Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 8:57 pm by Nyx.

» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Ada Taragay., Cain., Noel Roy Evans

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

"I tell my piano the things I used to tell you."

Go down

"I tell my piano the things I used to tell you."

Писане by raphael heyes. on Пон Сеп 17, 2018 4:39 pm


“It is dreadful when something weighs on your mind, not to have a soul to unburden yourself to. You know what I mean. I tell my piano the things I used to tell you.”

7 години по-рано;;
Отвори очи. Слънцето блестеше ярко и високо, галеше го с топлината си и шепнеше обещания за друг свят. Различен. По-добър. И значително по-опасен. Рафаел живееше в спокоен лондонски квартал, където почти нищо никога не се случваше. Докато потъркваше сънено клепачите си, една мисъл пресече съзнанието му и не му даде мира. Днес навършваше осемнадесет и най-накрая щеше да бъде свободен. Мечтаеше да се освободи от контрола на чичо си - Джеймс и да започне нов живот на чисто. Изправи се бавно до седнала позиция, а сините му ириси се застопориха върху единствената снимка на майка му - Вирджиния, която не бе изгорил след смъртта й. Помнеше деня, в който я изгуби и как целият му живот се преобърна за един единствен миг. Наложи се да напусне Манчестър и да се премести в дома на чичо си в Лондон. Винаги щеше да помни внезапната вълна от самота, която не му позволяваше да спи със седмици. Нямаше я не само майка му, но и приятелите му. Беше съвсем сам с двама непознати и капризния си братовчед, който го гледаше с пренебрежение и не пропускаше да му напомни, че на никого не му пука за него.
Хейс нахлузи старите си дънки и прокара дългите си пръсти на пианист през русите си коси, вкарвайки малка доза ред сред разрошените кичури. Облече избледнялата си черна тениска и изтича надолу по стълбите с едва забележима усмивка, полепнала по плътните му устни. Приближи се плахо към черното пиано, потънало в прах и прокара едва дланта си по повърхността. Липсваше му ужасно много. Вирджиния беше започнала да го учи да свири още преди да бе проходил и не спираше да му повтаря колко талантлив е. Понякога му говореше за баща му - Аполон и колко прилича на него, когато се усмихне. Рафаел не бе докосвал клавишите от деня, в който я загуби. Беше се заклел, че никога повече няма да го направи.
Рафаел напусна дома на чичо си седмица след 18-тия си рожден ден. Нямаше пукната пара, нито място, където да нощува. Бяха му отказали на няколко места, където търсеше работа и тъкмо, когато беше готов да потъне в отчаяние, срещна мъж на средна възраст, който се подпираше на двете си патерици и беше освиркван от богати хлапета в скъпите си коли докато пресичаше натовареното кръстовище. Тъмнокосото момче се спусна към него и понечи да му помогне, но вместо това отнесе конско на тема “от съжаление към инвалидите”. Дори не подозираше, че това бе просто малка проверка за природата на младата му полубожествена природа и човешката такава. Въпреки всичко бе минал теста и сатирът му предложи сигурен дом, от където лесно можеше да се грижи за неговата безопасност. С времето спечели доверието му и истината не закъсня. Предложи му сигурно място, където нямаше да се чувства толкова сам и различен. Когато се съгласи, Хейс нямаше представа, че Лагерът щеше да промени целият му живот.
Бяха изминали цели седем години откакто започна новия си живот, но дори не беше усетил как времето се прокрадна покрай него.

Raphael Heyes.25 | son of Apollo | fc: Matt Lanter
#8549
avatar
raphael heyes.
Child of Apollo
Child of Apollo

Брой мнения : 371
Join date : 17.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: "I tell my piano the things I used to tell you."

Писане by Athena; on Пон Сеп 17, 2018 4:51 pm

Одобрен и добре дошъл !

• • • • •



mistress of courage.
to whom the insight to know when words are worth more than weapons. I pray to you.
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3754
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите