Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 8:57 pm by Nyx.

» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Ada Taragay., Cain., Mileena., Noel Roy Evans

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

Remember, you never told me to stop.

Go down

Remember, you never told me to stop.

Писане by Гост on Пон Авг 27, 2018 9:25 am


Сайлъс Рейгъл; 36 y/o; човек; fc: Jon Bernthal



Очертаваше се лесен мач. Познаваше добре опонента си, винаги си отделяше достатъчно време да проучи с кой му предстоеше да се бие, така че да няма изненади на ригна по-късно. В случая беше младо и почти неопитно момче, не очакваше особени затруднения, но и определено нямаше да пести силите си - не беше от този тип бойци.
- Пести ти силите - гласът на Брайс му звучеше някак отдалечен. Винаги преди мачове беше така, съсредоточаваше се единствено в тактиката и забравяше да слуша когото и да е било около себе си. Стоеше на малкото дървено столче, чийто крака поддаваха из под тежестта на тялото му, и бе протегнал ръцете си към Брайс, който връзваше ръкавиците му. - Предстоят ти няколко важни мача идната седмица, този тук е аматьорски, колкото да покажем че независимо колко слаб е опонента ти в никакъв случай не играеш слабо. И все пак играй слабо, не си давай много зор - противоречеше си с всяка следваща дума, но Сай така или иначе не го слушаше. Беше се бастрахирал и мислеше единствено за ринга и глъчката извън съблекалнята.
Излязоха навън няколко минути по-късно, където тълпата от виокове го обгърна докато вървеше към ринга. За разлика от друите боксьори, които обичаха да се правят на клоуни надъхвайки публиката, Сайлъс вървеше с безизразна гримаса и никога не поглеждаше в страни. Фокусът в такъв момент беше по-важен от това да си спечелва фенове, имаше си ги и без друго, не му трябваше да подскача и крещи като горила. Разбра че противника му влиза в залата когато глъчката рязко се смени. Радостните възгласи и овациите стихнаха и бяха заменени от освиркване, но лицето на Сай остана все така спокойно. Извъртя рязко глава на ляво и дясно, а врата му изпука шумно, след което подскочи на място няколко пъти и удари ръцете си една в друга. Тогава, незйано защо, погледа му прихвана един субкет от първия ред, чиято външност далеч не беше за това място. Изящна, красива и финна тъмнокоска, която Сай мигом поиска за себе си.
- Кое е момичето? - обърна се към Брайс без да откъсва поглед от нея.
- Моля? - нищо чудно, че треньорът беше объркан.
- Момичето, на първия ред, познаваш ли я? - обясни бързо Сайлъс. Опонента му вече се качваше на ринга, май дори ръмжеше докато подскача в своя ъгъл досущ като някой уранготан. Сай извъртя очи.
- Момче, какво ти става?! Я се съсредоточи! - почти изплю Брайс, а погледа на мъжа продължаваше да бъде фокусиран все така в тъмнокосата.
Бяха минали три или четири рунда, в които Сай водеше с лекота, но все още отказваше да довърши хлапето. Публиката беше дошла да гледа бокс, а не просто Сайлъс който приклщючва играта в първият рунд. Хлапака не се отказваше. Лицето му беше подуто и почти сигурно куцаше с десния крак. Не можеше да не му дадеш точка за упоритостта, пък и беше вкарал два-три добри удара, от които едното око на Сай се бе подуло и май бузата му кървеше. Само че тези удари си бяха чист късмет, девойката от първия ред продължаваше да го разсейва с вида си, който далеч не беше подходящ за подобно място. И тогава, в главата му се зароди брилянтна идея.
Сай се завъртя за да избегне едно дясно круше, като с това се придвижи към десния ъгъл, от където достигаше до момичето най-лесно.
- Хей! - провикна се към нея облягайки се върху въжетата, сетне се друпна на дясно, с което момчето залитна напред и почти се прекатури от другата страна на ринга. - Как се казваш? - момичето погледна в двете посоки преди да посочи себе си, а Сай кимна, след което се завъртя и удари хлапето в челюстта с перфектно ляво круше.
Дори и да си беше казала името не можеше да я чуе заради виковете на тълпата, а някъде между тях беше и гласът на Брайс пропит с гняв. Представяше си как крещи та чак склюнка хвърчи от устата му.
- Излез на вечеря с мен! - Сай надвика публиката, а след това се сви на една страна след като понесе удар в ребрата. Въпреки това остана на крака. - Излез с мен иначе ще разочароваш цяла зала с хора, която очаква да приключа с това момче в следващите няколко секунди - добави, след което понесе същият удар от другата страна, който за момент взе въздуха му и Сай се отпусна на въжетата, така че да не падне на пода.
- Кажи да, нямам много време! - викна за последно, след което се извъртя с гръб към нея, така че да избегне поредният удар от хлапето, преди отново да се обърне към тъмнокосата.
В онази нощ, победата му беше най-сладка.

***

Връщаше се към онзи момент на ринга всяка нощ в сънищата си. Преиграваше онзи последен мач отново и отново, а в ума си винаги побеждаваше. Винаги намираше начин неговата ръка да бъде вдигната накрая. Само че от реалността до фантазиите, колкото и тънка да беше границата, никога не можеш да я прекрачиш. Ако съществуваха супер сили, то Сай със сигуност искаше да притежава тази на времето, за да може да превърти назад до началото на онази вечер и да не си позволи да падне на колене.
Беше на тридесет и шест. Тридесет и шест. Рядко някой на такава възраст оставаше в професионалния бокс, младоците напъваха зад тях, имаха повече енергия, повече хъс - здрави, арогантни копелета, но той не им отсъпваше. Поне до преди година когато в онази пагубна нощ след забранен удар в тила, го бяха пратили в спешното за две седмици. Докторите сравняваха възстановяването му с чудо, но него ако питате можеше и да си умре на ринга в същата онази минута и щеше да е далеч по-добре. Поне щяха да го изпратят докато още беше на върха. Вече не му даваха да се бие, а какво му оставаше ако не беше на ринга?
В онази сутрин смърдеше на алкохол и евтини цигари. Градът тъкмо се събуждаше, в далечината се чуваше пищенето на линейка, а може би беше полицейска сирена, но това не беше нищо необичайно за Голямата Ябълка. Сайлъс се подпря на близката стена и запали поредната цигара, преди да се отласне тромаво и да се запрепъва отново по тротоара. Какъв ден беше? Съвсем бе загубил представа за времето напоследък. Бутна вратата на тристайния апартамент, с който живееха със Лиа, и я затвори с трясък подпирайки тежко тялото си върху нея. Ако жена му не беше будна до сега, то сега със сигурност беше.
- Лиа? - извика, докато се опитваше да си свали обувките. Срита ги накъде настрани, а по пътя към спалнята смъкна изцяпаната и смърдяща на пот и цигари риза и я хвъли на пода. - Лиа... - проточи малко по-настоятелно и разтърка слепоочията си. Имаше нужда от кафе и аспирин, а после и няколко часа сън. Довече щеше да се бие в Ъндърграунд, трябваше да събере сили за боя. За разлика от професионалния бокс където имаше някакви правила, то в този не важаха никакви. Последният останал на крака печелеше. - Мамка му, Сесил, отговаряй когато се те викам! Глуха ли си или искаш рязко да оглушееш наистина?! - извика още по-силно и с цял ръка блъсна вратата към спланята им, която се отвори с трясък, удари се в стената отзад и се върна към него.
Сай я срита отново така че да влезе в помещението, от което струеше хладнина и празнота. Гардероба бе широко отворен, тук там имаше разхръвляни дрехи - само негови, а леглото бе празно и разтурено.Мъжа влезе навътре в помещението стиснал ръцете си в юмруци. Кръвта му се смрази и главата му рязко се избистри от всичкото погълнато количесто алкохол. Вече мислеше по-трезво и от когато беше напълно трезвен.
Нямаше ги. Дрехите й ги нямаше, нито куфара й, нито козметиката в банята. В почти празния гардероб висяха само неговите ризи и сватбената й рокля прибрана в прозрачен калъф за дрехи. Само това беше оставила след себе си.
- По дяволите! - викът му огласи навярно цялата жилищна сграда, с последвалия тътен щеше да породи въпроси у старата им съседка, госпожа Питърсън, която и без това непрекъснато си вреше носа в личния живот на всички. Сай грабна най-близкият предмен изскочил пред погледа му и го запрати към отсрещната стена, а това което се бе оказало рамка със снимка, се строши и парченцата стъкла се пръснаха по изхабения мокет. Замахна с юмрук и го заби в стената, а и без това слабата изолация мигом поддаде и ръката му потъна в нея.
Не можеше да каже, че не го беше очаквал...или всъщност можеше, егото му смяташе, че Лиа никога няма да си тръгне, независимо какво й причиняваше, но ето че я нямаше, а неговата единствена мисъл бе как да я намери по-скоро и определено не отговаряше за последствията.

Ако може да ми смените името на Silas Reigel.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Remember, you never told me to stop.

Писане by dionysus; on Пон Авг 27, 2018 10:37 am

Добре дошъл.

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4980
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите