Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

aphrodite.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 35, на Нед Яну 14, 2018 10:18 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 4/10
Cabin #8 (Artemis) - 7/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 5/10
Cabin #11 (Hermes) - 2/10
Cabin #12 (Dionysus) - 3/10
Cabin #13 (Hades) - 3/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 3/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 1/10
Cabin #18 (Hebe) - 1/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 2/10
Cabin #22 (Thanatos) - 5/10
Cabin #23 (Eris) - 3/10
Cabin #24 (Eros) - 4/10
Cabin #25 (Psyche) - 4/10
Cabin #26 (Phobos) - 7/10
Cabin #27 (Deimos) - 4/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 3/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 2/10
Cabin #34 (Morpheus) - 4/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

god knows, it's easy to be kind; the hard thing is to be just

Предишната тема Следващата тема Go down

god knows, it's easy to be kind; the hard thing is to be just

Писане by aglaea holmogorova on Вто Ное 28, 2017 7:22 pm





There is no such thing as a plea of innocence in my court. A plea of innocence is guilty of wasting my time



Aglaea borisovna Holmogorova || 23|| daughter of nemesis and boris holmogorovich molotov || fc: Alexia Giordano


Доскоро искрено вярвах, че съм намерила правилния път – справедлив и честен. И в продължение на години го следвах безпрекословно. Покрай мен минаваха страданието и радостта, приятелството и ненавистта, а аз не ги забелязвах. Цялото ми съзнание, цялото ми същество бе ангажирано единствено с онази справедливост, която очаква всички ни накрая. С пренебрежение се отнасях към социалните етични и морални норми – лоялност, дружба, принадлежност към общото – всичко това бяха просто думи, отдалечаващи ме от единствения закон, който признавах. „Всяко действие има своята цена и тя неминуемо се заплаща“.
Но в последните месеци усещам как високомерието ми, породено от най-чистата вяра, че живея според единствения справедлив принцип, бавно започва да се пропуква. Все по-често ме навестяват образи от миналото и става все по-трудно да избягам от тях.


Сцената в стаята за свиждания беше сърцераздирателна, но, за съжаление, твърде често разиграваща се. Мъжът вътре прегръщаше малката си дъщеричка и приглушено ѝ шепнеше на непознат за социалната работничка език. Подобни раздели бяха обичайна част от работата ѝ, но колкото и трудно да ѝ беше да прекъсне сбогуването на семейството, времето им бе изтекло.
Случваше се децата да изпадат в истерия и яростно да отказват да си тръгнат и да оставят родителя си зад решетките. Понякога, със сълзи на очи, я молеха да им даде още няколко минути. Но за пръв път ѝ се случваше да наблюдава как едно седемгодишно дете със спокойно изражение се разделя с баща си все едно щяха да се видят отново само след няколко часа. Той погали дъщеря си по главата за последен път и охранителят го отведе към килията.

Баща ми е добър човек, роден с един непростим грях. Вярата, че всеки сам е господар на съдбата си.
Двамата с него никога не сме имали кой знае колко допирни точки, но без съмнение си приличаме в едно – абсолютната крайна готовност да следваме принципите си, без възражения и без компромиси. През целия ми съзнателен живот той винаги е бил пример за непримиримия, вечен и безсмислен (но все пак нестихващ) бунт срещу всяка власт, закон или правило, създадено да ограничава или подчинява. За хора като него, изпълнени с ненавист към Авторитета, рядко можеше да се намери удобно място в обществото. Той така и не успя. И все пак, не смятам, че някога изобщо е търсил защитата, която конформизмът и подчинението предоставят.
Едно-единствено нещо така и не ми стана ясно в продължение на толкова години. Как и защо Немезида – наказващата безпощадно всеки, дръзнал да обиди върховните владетели на света (боговете) – беше пренебрегнала тлеещият в очите му пламък на борбата срещу всеки, разпореждащ се с чуждия живот.


Да успееш да се включиш в обсъждането на наболял проблем в хижата на Хермес беше задача с повишена трудност, която се превръщаше в невъзможна мисия, ако си осемгодишно дете, прекрачило прага на един изцяло нов свят преди броени седмици. Пристигането ѝ в Лагера бе напълно случайно стечение на обстоятелствата, предизвикано от съдбовната ѝ среща на улицата със сатир, изпратен да изпроводи съвсем различен полубог. Изведнъж се оказа засипана с неясна и объркана  информация, с десетки непознати лица и коренно различен живот. Въпреки всичко, вероятно заради крехката си и податлива възраст, успяваше с лекота да се адаптира към промените.
За пръв път от пристигането си съжаляваше, че съдбата не е изчакала още няколко години преди да я насочи към Лагера, тъй като явно с уважение се ползваха само онези с минимална  възраст двуцифрено число. Повод за дискусията беше поредния тривиален проблем от ежедневието, породен от съвместното съжителство на крайно различни характери. Според справедливия принцип на демокрацията всеки имаше право да сподели мнение по въпроса. Точно това се опита да направи и Аглая като човек, живеещ почти два месеца на територията на хижата. Неизрекла дори една дума, веднага беше срязана от по-голямо момиче (“Не си пораснала достатъчно, за да говориш с големите“). Очите ѝ се напълниха със сълзи от безсилие и възмущение, но не не каза нищо повече през остатъка от деня.
Няколко дни по-късно суматохата в хижата бе предизвикана от открадната огърлица. Бижуто беше върнато само след ден, но обитателите бяха разпокъсани между желанието да забравят за случая или да осъдят най-строго виновника. Подозренията бяха насочени към точно към онова момиче, което така грубо бе отнело възможността на Аглая да говори свободно. По стечение на обстоятелствата точно нейните думи можеха да оневинят другото момиче – беше ли я видяла до леглото секунди преди огърлицата да се появи обратно, или не.
Погледите им се срещнаха и тогава за пръв път Аглая видя чистата молба за помощ, потопена в море от вина. Гледката не я умилостиви – пред очите ѝ изникна лицето на баща ѝ, който с високо вдигната глава поемаше последствията от грешките си и носеше вината си с достойнство. Грубите думи на момичето още отекваха в ушите ѝ и цялото ѝ тяло се изпълни с желание да се разплати за обидата.
„Видях я до леглото точно тогава“. Само миг по-късно на гърба ѝ се появиха черни крила – доказателство коя богиня беше майка ѝ. Колкото краткотрайно бе съществуването на крилата, толкова продължи и резултатът от думите ѝ. На преден план излизаха нови и нови проблеми и случката скоро беше забравена.
Но не и от Аглая. И не само защото беше призната от майка си. Това беше първият път в живота ѝ, когато пренебрегна лоялността към себеподобните си и наказа някого, опитал се да поправи грешката си. Но в никакъв случай не беше последният.

Да си дете на божество е криза на личността, продължаваща от раждането до смъртта. Много скоро след признаването идва въпросът каква част от самия себе си си изградил сам и каква част е по вина на бога (или богинята) участвал в създаването ти. Неминуема е и асоциацията, породена у останалите, щом разберат името на божествения ти родител. Дали си дете на Арес, Хефест или Афродита или може би на Хипнос или Дионис – всеки наслагва собственото си мнение за божеството върху личността на детето му, понякога до такава степен, че двете се размиват.
По тази причина бих казала, че да си дете на Немезида не е точно уцелване на джакпота – що се отнася до това как околните те възприемат. Майка ми бива свързана не толкова с чистото полирано правосъдие, а с далеч по-първичното кърваво и безпощадно възмездие. По презумция, същото се отнася и за мен. Никога не е било необходимо някой гласно да изразява недоверието си. Повишената бдителност в мое присъствие и резервираното им държание бяха достатъчно показателни. Приемайки прибързаното съдене на личността ми като жестока обида, всяко действие в следващите години беше пресметнато с цел да затвърдя образа на безмилостно преследваща справедливата разплата. Исках не просто да предполагат,  а да знаят, че трябва да се притесняват от мен.

Чудата групичка бе избрана за подвига. Син на Хефест, дъщеря на Ерос и дъщеря на Немезида. Тримата бяха на по четиринадесет години и с това приключваха всички прилики помежду им. Личностните им различия, къде провокирани от божествена обремененост, къде заради индивидуалните им житейски разбирания, изглеждаха непреодолими и вещаеха неразбирателство и проблеми по пътя им. Част от лагерниците имаха смътното усещане, че подвигът щеше да е пълен провал. И бяха прави.

Освен лицето на баща ми, все по-често мислите ми биват навестявани от спомена за Рейчъл Манинг. Фактът, че беше дъщеря на Ерос, бе от най-маловажните определения за личността ѝ. Не мога да кажа, че бяхме особено близки – дори и днес не бих нарекла отношенията ни приятелски, но, противно на различията ни, двете имахме уважение една към друга. От моя страна имаше даже и възхита. Рейчъл беше обаятелна и харизматична, способна да плени всеки само с няколко думи. Но и тя носеше в душата си непростим грях – ненавист към боговете. В очите ѝ гореше болката на отхвърленото и изоставено дете, съпътствана от яростното непримирение да остави някой друг на направлява живота ѝ. С нестихващ интерес попивах всяка нейна реч, вероятно защото приличаше толкова много на собствения ми баща. И двамата бяха готови да се борят за идеала си до самия край. За съжаление, нейният дойде твърде рано.

Чудовищата пъплеха от всички страни. Битката бе започнала толкова внезапно, че тримата полубогове дори не успяха да извадят оръжията си преди първата атака. Тялото на сина на Хефест се белееше на няколко метра от двете момичета, опитващи със сетни сили да се преборят с противника. Хаотичните им лишени от прецизност удари нямаше да успеят да ги спасят. Из шума на битката Аглая долови шепот, промъкващ се от устните на Рейчъл. Молитва към боговете за спасение.
Но боговете така и не отвърнаха.

Шокът при вида на смъртта на Рейчъл накара Аглая да свали за момент гарда си. Тежко бе наказана за тази секунда разсейване, когато кракът ѝ беше посечен. Изпита неописуема болка, блокираща всички други сетива и мисли, освен една-единствена  Умирам.
Глас се появи в главата ѝ, успявайки да надделее над адската болка - „Готова ли си да жертваш крака си, за да се спасиш?“. В онзи момент момичето не осъзна, че се разплаща със собствената си майка за собствения си живот.
Чудовищата изчезнаха, а между дърветата останаха трима полубогове. Само един от тях още дишаше.

Онази вечер научих как се наказва арогантността, проявена към боговете. Надпоставянето на собствената личност пред тях водеше до най-тежкото наказание – смърт без право на помилване. Рейчъл заплати за своя хюбрис, а аз жертвах част от тялото си в замяна на живота си. Каквито и недоизказани съмнения да имах за божествената справедливост, те напълно изчезнаха тогава. Всичко ми се струваше честно и правилно.
Следващите почти девет години прекарах в безпрекословна вяра във възмездието, която само се усилваше с всекидневната болка, пулсираща от крака ми и разливаща се по цялото ми тяло.


Но, както вече казах, съмнението в мен отново надига главата си – и то не онова детско наивно недоверие, което имах до четиринадесетгодишна възраст, а много по-непреклонно и крайно. Усещам как под кожата ми бавно започва да гори онзи пламък, който виждах в очите на баща ми и на Рейчъл, но тогава отхвърлях. Сега започвам да се вслушвам в него, докато ми нашепва как справедливостта възтържествува само върху безсилните и никога върху властоимащите.

Всяко действие има своята цена и тя неминуемо се заплаща. Ще я заплатят и онези, които я определят.





&  





avatar
aglaea holmogorova
Child of Nemesis
Child of Nemesis

Брой мнения : 21
Join date : 24.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: god knows, it's easy to be kind; the hard thing is to be just

Писане by daddy phobos;; on Вто Ное 28, 2017 7:26 pm

Много добър герой. Одобрена.

• • • • •

This is a war
And our blood will draw the battle lines.Lies will burden the soul and pull it into the deep.Everything that we know will be just out of reach.We will stand.We will fight.Till we die.
avatar
daddy phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 1393
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите