Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» You have peace - the old woman said - when you make it with yourself.
Пет Дек 14, 2018 11:12 pm by Nyx.

» Addicted to love.
Пон Дек 10, 2018 8:23 pm by Helios;

» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

terror.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

"I tell my piano the things I used to tell you."

Go down

"I tell my piano the things I used to tell you."

Писане by raphael heyes. on Пон Сеп 17, 2018 4:39 pm


“It is dreadful when something weighs on your mind, not to have a soul to unburden yourself to. You know what I mean. I tell my piano the things I used to tell you.”

7 години по-рано;;
Отвори очи. Слънцето блестеше ярко и високо, галеше го с топлината си и шепнеше обещания за друг свят. Различен. По-добър. И значително по-опасен. Рафаел живееше в спокоен лондонски квартал, където почти нищо никога не се случваше. Докато потъркваше сънено клепачите си, една мисъл пресече съзнанието му и не му даде мира. Днес навършваше осемнадесет и най-накрая щеше да бъде свободен. Мечтаеше да се освободи от контрола на чичо си - Джеймс и да започне нов живот на чисто. Изправи се бавно до седнала позиция, а сините му ириси се застопориха върху единствената снимка на майка му - Вирджиния, която не бе изгорил след смъртта й. Помнеше деня, в който я изгуби и как целият му живот се преобърна за един единствен миг. Наложи се да напусне Манчестър и да се премести в дома на чичо си в Лондон. Винаги щеше да помни внезапната вълна от самота, която не му позволяваше да спи със седмици. Нямаше я не само майка му, но и приятелите му. Беше съвсем сам с двама непознати и капризния си братовчед, който го гледаше с пренебрежение и не пропускаше да му напомни, че на никого не му пука за него.
Хейс нахлузи старите си дънки и прокара дългите си пръсти на пианист през русите си коси, вкарвайки малка доза ред сред разрошените кичури. Облече избледнялата си черна тениска и изтича надолу по стълбите с едва забележима усмивка, полепнала по плътните му устни. Приближи се плахо към черното пиано, потънало в прах и прокара едва дланта си по повърхността. Липсваше му ужасно много. Вирджиния беше започнала да го учи да свири още преди да бе проходил и не спираше да му повтаря колко талантлив е. Понякога му говореше за баща му - Аполон и колко прилича на него, когато се усмихне. Рафаел не бе докосвал клавишите от деня, в който я загуби. Беше се заклел, че никога повече няма да го направи.
Рафаел напусна дома на чичо си седмица след 18-тия си рожден ден. Нямаше пукната пара, нито място, където да нощува. Бяха му отказали на няколко места, където търсеше работа и тъкмо, когато беше готов да потъне в отчаяние, срещна мъж на средна възраст, който се подпираше на двете си патерици и беше освиркван от богати хлапета в скъпите си коли докато пресичаше натовареното кръстовище. Тъмнокосото момче се спусна към него и понечи да му помогне, но вместо това отнесе конско на тема “от съжаление към инвалидите”. Дори не подозираше, че това бе просто малка проверка за природата на младата му полубожествена природа и човешката такава. Въпреки всичко бе минал теста и сатирът му предложи сигурен дом, от където лесно можеше да се грижи за неговата безопасност. С времето спечели доверието му и истината не закъсня. Предложи му сигурно място, където нямаше да се чувства толкова сам и различен. Когато се съгласи, Хейс нямаше представа, че Лагерът щеше да промени целият му живот.
Бяха изминали цели седем години откакто започна новия си живот, но дори не беше усетил как времето се прокрадна покрай него.

Raphael Heyes.25 | son of Apollo | fc: Matt Lanter
#8549
avatar
raphael heyes.
Child of Apollo
Child of Apollo

Брой мнения : 452
Join date : 17.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: "I tell my piano the things I used to tell you."

Писане by Athena; on Пон Сеп 17, 2018 4:51 pm

Одобрен и добре дошъл !

• • • • •



Everybody wants to rule the world
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 4001
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите