Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Eurus., Ganymede., Khalea., Luciana Ko'uen, poseidon;, Zenn

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

Everybody's got a skeleton in their closet, but my closet happens to be inside of my head like a pocket.

Go down

Everybody's got a skeleton in their closet, but my closet happens to be inside of my head like a pocket.

Писане by christian kint. on Пет Сеп 07, 2018 12:03 am

“Do you have any idea what it’s like to know the things that I know and be dismissed, patronized, just because your brain doesn’t quite function the way everyone else’s does?”

 
Цял живот му бе било повтаряно, че е специален. Необикновен. Брилянтен. Защото мозъкът му бе бил перфектна машина, работеща на по-бързи обороти от нормалното, без да дава отклонения или да прави грешки. А хората се чувстваха привлечени от непознатото, от необяснимото почти толкова силно, колкото се и страхуваха от него. Но, още като малък, Крисчън Кинт бе бил достатъчно съзнателен, за да прозре истината за начина, по който суровият, лукав свят работеше. Той бе сложен механизъм с колела и зъбци, подобно на играчките на момчето, и също тъй лесно можеше да бъде разглобен на съставните си части. Всичко се свеждаше до достатъчно концентрация, до наблюдателност, а в тишината на самотата Крисчън можеше да има и двете. Затова не му бе било трудно да осмисли, че това, което много наричаха дар, бе също дотолкова и проклятие, да разбере, че интелектът му идваше с цена, както всичко друго на земята, по която стъпваше, и че в един определен момент от бъдещето щеше да му се наложи да плаща. Наивността, присъща на връстниците му, не бе могла да подведе и него, да го накара да повярва във фините, лъскави илюзии, измежду чиито стени останалите деца живееха като в клетка, и точно защото виждаше нещата като това, което са, го бе приел с апатично примирение. Знаейки, че е безсилен пред реда в природата и човешката си слабост. Бе продължил да слуша приказките за особеността си. Но в погледа му не бе имало плам като тяхно следствие, от същността му бе отсъствала невинната надежда, която бе трябвало да е в основата й.
Крисчън бе бил твърде зрял за възрастта си и това, заедно с непрекъснатия поток от мисли, го бе отделило от връстниците му, отваряйки пропаст помежду им; бе го дистанцирало от детството му и го бе накарало да порасне преждевременно, намирайки утеха единствено в знанието. Бе направил науката своя най-близка приятелка и бе започнал да запълва празнотата в живота си, следствие от липсата на такъв, с постижения, които му бяха спечелили титлата “гений”. Която за него не бе била много по-различна от “изрод”.
И в началото бе било само това – прекаленото, болезнено самосъзнаване, което с всеки изминал ден го бе карало да се затваря все по-надълбоко в себе си. Но никоя машина не бе перфектна и евентуално дори тази в главата му бе дала грешка. Интелектът му му бе обещавал светло бъдеще в едно блестящо минало, но бе главната причина за краха в настоящето му.
Цял живот бе бил специален. Докато заради него не умряха хора. Тогава в чуждите очи брилянтността му бе станала на лудост, а забележителният му ум – на затвор в неговите. Вече не се прехласваха по способностите и потенциала му, вече не бе необикновен. Бе повреден.
Защото имаше определен ред в света и бе дошло времето за разплата.
В началото бе било само това – мисли, които можеше да избута в ъгъла на съзнанието си или да погребе изпод пластове информация и множество математични формули. Шум, който заглушаваше непрестанно с нови въпроси, за да се забрави в търсенето на отговорите. Ала после мислите бяха оживели, приемайки определени ликове и форми, бяха започнали да викат и колкото повече Крисчън използваше ума си, толкова повече се усилваха и гласовете, сякаш имаше някаква зловонна зависимост между двете, която Кинт така и не можа съвсем да контурира в рамките на някакво обяснение. Бе пазил отклонението в тайна и се бе старал да бъде достатъчно внимателен, за да не разсъблече вътрешността на главата си пред външния свят, но това бе нарушило концентрацията му и когато тя бе била най-нужна, той се бе провалил и в двете.
След инцидента животът му се бе променил фундаментално. Мозъкът му бе спрял да функционира правилно и синът на Атина бе изгубил единственото, което някога бе имало значение; бе се разделил с бъдещето си, с любовта на близките си и със себе си. И като убежище му бе останал само лагерът. Баща му вярваше, че там би трябвало да се научи да се владее и защитава, че там ще го поправят. Полубоговете имаха сили, с които да си служат, за да се бранят; сили, които обаче понякога им помагаха да се справят и с демоните си. Крисчън имаше само ума си. Само че неговото оръжие бе счупено и той не знаеше как да го ползва на парчета.
Christian Kint23 | son of Athena | fc: Kyle Harris
#8549


Последната промяна е направена от christian kint. на Пет Сеп 07, 2018 1:51 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
christian kint.
Child of Athena
Child of Athena

Брой мнения : 63
Join date : 05.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Everybody's got a skeleton in their closet, but my closet happens to be inside of my head like a pocket.

Писане by dionysus; on Пет Сеп 07, 2018 12:06 am

Добре дошъл. 

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 5363
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите