Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 8:57 pm by Nyx.

» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 5 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Ada Taragay., drew hawkins., Helios;, lena amsel;, Noel Roy Evans

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

Blue.

Go down

Blue.

Писане by Blue; on Вто Ное 28, 2017 1:10 pm

Dane Gustav Thorne

21 - son of hephaestus - ansel elgort
"All that we see or seem is but a dream within a dream."

Той бе нещо... необичайно. Като картина на Пикасо, която беше описана по един начин, a всеки я виждаше по свой собствен. От стърчащите кестеняви кичури коса на главата му до танцовите стъпки, с които започваше всяка сутрин. Беше като онези новаторски песни, които включваха толкова много елементи в себе си, че в крайна сметка не се харесваха на почти никого. Не бе лесно смилаемо и просто, за да го разбереш. Както оставаше дори да си го запееш.
Дейн бе цветен. Като книжка за рисуване оцветена от дете, което не признаваше комбинации и идеалните съвпадения. Излизаше от очертанията. Той беше такъв и правеше животът си толкова различен, че не веднъж се извръщаха след него с учудени и презрителни погледи. Нямаше очи за сивотата на ежедневието. Всички трудности бяха временни и можеха да бъдат победени и той успяваше с няколко стъпки, и подходящата песен.
Светлините го привличаха. Гмуркаше се в мрака, за да може да протегне ръка и да ги докосне. Да усети топлината им и да запомни цветовете, които го заслепяваха. Такива бяха неговите видения и мечти. Накрая винаги изгаряха с невероятен пламък. Всеки път, когато затвореше очи. Червено. Любимият му цвят.
В главата му беше шумно. Мисли, мелодии, стъпки и идеи се сливаха в едно. Запомняше най-доброто и след това го пресъздаваше. Имаше нещо магическо в ръцете му. Не всеки го имаше. Твърде късно го осъзна и последвалата изненада едва не го повали.
Отвън бе тих. Не говореше много и излишно. Компенсираше за хаоса, който се намираше вътре в него. Там бе буря, а тук като слънчев плаж на някой остров, който беше достатъчно скрит, за да се предпази от катастрофални последици.
Дейн беше красива картина, която всеки виждаше. Картина, която трудно разбираха.
Дейн се роди в една студена зимна нощ преди повече от двадесет години. Той беше твърде сладък с дебелите си бузи, затова и никой не разбираше защо майка му плаче неудържимо, когато го вземеше в прегръдките си. Повечето предполагаха, че е заради съсипаната й кариера. Тя бе едва на двадесет и три години, а след раждането на едно дете трудно щеше да се върне във форма. Никола Силвър, по известна като Ники Ес, беше изключителна танцьорка. Талантът й не бе останал незабелязан и още осемнадесетгодишна беше започнала да получава главните роли в не един или два спектакъла. Мечтата й бе да стигне до Бродуей и всички очакваха това да се случи съвсем скоро. Познатите й се изненадаха, когато разбраха, че очаква дете. Шокираха се, когато научиха, че смята да го задържи. Не веднъж й бяха предсказвали черно бъдеще заради това си решение, но тя не се отказа и за миг не съжали.
Тогава плачеше, защото трудното предстоеше едва сега.
Да отглеждаш дете без баща изглеждаше като непосилна задача. Притеснението, че Дейн може да тръгне по лош път заради тази липса бе най-големият кошмар на майка му. Опитите й да си възвърне старата форма също беше трудност, но с нея знаеше как да се справи. За всичко друго можеше само да гадае. Три години след онази зима се появи и Алън Торн, който преобърна живота и на двамата. Любовта му към Никола бе достатъчно силна, за да приеме сина й за свой собствен и да се ожени за нея. Останалото беше приказка. Ники Ес се завърна на сцената, а Дейн най-накрая усети бащина опора.
Колкото по-голям ставаше, толкова по-добре се справяше с всеки технически проблем вкъщи. Баща му беше впечатлен, а майка му ставаше все по-притеснена. Не беше нормално за едно единадесетгодишно дете с лекота да се справя с разваления тостер. Най-тежкият момент настъпи, когато осъзна, че е време да го отведат. Отнемаха й го.
Отсега нататък нямаше да бъде нейното момче.
Широките усмивки на тези, които виждаха сутрешните му танци го караха да им отвръща със същото. Отдавна се бе научил да разбира кога му се подиграват и кога му се радват, затова и обичаше честните полубогове, които му казваха в лицето, че не го харесват. Приемаше мнението им, но не се оставяше да го раняват. Често се шегуваше, че носи невидима броня, която баща му направил за него, за да отблъсква негативната енергия около себе си. Дейн беше мълчалив, но намереше ли правилните хора се превръщаше в най-веселото момче на света. Затова и децата го харесваха и търсеха, когато им бе скучно. Приказките, които им разказваше бяха достатъчно забавни, а общите им песни можеха да ядосат и най-спокойния човек в лагера. Бяха като виене на прегракнал вълк.
От три години живееше в хижата под номер 9 и не се чувстваше зле от този факт. Всичко, което трябваше да бъде го имаше на това място. Това, което носеше от майка си бе музиката и тя също беше навсякъде около него. За първи път в живота си се беше почувствал на мястото си и всеки цвят в главата му изглеждаше по-наситен. По-красив и впечатляващ. Всичко разцъфваше. Зимата си беше отишла и бе дошла пролетта. Със своята красота и спокойствие.



Предварително се извинявам, ако има някакви неточности.
avatar
Blue;
Child of Hephaestus
Child of Hephaestus

Брой мнения : 491
Join date : 22.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Blue.

Писане by Athena; on Вто Ное 28, 2017 1:19 pm

Първото дете на Хефест! Одобрен и добре дошъл! Желаеш ли да ти сменя ника ?

• • • • •



mistress of courage.
to whom the insight to know when words are worth more than weapons. I pray to you.
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3754
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Blue.

Писане by Blue; on Вто Ное 28, 2017 1:20 pm

Да, благодаря. Blue;
avatar
Blue;
Child of Hephaestus
Child of Hephaestus

Брой мнения : 491
Join date : 22.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Blue.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите