат за милионен път. Започнах и да любопитствам – защо наистина Ирис мразеше толкова много непризнатите, защо пропилях своята младост, защо я удавих в кръв за тази ужасна кауза, която никой Бог нямаше да ми прости докато не стигнах до истината че тя бе просто една ядосана жена с разбито сърце, което искаше отмъщение. И това ме отврати повече от всичко. Исках да избягам, ала знаех че е невъзможно. Единственият начин някой някога да напусне Крийд бе да бъде положен на  траурния пиадестал и изгорен с две монети на очите за онзи прословут лодкар, който бе посрещнал стотици мои жертви.  Но един ден моето спасение дойде. И носеше моят лик. Онова бледо видение бе истина. Имах близначка..  и тя се върна за мен заедно с двама сатира, който й помогнаха да ме измъкнат, за да  поемем към своя истински дом – Лагера за нечистокръвни, за който бях чувала толкова много. Ирис бе възпитаничка на Юпитер, за това ненавиждаше този лагер, което означаваше, че аз трябваше да го обикна. Едва когато пристигнах там, едва когато положих сили да бъда по-отворена към света, Хеката ме призна за свое дете. Не бях сигурна дали се гордееше с мен, защото дълбоко в себе си знаех, че не го заслужавам. Но знаех че един ден щях да я видя и да й благодаря за своята близначка, която не ме изостави. Вече не  бях сама. Имах си всичко. И всичко носеше моя лик.
avatar
Veera.
Child of Hecate
Child of Hecate

Брой мнения : 46
Join date : 14.07.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.

Писане by Lady Sorrow. on Съб Юли 14, 2018 3:13 pm


• • • • •

Heroes get remembered,
never die.
avatar
Lady Sorrow.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 1685
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите