Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 7:20 pm by dionysus;

» Отсъствия
Пон Авг 20, 2018 10:27 pm by lifeeater;;

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

astra;;, Persephone.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

i wasn't made to leave my fate. // kaltain rompier

Go down

i wasn't made to leave my fate. // kaltain rompier

Писане by kaltain rompier. on Вто Юли 17, 2018 9:42 pm

Косите й бяха червени, като тези на бащата, който толкова обичаше. Малкото момиченце, макар и външно да беше негово копие, в характера си не приличаше на  Джулиан Ромпие. Може би единствено споделяха голямата си любов към зимата. Калтейн не помнеше много от баща си. С годините успя да запази един идеализиран образ на Джулиан преди той да изчезне безследно, когато беше едва на десет. Помнеше как мащехата й, сплиташе червените й коси, докато баща й четеше тихо своите книги. Тих. Спокоен. Усмихнат. Този образ запази в съзнанието си, избирайки да не помни как Джулиан често се унасяше в някакъв спомен, в работата, която никога нямаше край.
Не стана по-лесно, когато изчезна. Имаше буря и Калтейн знаеше в сърцето си, че този ден баща й няма да се върне от своята дълго разходка. Нещо в сърцето й прошепна, че зимата ще й отнеме него, но тя никога не бъде сама. Мащехата й никога не се държеше лошо с нея, но и никога не успя да я обикне истински, както заобича децата от втория си брак. Вторият й съпруг, за разлика от нея, мразеше червенокосото момиче.  Не искаше чуждо дете да живее в дома им, въпреки че той също живееше с наследството, което покойният Джулиан Ромпие бе оставил на дъщеря си и съпругата си. Понякога Калтейн се страхуваше от него. Често гледаше червените й коси с отвращение. Твърде много му напомняха за това, че съпругата му някога е била чужда, а ревността можеше да го убие.
Калтейн помнеше добре онзи ден, в който мащехата й се прибра и я извика в банята. Беше на петнадесет години, а косите й бяха боядисани в гарваново черно. В черно, защото съпругът й мразеше Джулиан и Калтейн, мразеше всеки спомен за него. Момичето се опита да възрази, но не срещна разбиране. Тогава започна да прибира косите си сама. Никога не повдигна темата отново. Сплиташе се и после се завиваше плиткава в кок, който захващаше високо на главата си.  Калтейн не се усмихваше често преди това. Започна да се усмихва още по-рядко.
Не знаеше как да ги зарадва, но с времето спря и да се опитва. Беше на седемнадесет, когато усети силите си за първи път. Ставаха осем години, откакто баща й изчезна. Нещо я накара да излезе навън. Леденият въздух не й пречеше. Не можеше да я нарани. Калтейн усещаше как гневът от отнетото си надига у нея. С него се надигна и нещо друго, което спеше през всичките тези години вътре в нея. Можеше да се закълне, че с всяка секунда въздухът ставаше все по-студен и по-студен, а тя ставаше все по-слаба. Не усещаше нищо. Дори не разбра колко време е изминало преди да загуби съзнание.
Откриха я на следващия ден и за изненада на всички момичето не беше замръзнало до смърт. Имаше някаква сила във вените й, която я пазеше от студа и я караше да обича зимата толкова силно. Изпратиха я в лагера седмица по-късно, а тя не пожела да се върне отново в онзи ад, в който живееше толкова години.

*В лагера е от три години.
*Калтайн отпраща мащехата си и съпруга й от семейния дом и превръща къщата с сиропиталище.
*Прекарва почти цялата година в лагера.


kaltain rompierclaimed
daughted of khione
fc: eleanor tomlinson
avatar
kaltain rompier.
Child of Khione
Child of Khione

Брой мнения : 49
Join date : 17.07.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: i wasn't made to leave my fate. // kaltain rompier

Писане by Nyx. on Вто Юли 17, 2018 9:59 pm

Одобрена. Добре дошла.

• • • • •

Don`t  slow  down.
When Night comes...it's your turn to be afraid
avatar
Nyx.
Primordial goddess
Primordial goddess

Брой мнения : 232
Join date : 28.04.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите