Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Yesterday at 11:16 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 3:15 am by Хйонгуон

» i wasn't made to leave my fate. // kaltain rompier
Вто Юли 17, 2018 9:59 pm by Nyx.

» Запазване на лик
Вто Юли 17, 2018 3:13 pm by Nyx.

» Just like fire, burning out the way!
Пон Юли 16, 2018 7:42 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

Alisia., Danny Hoult., lissette;, Xhexania Cael West

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 9/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Death is walking on my side. | Sage Reed.

Go down

Death is walking on my side. | Sage Reed.

Писане by Sage Reed. on Чет Ное 30, 2017 1:39 am

Sage Reed.
Death follows him like a shadow
Всичко свръши така, както започна. С кръв.
Сейдж бе първия който пое дъх, а след това дойде и неговата друга половина, Индиго. Сейдж вярваше,че майка им ги обичаше, че не ги бе създала само за да бъдат нейните войници. Ала докато годините се точеха и те растяха заедно със Сирените, той започна да губи вяра. Като малък сякаш той бе също толкова любопитен и авантюристично настроен, както своя близнак, ала след време разбра, че трябва да бъде по-сдържания, по сериозния. Този който да се грижи за тях. Защото майка им нямаше да го направи, а баща им бе кой знае кой, кой знае къде. Доста често се държеше по-строго с брат си от колкото би трябвало, ала винаги си казваше че бе за негово добро. Единствения период в който Сейдж бе различен, по-щастлив и по-лъчезарен, бе когато се влюби в една от по-младите сирени. Беше млада и невинна любов. Сейдж обичаше да поправя всичко счупено, всичко на което времето не бе дало шанс. Винаги щом видеше някое умиращо растение му вдъхваше живот и винаги след това го наричаше на нея. Неговото цвете. Тогава все още не знаеше, не знаеше, че бе роден за да вкусва само най-голямата болка ,която тази необятна Вселена можеше да му сервира. Ератия бе толкова красива, толкова нежна. Беше всичко което той не беше. Тя бе неговия неконтролируем смях, неговия оптимизъм, неговото всичко. Естествено, Индиго също бе ужасно важен за него, двамата винаги щяха да бъдат свързани по начин, по който другите никога нямаше да разберат,но той бе неговата душа, докато Ератия бе неговото сърце.
Всичко свръши така, както започна. С кръв.
Хадес разбра. Разбра за тяхното съществуване, разбра къде бяха скрити и пожела да си отмъсти на Персефона. Първоначално не знаеха кой бе той. Хадес се опита да ги заблуди, че е просто един моряк, чиито кораб се бе разбил в скалите, ала сирените бяха по-умни от това. Дори Сейдж не повярва на историята му, тъй като Ератия му бе разказвала колко трудно можеш да оцелееш в онези води.  Едно нещо доведе до друго, съмненията пречупиха търпението на Хадес и тогава той даде своя дар на Сейдж - всичко което докоснеше, умираше. Сейдж разбра това по-най трудния начин. Една от сирените, които ги остави на контонентална земя, Ератия бе една от тях. Той докосна бузите й и така взе последният й дъх. Начина по който огъня изгасна в очите й, накара и неговия да изгасне.  Тогава и сърцето му замря, затвори се в себе си, стана по-саркастичен от колкото някога бе. Престана да говори на Персефона и показваше близост единствено към брат си Индиго, който ходеше след него и поправяше всичко. Баба му, Деметра, му изпрати подарък - ръкавици направени от Хефест, който съдържаха някакъв специален метал, който му позволяваха да докосва всичко което пожелае на воля.  Това обаче не го направи по-щастлив. Вече нищо не можеше да го направи щастлив. Или.. може би нещата ще се променят?
21 || Son of Persephone || Twin brother of Indigo|| FC: Tom Kaulitz
avatar
Sage Reed.
Child of Persephone
Child of Persephone

Брой мнения : 54
Join date : 30.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Death is walking on my side. | Sage Reed.

Писане by dionysus; on Чет Ное 30, 2017 1:51 am

Ето я и другата половинка. Добре дошъл.

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4124
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите