Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Today at 5:59 pm by thanatos;

» "S•P•Q•R" | Lupa
Today at 12:04 pm by Lupa.

» Teasers & Easter eggs
Today at 9:48 am by dionysus;

» Nyakim Gatwech | 25 | model
Yesterday at 8:57 pm by Helios;

» Iʼm in my head, Iʼm a mess.
Съб Сеп 22, 2018 9:59 pm by dionysus;

» Mallory Jansen | 29 | actress
Съб Сеп 22, 2018 9:43 pm by Ganymede.

» Hanna Mangan Lawrence | 27 | actress
Съб Сеп 22, 2018 9:30 pm by Ganymede.

» Dilraba Dilmurat | 26 | actress
Съб Сеп 22, 2018 9:25 pm by Ganymede.

» Bruna Marquezine | 23 | actress, model
Съб Сеп 22, 2018 9:21 pm by Ganymede.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

adria;, Bobby Kensey., Chris Morrison., Noah Devuns., Noel Roy Evans, thanatos;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 9/11
Cabin #6 (Athena) - 8/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 9/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Everybody's got a skeleton in their closet, but my closet happens to be inside of my head like a pocket.

Go down

Everybody's got a skeleton in their closet, but my closet happens to be inside of my head like a pocket.

Писане by christian kint. on Пет Сеп 07, 2018 12:03 am

“Do you have any idea what it’s like to know the things that I know and be dismissed, patronized, just because your brain doesn’t quite function the way everyone else’s does?”

 
Цял живот му бе било повтаряно, че е специален. Необикновен. Брилянтен. Защото мозъкът му бе бил перфектна машина, работеща на по-бързи обороти от нормалното, без да дава отклонения или да прави грешки. А хората се чувстваха привлечени от непознатото, от необяснимото почти толкова силно, колкото се и страхуваха от него. Но, още като малък, Крисчън Кинт бе бил достатъчно съзнателен, за да прозре истината за начина, по който суровият, лукав свят работеше. Той бе сложен механизъм с колела и зъбци, подобно на играчките на момчето, и също тъй лесно можеше да бъде разглобен на съставните си части. Всичко се свеждаше до достатъчно концентрация, до наблюдателност, а в тишината на самотата Крисчън можеше да има и двете. Затова не му бе било трудно да осмисли, че това, което много наричаха дар, бе също дотолкова и проклятие, да разбере, че интелектът му идваше с цена, както всичко друго на земята, по която стъпваше, и че в един определен момент от бъдещето щеше да му се наложи да плаща. Наивността, присъща на връстниците му, не бе могла да подведе и него, да го накара да повярва във фините, лъскави илюзии, измежду чиито стени останалите деца живееха като в клетка, и точно защото виждаше нещата като това, което са, го бе приел с апатично примирение. Знаейки, че е безсилен пред реда в природата и човешката си слабост. Бе продължил да слуша приказките за особеността си. Но в погледа му не бе имало плам като тяхно следствие, от същността му бе отсъствала невинната надежда, която бе трябвало да е в основата й.
Крисчън бе бил твърде зрял за възрастта си и това, заедно с непрекъснатия поток от мисли, го бе отделило от връстниците му, отваряйки пропаст помежду им; бе го дистанцирало от детството му и го бе накарало да порасне преждевременно, намирайки утеха единствено в знанието. Бе направил науката своя най-близка приятелка и бе започнал да запълва празнотата в живота си, следствие от липсата на такъв, с постижения, които му бяха спечелили титлата “гений”. Която за него не бе била много по-различна от “изрод”.
И в началото бе било само това – прекаленото, болезнено самосъзнаване, което с всеки изминал ден го бе карало да се затваря все по-надълбоко в себе си. Но никоя машина не бе перфектна и евентуално дори тази в главата му бе дала грешка. Интелектът му му бе обещавал светло бъдеще в едно блестящо минало, но бе главната причина за краха в настоящето му.
Цял живот бе бил специален. Докато заради него не умряха хора. Тогава в чуждите очи брилянтността му бе станала на лудост, а забележителният му ум – на затвор в неговите. Вече не се прехласваха по способностите и потенциала му, вече не бе необикновен. Бе повреден.
Защото имаше определен ред в света и бе дошло времето за разплата.
В началото бе било само това – мисли, които можеше да избута в ъгъла на съзнанието си или да погребе изпод пластове информация и множество математични формули. Шум, който заглушаваше непрестанно с нови въпроси, за да се забрави в търсенето на отговорите. Ала после мислите бяха оживели, приемайки определени ликове и форми, бяха започнали да викат и колкото повече Крисчън използваше ума си, толкова повече се усилваха и гласовете, сякаш имаше някаква зловонна зависимост между двете, която Кинт така и не можа съвсем да контурира в рамките на някакво обяснение. Бе пазил отклонението в тайна и се бе старал да бъде достатъчно внимателен, за да не разсъблече вътрешността на главата си пред външния свят, но това бе нарушило концентрацията му и когато тя бе била най-нужна, той се бе провалил и в двете.
След инцидента животът му се бе променил фундаментално. Мозъкът му бе спрял да функционира правилно и синът на Атина бе изгубил единственото, което някога бе имало значение; бе се разделил с бъдещето си, с любовта на близките си и със себе си. И като убежище му бе останал само лагерът. Баща му вярваше, че там би трябвало да се научи да се владее и защитава, че там ще го поправят. Полубоговете имаха сили, с които да си служат, за да се бранят; сили, които обаче понякога им помагаха да се справят и с демоните си. Крисчън имаше само ума си. Само че неговото оръжие бе счупено и той не знаеше как да го ползва на парчета.
Christian Kint23 | son of Athena | fc: Kyle Harris
#8549


Последната промяна е направена от christian kint. на Пет Сеп 07, 2018 1:51 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
christian kint.
Child of Athena
Child of Athena

Брой мнения : 27
Join date : 05.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Everybody's got a skeleton in their closet, but my closet happens to be inside of my head like a pocket.

Писане by dionysus; on Пет Сеп 07, 2018 12:06 am

Добре дошъл. 

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4706
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите