Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

Eurus., Ganymede., Khalea., Luciana Ko'uen, poseidon;, Zenn

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

tender angel;

Go down

tender angel;

Писане by Lysander Kent. on Съб Окт 20, 2018 11:22 pm

Lysander Kent
son of Anteros // 20 // greek // FC: Toby Regbo
they say he looks like the happiest boy alive...

Как наистина изглежда разбитото сърце?
Можеш ли да го нарисуваш?
Да го опишеш?

Зандър не можеше да отговори на подобни въпроси. В училище всички учеха едно и също - сърцето е просто един мускул. Всъщност най-важният от всички, защото изтласква кръвта, за да достигне до всяка клетка в един голям, силен организъм; поддържа ни живи. Да. Физиологията на сърцето му придаваше нужната важност и се учеше лесно. Това, което повечето знаеха бе, че сърцето можеше да бъде повлияно от много повече от познатите неща. Начин на живот, болести, стрес. Това бяха баналните причини механизмът му да загуби своето ритмично тиктакане. А когато сърцето срещне затруднения, то винаги боли.

Но в него се криеше толкова повече. За някой като него сърцето бе храм. Храм, за който знаеше твърде много и все пак не познаваше напълно. Болката не можеше да се равнява с тази, причинена от човек. От грозните думи и тежкия юмрук на несподелените чувства. Тогава механизмът не само се повреждаше. Сърцето хващаше ръжда, пропукваше се и започваше да стърже болезнено в гърдите. Нужна бе само една-едничка мисъл, която да припомни всичко. И болката нахлуваше като стар другар без покана; един ритник и разбиваше вратата. Тогава не само сърцето страдаше - болеше цялото тяло.

Не мога да го опиша. - казваше тихо и свеждаше поглед надолу. Но винаги мога да го позная, довършваше наум.
Колко силно болеше само, когато до него с всяко туптене нечие чуждо сърце крещеше в агония. Раздираше неговите гърди и караше собственото му сърце да се свие. Но колкото и силно да бе усещането, колкото и страшно да бе... Лизандър не го приемаше като проклятие. Казваха, че всеки е на този свят, за да помогне на останалите. Че един човек може да се почувства завършен, ако започне да върши добрини без да очаква каквото и да е в замяна. И тези мисли му помагаха да преглътне горчилката, да протегне ръка и да направи нужното.

Никога не забрави искрящите криле, които извряха от гърба му и хвърлиха мек, нежен силует. И онзи топъл глас, който го накара да притвори очи, когато се засмя и му каза, че всичко ще бъде наред. Бе едва на дванадесет. Майка му работеше в един от театрите в Лондон. Сега, когато бе пораснал можеше да заподозре, че тя знаеше отлично кой е баща му и затова го бе кръстила на Шекспиров герой - жертва на несподелена любов. Но когато бе признат единствено тя можеше да види огромните криле, освен него. Онзи нюанс на зеленото, който се загнезди в очите й му показа, че го е очаквала. И още на следващия ден багажът им бе стегнат, а малкият им апартамент - изоставен. По време на полета към Ню Йорк Зандър имаше чувството, че всички виждат онова, което той и майка му виждаха. Но... всички изглеждаха толкова потънали в сивото си ежедневие.

На летището обаче ги посрещнаха две момчета с ококорени очи. Това, което направи впечатление на синът на Антерос бе, че пристъпваха странно. Сякаш носеха неудобни обувки или бяха стъпили в панички. Оказаха се сатири. Но го разбра едва, когато го замъкнаха на непознато място с възможно най-ужасното такси на света - на сестрите Грей - и свалиха дънките си, разкривайки рунтавите си кози крака и копита. И още тогава започна да усеща всичко. Сърцата около него. Някои туптяха ярко и красиво. Толкова силно, че го замайваха. А други... Други боляха толкова силно, че първото такова го накара да припадне.

Когато се събуди в лазарета няколко часа по-късно, около него имаше няколко полубогове, които почти веднага започнаха да му разясняват всичко. И бяха готови да му помогнат с нещата, които чувстваше. Силите, които трябваше да се научи да контролира. Излишно е да се каже, че първата седмица е най-мъгливото нещо в живота му. Докато не се свърза с майка си чрез Ирида съобщение, за да разбере, че е намерила апартамент близо до Бродуей и поредното уверение, че нещата ще бъдат наред.

Понякога е трудно. - призна, докато разсеяно нанасяше щрихи върху белия лист. - Не веднъж чуждата болка ме е поглъщала. Но не колкото моята собствена. - Смръщи се и преглътна спомените. На листа започнаха да си личат силуетите на бели криле сред тъмносива бездна, а дланта му бе изпоцапана с петна от графит. - И все пак, какво е животът без препятствия? Няма да знаем какво е щастието, ако го няма нещастието...

***

години в лагера - 8
оръжие - основно лък и стрели

with a beautiful heart and a chameleon soul.
avatar
Lysander Kent.
Child of Anteros
Child of Anteros

Брой мнения : 179
Join date : 20.10.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: tender angel;

Писане by Athena; on Съб Окт 20, 2018 11:24 pm

Одобрен и добре дошъл , първо чедо на Антерос.

• • • • •



Everybody wants to rule the world
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3887
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите