Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Caspian, Eliza Lorien Jones, Eurus., Ganymede., poseidon;, Zenn

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

beware the snow. beware the man you think you know.

Go down

beware the snow. beware the man you think you know.

Писане by brandon. on Сря Авг 22, 2018 3:52 pm

Brandon Davenport
son of Khione. 21. noah centineo.
Винаги бе вярвал, че брат му и той някой ден ще блеснат на екраните на телевизорите. Ще бъдат звездите на отбора и всеки ще ги знае. Дори и дълбоко в сърцето си не позволяваше и за миг да се прокрадне мисълта, че нещо ще се обърка, че мечтата им няма да се сбъдне. Допускаше единствено позитивни неща, защото знаеше, че ако мислите му тръгнеха към негативното, то той самият щеше да тръгне натам. И още от малък това правило се бе загнездило в съзнанието му и още от малък гледаше единствено към хубавите неща, към хубавата страна.
Спомняше си преди години, когато за първи път видя тогавашния отбор по хокей на лед. Самият той можеше да усети блясъка в очите си, защото това бе и си оставаше най-красивото нещо, което можеше да види. Най-желаното от него и Питър нещо. И още щом излязоха от онази зала и двамата знаеха, че искаха да се запишат. Разбира се, баща им одобри. Брандън не бе виждал такъв баща – толкова подкрепящ, толкова силен и толкова усърден. Самият той не бе сигурен, че бе перфектната бащинска фигура, но близнаците винаги бяха вярвали в това. Отглеждането на две деца и то момчета, не бе лесна задача, макар Бран и Питър никога да не създаваха кой знае какви проблеми. Сякаш разбираха тежестта, която се бе стоварила върху плещите на баща им, и се опитваха сами да я понесат, въпреки факта, че все още бяха малки. И още в мига, в който малкият Брандън нахлу екипа на хокеист, заедно с брат си, в главата му се появи тази фиксидея, че не го правеше просто заради себе си. Правеше го и заради брат си, и заради баща си, защото както Питър, така и той искаше да ги накара да се гордеят. И ако малкото момче, което преди седмица само стоеше, наблюдаваше и си мислеше, че това бе най-невероятното изживяване, то когато реално стъпи на заледената площ, бе напълно сигурен, че това бе и щеше да си остане най-невероятното му изживяване. Всеки ден, всеки път, всяка минута.
След признаването им от Хиона, обичта им към студа, леда и хокея сякаш намериха своите корени, но Брандън вярваше, че не беше просто заради майка им. Усещаше го като нещо много по-силно, макар и да не можеше да си представи колко всъщност можеше да бъде здрава връзката между една майка и нейните деца, въпреки невъзможността да се срещнат. Разбира се, последваха дългите лета, които прекарваха в Лагера, но само толкова. Брандън не обичаше да се откъсва от реалния свят, още по-малко от отбора и треньора си, затова рядко изпитваше нетърпение да се върне при лагерниците.
Така мечтата му се превърна във вярване и нещо много по-силно от желание. Той и Питър даваха всичко от себе си, отделяха всяка частица от себе си за хокея и може би заради това Брандън започна да вярва, че вървяха по най-добрия за тях път и че един ден щяха да станат част от големите отбори. И може би бе грешка това, че бе заключил сърцето и съзнанието си за негативни възможности. Може би точно заради това усети най-голямата болка, когато най-недопустимото се случи. Когато Питър се нарани толкова зле, че възможността да продължи като хокеист, се бе изпарила. Последваха тежки месеци, които се превърнаха в цели две години. Брандън можеше да види тъмнината и мрака в погледа на брат си. Можеше да усети онази стена, която се бе появила между тях. И ако до преди това споровете им бяха рядкост, то в този период се бяха превърнали в нещо твърде често случващо се. Успяваха да изтръгнат и най-малката причина, поради която да се сдърпат, а всеки път щом Питър отбягваше погледа на близнака си, Брандън можеше да усети как частица от него се пречупваше отново и отново.
Но не можеше да го вини, не можеше и да му се разгневи достатъчно, за да го остави сам. Затова той, отборът и треньорът им си поставиха за задача да издърпат Питър от тъмнината, в която бе потънал. Изиска повече усилия, отколкото Бран бе предположил, но в крайна сметка нещата отново започнаха да се връщат по местата си.
Можеше да види как светлината отново се завръщаше в душата на Питър и това сякаш освободи Брандън от тежестта, която се бе стоварила върху сърцето му. Самият той се чувстваше много по-свободен и можеше отново да се отдаде изцяло на хокея. Усещането не бе същото както, когато можеше да се обърне и да види брат си, готов да посрещне шайбата. Но гордостта, която изпитваше към него, бе много по-силна от всяко предишно чувство.
Оставяйки всичко това в миналото, Брандън отново насочи вниманието си към собствената си кариера. Отдаваше се толкова силно на идеята, че всеки път щом претърпеше нараняване, сърцето и съзнанието му не му позволяваха да се оплаче. Намираше решението сам и не допускаше да си помисли, че може би бе грешно. Знаеше, че всяко нещо изискваше жертви. А мечтите и желанията изискваха най-много.

avatar
brandon.
Child of Khione
Child of Khione

Брой мнения : 167
Join date : 21.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: beware the snow. beware the man you think you know.

Писане by Nyx. on Сря Авг 22, 2018 3:57 pm

Одобрен, добре дошъл.

• • • • •

Don`t  slow  down.
When Night comes...it's your turn to be afraid
avatar
Nyx.
Primordial goddess
Primordial goddess

Брой мнения : 326
Join date : 28.04.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите