Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 7:20 pm by dionysus;

» Отсъствия
Пон Авг 20, 2018 10:27 pm by lifeeater;;

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

astra;;, Persephone.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Even gods make mistakes sometimes

Go down

Even gods make mistakes sometimes

Писане by Liam. on Съб Авг 11, 2018 3:24 am


Liam Stewart // 17 // Child of Persephone // FC: Harris Dickinson


Понякога и боговете грешат.
Създателя му се подиграваше. Беше го хвърлил на тази земя, за да гледа страданието му, но Лиам никога не се предаде.

*Две години по-рано*
- Господин Стюарт, ще ви задам въпроса за последен път. Защо убихте баща си?
Сините очи на момчето се рееха из залата, спираше погледа си на заседателите крещейки на ум, молейки се да го оправдаят, но нямаше как. Не можеха да го оневинят за престъпление което в крайна сметка е извършил. И все пак външно изглеждаше дяволски спокоен. Можеше да говори с адвоката, който му бяха назначили, но как да обясни, че не е искал да го убие и че всичко е било при самозащита.

- Дами и господа съдебни заседатели. Само ще напомня, че обвиняемия хладнокръвно е убил баща си наръгвайки го с нож - многократно. Бих назовал цифрата, но тя така и не стана ясна. Когато патрулната кола е пристигнала на местопрестъплението, обвиняемият все още е бил надвесен над тялото и е продължавал да ръга безжизнения си баща. Напомням ви също, че е обвинен не само в предумишлено убийство но и гавра с труп. - Прокурора отново се обърна към него и блъсна с длани по банката. Лиам не потрепна, беше толкова свикнал на тези прояви на сила, че не му правеха никакво впечатление. Кристалните очи на момчето се впиха като стъкълца в лицето на обвинението. - Ще говорите ли господин Стюарт?

Да говори? Той дори не дишаше! Щяха да го изпратят на смърт, какво значение имаше какво ще каже... Поне щеше да се отърве от това, което всички наричаха живот. Съда излезе в почивка, за да могат заседателите да решат съдбата му. Момчето се остави в ръцете на полицаите. Никога не се съпротивляваше, просто се оставяше в ръцете им. Той беше празен.
___________
- Дами и господа съдебни заседатели, какво е вашето решение за обвинението в предумишлено убийство? - Попита прокурора след час когато отново се намираха в залата. Този път Лиам стоеше изправен до адвоката си.
- Виновен!
- А решението ви за обвинението в гавра с труп?
- Отново виновен.
- Ваша чест, народа реши, моля да произнесете присъда. - Съдията се изправи и прочисти гърлото си. Лиам вече беше спрял да ги слуша, просто рееше погледа си в пространството....
- По волята на народа признавам обвиняемия Лиам Стюарт за виновен по всички обвинения и съобразявайки се с решението на адвоката да пледира невменяемост осъждам подсъдимия, на доживотен затвор. Наказанието си ще излежи в болницата Сан Мартин. Обявявам процеса за приключен. - Чукчето удари и всички започнаха да стават. Когато го извеждаха от сградата, за да го пъхнат в колата отвсякъде го щракаха с фотоапарати и го снимаха с камери, но изваяното от камък лице дори не помръкна, сякаш отдавна сърцето в гърдите не чувстваше нищо, сякаш бе празна обвивка, просто черупка, която до края на дните си, щеше да се скита между четирите стени на лудницата.

*Пет дни по-рано*
- Какво по-дяволите е това нещо? - Попита Лиам момиченцето до себе си. Не беше на повече от десет. Дори не му беше казала как е попаднала на това място, но беше толкова досадна, че за една година се привърза към нея, както би се привързал към сестра си ако имаше такава.
- Просто бягай, хайде!
- Накъде Зу?
- Как накъде? Към оградата, към свободата!
Затича се с нея на ръце натам на където му беше казала тя. Спря се пред високата мрежеста ограда и я пусна.
- Няма изход! - Обърна се, за да погледне към чудовищата, които тичаха към тях с нечовешка бързина, когато усети нещо странно. Мириса на цветя. Няколко листенца се завириха около него преди  да изчезнат така както се и появиха.
- Ето сега вече можеш. Призови някакви растенията които да ни помогнат да прескочим или да изкъртят вратата. - Тя трябваше да се шегува... Не, не се шегуваше малката беше луда, затова и беше тук - На закуска ли искаш да станем. Призови тъпите растения.

Добре, щом тя държеше той щеше да се прави на шут до последния удар на сърцето си. Протегна ръце напред като истински магьосник и на ум си повтаряше, че това е тъпо и растения няма да дойдат отникъде... Но сякаш напук отнякъде изникнаха лиани, които се обвиха около електрическата мрежа и изтръгнах портата. Лиам беше толкова шокиран, че просто вез Зу и се затича. Това беше, отново сънуваше странни сънища, от хапчетата. Оставаше само да се събиди, затова продължаваше да бяга, докато накрая просто не се предаде и не се строполи от умора на земята.

Когато отвори очи с изненада откри, че се намира на някаква поляна, а не в стаята си. Побърза да седне, което изплаши другите деца, които се бяха надвесили над него, за да го изучават. Зу също беше тук, но вече не беше малкото момиченце, което познаваше. Беше се превърнала в красива млада дама. Мамка му, пак халюцинираше.
- Добре дошъл в лагера на нечистокръвните. - Поздрави го някакъв мъж... Или кон. На половина мъж, на половина кон. - Аз съм Хирон, а ти как се казваш сине на Персефона?



Liam Stewart

robb stark
avatar
Liam.
Child of Persephone
Child of Persephone

Брой мнения : 19
Join date : 11.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Even gods make mistakes sometimes

Писане by dionysus; on Съб Авг 11, 2018 10:42 am

Добре дошъл.

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4377
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите