Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

Eurus., Ganymede., Khalea., Luciana Ko'uen, poseidon;, Zenn

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

the sun'll come out.

Go down

the sun'll come out.

Писане by Jaqueline. on Съб Окт 20, 2018 8:54 pm


Jaqueline LeRoy



Погледни я. Виждаш ли я. Да, това е тя. Същото онова момиче от преди колко.. колко години? Дали беше възможно? Нямаше нищо общо. Не беше вече плаха и несамоуверена. Сега беше различна. Облечена по- дръзко от всички момичета в кафенето, със строго изражение, което не издаваше каквато и да било емоция. Изглеждаше тъжна. Какво по- дяволите се беше случило с нея? Разбито сърце? Едва ли. Тя не беше такава. Абел, никога не беше вярвал, че ще я види отново. Никога не бе разговарял с нея, но тайно в мислите си си го беше представял. Тогава тя беше само на тринадесет. Какво беше станало, за да се завърне в града?
Момчето започна да преосмисля всичката информация, която беше разбрал за нея. Жаклин ЛеРой. Защо родителите й я бяха кръстили така? Майка й била убита малко след раждането. След нейната смърт, с баща й често се местели. В Сийсайд се бяха задържали едва две години. Момичето не говореше с почти никой. Откъсната от всички. Наричаха я с какви ли не епитети. Абел се усмихна, когато Лин хвърли поглед към него. Да не би да го беше забелязала? Него? Искаше да й помаха в отговор, но се сдържа. Лицето й все още беше безизразно. Защо се беше върнала в града? Какво искаше? Едва ли беше заради него. Така де, дори самият той я беше забравил. Очите му се спуснаха по нея. Очите й бяха толкова тъмни, а косата й .. дълга, спускаше се по гърбът й без нито една гънка. Устните й плътни и розови. Стройната й фигура, макар и в седнало положение се забелязваше. И списание. Той броеше дишанията й. Премигването на дългите й мигли. Беше облечена в черно. Защо?  Искаше му се да разбере повече за нея. Но не смееше да я приближи.По дяволите. Тя беше различна. Всъщност като се замислеше, никога не беше казал на никой от приятелите си за нея. Беше нещо като негова малка тайна, за която не се беше сещал от години.ЛеРой докосна за пореден път чашата с кафето до устните си, изпразвайки я. Той видя как затваря списанието и го пъхва в чантата си, готова да си тръгне. Не можеше да я остави да си тръгне преди ... Преди какв, Абел?
Той се изправи, когато тя излезе през вратата и тръгна след нея.
-Госпожице! - провикна се. Гласът му просто изскочи от него. Не беше сигурен какво прави, но трябваше да я спре. Тя се обърна. Лицето й отново не издаваше никаква емоция. - Абел. -каза той като с ръце посочи себе си. - Виждали сме се.
Ясно си личеше, че тя нямаше представа, за какво говори той. Това, някак подтисна егото му. Тя вдигна веждата си, докато наместваше чантата на рамото си.
-Ами аз .. Чудех се дали, не би искала да излезем някой път?
Имаше чувството, че дългокосата пред него ще прихне всеки момент.
-Съмнявам се. Утре заминавам. Далеч.


В главата й още изникваше ретроспекцията от преди два дни.
-Хайде, Жаклин. Чакам те вече половин час. Никога няма да ви разбера жените..
-Млъкни, татко. Ако си мислиш, че е толкова лесно да събера багажа си - грешиш.
Остави двата куфара, които трябваше да бъдат настанени удобно в багажника и се отправи към седалката до шофьорското място.
-Сложи си колана, госпожичке.
Навъсената физиономия, с която дари баща си предизвика кикот от негова страна. Такъв си беше. Но пък Лин го обичаше. Повече от себе си. Повече от всичко. Не искаше да заминават. Онова място винаги я караше да си мисли за майка й. Каква е била, дали прилича на нея.. Въпроси, на които баща й отговаряше всеки път, ала жаждата за още и още информация не даваха мира на тъмнокоската.
-За какво мислиш?
Въпросът на мъжа я стресна. Очевидно потънала в мислите си не беше усетила кога са тръгнали. Дори музиката, която беше прилично усилена на 21 и едно не беше попречила на бляновете й.
-За нищо. Нали ще се върнем за Деймиън? Утре? Не искам съседката да умори кучето ми, предвид колко много негативи съм натрупала. Вероятно е способна на всичко, за да ме накара да съжалявам за всичко счупено.
-Ще се върнем.
-Лъжеш.
-Не те лъжа, Лин. Утре ще дойда, за да вземем кучето. Окей? Нали така беше, това беше езика на днешната младеж? - момичето го изгледа половинчато. -Какво? Нали искаш да съм готин?
-За бога.. Карай и не се опитвай да бъдеш готин.
Обърна се на другата страна, гледайки през прозореца. Навън беше мрачно, но какво се очакваше от Лейквю.
Отвори очи, осъзнавайки, че е сама в колата, което я стресна. Огледа се, забелязвайки, че е на бензиностанция. Баща й сигурно беше спрял, за да зареди. Откопча колана си, а след това подметките й се срещнаха със мокрия асфалт. Вдиша и издиша няколко пъти, протягайки тялото си. Кокалчетата по тялото й изпукаха блаженно и точно когато беше решила да се върне отново на мястото си, нечия ръка улови лакътя й.
-Извинете?
-Трябва да заминеш. Скоро. Сега.
-Госпожо.. моля ви. Бихте ли ме пуснали!
-Хей, хей! Какво става тук, пуснете дъщеря ми.
Намесата на баща й отново беше навреме. Избута ръката на непознатата и отвори вратата на колата, подканвайки я да се качи. След секунда той също се настани до нея и потеглиха към крайната цел.
-Знаеш ли какво ми каза лудата? Че трябва да замина, скоро или сега. Не мога да проумея, как наистина има толкова откачени хора на свобода? Хайде, дай ми сандвича. Поне това ми дължиш.
Пътят премина в смях и закачки. Жаклин обожаваше времето, което прекарваше с баща й.

Къщата в Сийсайд не се беше променила. Съвсем еднаква си беше. Само дето вътре беше толкова прашна, нямаше осветление, вода.. и сигурно цял живот нямаше да стигне, за да бъде вкарана отново в приличен вид.
-Трябва да поговорим.
-Да, в стаята ми има цяла фамилия паяци. Ти ще се погрижиш за тях.
-Не, Лин. Трябва наистина да поговорим.
Момичето се настани на дървените стъпала до баща си, гледайки с любопитен поглед. Никога не го беше виждала толкова сериозен.
-Онази, лудата, помниш я, нали? -тя кимна в знак на съгласие. -Тя беше права. Трябва да заминеш.
-Моля? Да не те е ударила някоя дъска по главата? Защото не се съмнявам, тавана в коридора на горния етаж се руши. Казах ти, че не е добра идея да се местим.
-Говоря сериозно. Там.. майка ти е там. Трябва да отидеш.
Кръвта й закипя. Сякаш всеки момент главата й щеше да експлодира. Майка й? Тя нали беше мъртва? Защо изобщо й трябваше да се мести, ако е жива? Цял живот не се беше поинтересувала за дъщеря си.
-Шегуваш се.
Стана машинално, като затръшна входната врата след себе си.
Гняв, обида, лъжа.. Всичко това караше сълзите й да стават все по-неудържими. Чувстваше се обидена и излъгана. От човекът, който я отгледа. Същият онзи, който й беше забранил да лъже. През всички тези години й втълпяваше как лъжата беше нещо грозно, долно..


-Необикновенна? Ти сериозно ли? Полудял ли си? Няма да отида никъде. Това не е забавна шега, татко! Изкарваш ме някакъв изрод! Говориш ми пълни безсмислици. Разкарай се от стаята ми, преди да съм те намразила напълно! Лъгал си ме, продължаваш да ме лъжеш. Няма да отида там. Леля ще ме вземе утре и повече няма да ме видиш, щом желанието ти е да се разкарам!


Сълзите в очите на мъжа бяха истински. Чувстваше болка, но едва ли беше толкова голяма колкото нейната. Никога не си бе помисляла да се отдалечи от него. Никога не беше искала да подмине баща си, без да му каже дори едно "чао". Щеше да се върне при него, седмица, две и щяха да се сдобрят. Той щеше да си вземе поука от това. Нямаше да се шегува, да й говори глупости.
Червенокосата жена се настани до нея, като помаха на мъжа. Моментално сълзите бликнаха от очите й. Чувстваше се виновна. Той не заслужаваше такова отношение. Искаше да се върне при него. Да му се извини. Не усети пътя, през цялото време плачеше, а от време на време ръката на леля й я милваше по рамото, но Жаклин се дърпаше, сякаш е опарена.
-Пристигнахме.
Изтри сълзите от очите си, фокусирайки погледа си на табелата.
- Ти сериозна ли си?!! Какво правим тук!
-За твое добро е, наистина.
Лин издърпа куфара си от задната седалка и като мълния изхвърча от колата.
Къде отиваше?
 
➔баща й е французин, той избира името й, което е характерно за тази държава.
➔в лагера е вече 5 години.

_______________________________________

| 24 y/o |
| Mother: Nike; Father: Alber LeRoy |
| FC:Michelle Keegan |

ликът беше запазен за мен<3.
avatar
Jaqueline.
Child of Nike
Child of Nike

Брой мнения : 14
Join date : 19.10.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: the sun'll come out.

Писане by dionysus; on Съб Окт 20, 2018 9:16 pm

Добре дошла. 

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 5363
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите