Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

» Espen |20| son of Thanatos (Cabin #22)| FC:Evan Peters |TAKEN|
Съб Ное 24, 2018 1:40 pm by Athena;

» if I got voice they gon hear me shout;
Пет Ное 23, 2018 3:59 pm by dionysus;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

Iʼm in my head, Iʼm a mess.

Go down

Iʼm in my head, Iʼm a mess.

Писане by lena amsel; on Съб Сеп 22, 2018 9:35 pm



Още можеше да чуе църковния хор, когато затвореше очи и се концентрираше достатъчно. Това остана от предишния й живот, най-неприятното, най-далечното от нея нещо беше единственото, което изникваше в съзнанието й, щом се опитваше да повика спомените от миналото. Налагането на религията беше нещо, което я съпътстваше от малка, още в сиропиталището. Сестрите, които се грижеха за децата, вместо приказки, четяха откъси от Библията и разказваха истории за техния Бог, които истории не представляваха интерес за Лена, макар и все още твърде малка да разбира смисъла. Имаше други неща, които вълнуваха детската й главица, като онази красива червенокоса жена и съпругът й, които в продължение на месец идваха през ден, за да прекарват време с малката. Заедно с напиращите сълзи в очите на жената, можеше да прочете в погледа й и една усмивка. Когато мислеше, че момичето не ги слуша, шепнеше на мъжа си как очите на Лена били същите като тези на Алиша. Години по-късно, вече част от семейството им, разбра коя беше Алиша. Бе дъщеря им, която бе живяла твърде кратко. Бяха я изгубили на същата възраст, на която беше Лена, когато я осиновиха. Никога не я накараха да се чувства задължена за това, обичаха я като своя дъщеря. Приемаше всичко за нормално, неделните служби продължаваха, тъй като родителите й бяха силно религиозни. Докато беше малка, всичко беше наред. Седеше между тях, с прилежно сплетена коса и слушаше свещеника, разбирайки всяка дума на латински, без да е имала досег с този мъртъв език.
С годините всичко се промени малко по малко. Знаеше, че това не е нейното място, че този Бог не е неният Бог и отричаше религията, която се опитваха да й наложат. Противеше се все повече с всяка изминала неделя, беше истинско предизвикателство за родителите й да я вземат със себе си. Когато все пак успееха, Лена неизменно се прибираше с няколко откраднати свещи, които претопяваше за своето така наречено хоби. Смяташе го за такова, увляква се беше по окултизма, а единственият, наясно с това, бе новото момче в училището й.
Беше поредната неделя, вихреше се отново скандал в колата, която спираше пред църквата. Родителите й я изведоха, застанали от двете и страни, но и това не пречеше на яростната й съпротива. С периферното зрение успя да види новият дванадесетокласник от училището, който не я изпускаше от очи. Откога той посещаваше такива места? Вече бяха на прага на храма, когато Лена издърпа едната си ръка от чуждия захват и повиши тон достатъчно, че да привлече внимание, макар да не го целеше. Посегна към врата й и скъса сребърната верижка, захвърляйки кръстчето между пейките в църквата. Засрамен от дъщеря си, баща й силно стисна ръката й, причинявайки неволно болка. Лена изкрещя, а огънят от свещите в храма засия силно. Писъкът на едно малко момиченце привлече погледите, когато някой дръпна младата вещица навън. Беше онова момче, единственият, който можеше да я разбере, без да я съди. Цял ден нямаше следа от Лена, полунощ минаваше, когато тихо открехна вратата на дома си, но за нейна изненада родителите й я чакаха, заедно със свещеника от църквата им. По холната маса бяха разхвърляни нещата, които пазеше в стаята си – свещи, листове с различни символи, които самата Лена не знаеше какво означават, но продължаваше да рисува. Изсмя се на констатацията, че се е обърнала към Дявола. Дявола и Бог щяха да останат просто някакви измислени герои за нея. Съгласи се да посещава църквата ежедневно, само за да има свобода да напусне това място. На следващия ден откри новото момче. Самото й присъствие му беше достатъчно, за да потвърди съмненията му и да й разкаже за други като нея. Да, той беше сатир, а тя – дъщеря на богиня.
От две години беше в лагера, вероятно навън полицията беше спряла да я търси, но може би родителите й все още бяха съсипани. Бяха изгубили втора дъщеря, която смятаха, че е обладана от Сатаната. Истината нямаше да ги успокои. Тя никога нямаше да приеме техния Бог, нито те някога щяха да поднесат дарове на майка й. Страницата беше завинаги затворена с мига, в който се озова в лагера.
Lena Amseldaughter of Hecate
seventeen years old
FC: Kristina Bazan
avatar
lena amsel;
Child of Hecate
Child of Hecate

Брой мнения : 95
Join date : 22.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Iʼm in my head, Iʼm a mess.

Писане by dionysus; on Съб Сеп 22, 2018 9:59 pm

Одобрена.

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 5504
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите