Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

Eurus., Ganymede., Khalea., Luciana Ko'uen, poseidon;, Zenn

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

every thought is fighting.

Go down

every thought is fighting.

Писане by caspar. on Пет Сеп 14, 2018 7:53 pm

C

caspar humphrey

son of dionysus. 23 y/o. jeremy irvine.

Понякога все още можеше да види ужаса в погледа на майка си. Сякаш в онзи момент нейното сърце бе спряло за много по-дълго време, отколкото неговото. И въпреки думите на доктора, че ако следваше лечението, всичко щеше да бъде наред, нещо в Каспър се пречупи. В онзи толкова тежък и страшен момент четиринадесет годишното момче осъзнаваше възможността да се излекува, но и осъзнаваше колко трудни щяха да бъдат идващите месеци. Колко трудно щеше да е във всеки един миг да запази не само своя разум, но и този на майка си – Керълайн. Имаше чувството, че бе изгубил способността си да говори. Само кимаше срещу лекаря, сякаш обещаваше, че щеше да даде всичко от себе си, за да споменават и неговото име сред излекувалите се след няколко години, когато най-вероятно някое друго дете щеше да стои на неговото място. И ако точно в този момент малкият Каспър бе изгубил вярата в себе си, то той мислено се заклеваше в цялото си същество, че щеше да се довери поне на докторите. Щеше да се вкопчи в тях така, както майка му се вкопчи в идеята, че бе напълно възможно да се излекува. Щеше да последва всяка една тяхна заръка не колкото заради себе си, колкото заради Керълайн Хъмфри. Защото ѝ го дължеше. Защото не можеше да позволи на детското у себе си да надделее.
Така и направи. Лечението му започна, а младият Каспър бе започнал да се държи като възрастен човек. Проявяваше не само силна воля, но и изключителен оптимизъм, който успяваше всяка вечер да постави усмивка на лицето на Керълайн. Малкият Хъмфри следваше всяка стъпка на лекаря, който бе поел цялостното му лечение. Ходеше на химиотерапиите, посещаваше събиранията на групата, в която го бяха включили. Група от малки и не чак толкова малки момчета и момичета, които преминаваха през същото като него. Там намираше най-голямата си смелост, защото не всеки бе получил добрата новина, че състоянието му можеше да се оправи, и въпреки това всеки се стараеше да проявява достатъчно силен дух, за да повлияе и на останалите. Поради тази причина Каспър си бе забранил да се отказва. Бе си забранил да мисли за най-лошото, дори и да се налагаше лечението му да отнеме години. Нямаше право да се отказва. Нито пред останалите от групата, нито пред майка си, нито пред когото и да е било.
И сякаш всички усилия му се бяха отплатили. Спомняше си колко тежко бе, докато чакаха резултатите. Колко силно туптеше сърцето му, колко нервна бе майка му. Накрая всичко това бе заменено от сълзите от щастие на Керълайн и неадекватната реакция, която Каспър успя да изкара от себе си. Макар вярата, че всичко щеше да бъде наред, когато им съобщиха резултатите, малкият Хъмфри първоначално не можеше да повярва. Не можеше да повярва, че бе успял да пребори тежкото заболяване и да получи втори шанс. Не можеше да повярва дълго време.
Няколко месеца по-късно Каспър започна да граби от живота с пълни шепи. Гледаше на него много по-позитивно в сравнение с онези на неговите години. Държеше се много по-зряло от възрастта, на която беше. Ценеше и уважаваше всеки един миг, всяка една подробност. Опитваше всяко ново нещо, вкусваше от всичко, което му бе непознато. Защото знаеше, че бе получил втори шанс за живот. И щеше да го използва колкото се можеше по-добре. Една година по-късно започна да пише. Но в книгите, които създаваше, не просто изливаше цялото си въображение, което бе стискал толкова дълго. Изливаше цялата си душа и всичко онова, което бе изпитал. Записа се и при един от най-добрите хореографи в града просто защото винаги бе искал да опита и винаги бе мечтал да бъде добър, колкото останалите, които гледаше.
Но, разбира се, нещата не можеха винаги да бъдат толкова добри и успешни. Почивка майка му бе нарекла онзи момент, в който Каспър не успяваше да направи нищо с живота си. Почивка бе и причината да го отпрати в Лагера, защото Керълайн вярваше, че той трябваше да опознае себе си напълно. Да опознае всичко онова, свързано с баща му. Да опознае частицата от Дионис, която Каспър носеше в себе си. Младият Хъмфри не се възпротиви. Имаше чувството, че престоят му в Лагера щеше да му се отрази добре, затова и се съгласи така бързо. Седмица по-късно вече се намираше при останалите полубогове, а месец след това вече преместваше багажа си в хижата на децата на Дионис.
liv's codes
avatar
caspar.
Child of Dionysus
Child of Dionysus

Брой мнения : 12
Join date : 07.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: every thought is fighting.

Писане by Helios; on Пет Сеп 14, 2018 7:56 pm

Одобрен. Добре дошъл !

• • • • •



Star in my heart
he put a star in my heart and i haven’t stopped burning.— i was never meant to fall, only crash.
avatar
Helios;
Second gen titan
Second gen titan

Брой мнения : 6058
Join date : 09.03.2018
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите