Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Eurus., Ganymede., Khalea., Luciana Ko'uen, poseidon;, Zenn

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

It's in my DNA! And I just takes your breath away. You feel it every day and that's what makes me a man. Not hard to understand - perfect in every way! You see it in my face. Nothing more to say. It's in my DNA!

Go down

It's in my DNA! And I just takes your breath away. You feel it every day and that's what makes me a man. Not hard to understand - perfect in every way! You see it in my face. Nothing more to say. It's in my DNA!

Писане by Arthur. on Съб Окт 27, 2018 8:31 pm

Arthur Taylor Moore

"Истинска любов... Такава беше нашата. Когато погледнех в невероятните му небесно сини очи и се давех. Потъвах в онази любов, която само той можеше да ми даде, но знаех, че не съм достойна за него. Той не беше от нашия свят, беше много по висш от всеки, който спокойно можеше да се разхожда по улиците на Лондон. Той беше Бог, но не онзи на когото се кланяха милиони, беше от онези стари и забравени богове които никой в днешно време не споменава, сякаш забравили тяхното съществуване. Знаех, че няма да мога да го задържа при себе си, но не можах да се предпазя, влюбих си толкова силно, знаейки, че ще ми е за пръв и последен път, оставяйки го да изтръгне сърцето ми когато си тръгне, защото аз бях просто човек, а той самото съвършенство. И дори когато това се случи, когато не мислех, че имам причина за живот. Той ме беше дарил с желанието за такъв. Така се роди ти. От една истинска любов и не съжалявам нито за миг, че те избрах пред смъртта. Арти, ти имаш неговите очи. Също толкова сини и също толкова поглъщащи като неговите.

Съжалявам само, че няма да видя как се превръщаш в достоен син на баща си. Когато това писмо пристигне при теб вероятно вече ще съм на небето или в подземния свят на Хадес, не знам. Каквото и да следва отвъд. Искам да знаеш, че много те обичам и бях щастлива да те отгледам. Не тъжи за мен, миличък. Сигурна съм, че скоро баща ти ще те познае и ще те украси със своето признание. Бъди щастлив и намери любовта, защото това е най-силното и ценно нещо на този свят. Съжалявам, че не знам божественото име на баща ти, но той ще те намери, затова си в този лагер. Не губи вяра в него, нито в мен. Моля те да ми простиш и да ме помниш със сърцето си.

С много любов <3
Мама
"

Сгънах отново писмото което получих на дванадесетия си рожден ден и го прибрах в малката кутийка с единствените спомени които ми бяха останали от нея. Скрих ги прилежно в нощното шкафче до леглото на което се отпуснах гледайки в тавана. Препрочитах това писмо всяка вечер. Вече беше толкова измачкано, а мастилото избледняло, но го знаех наизуст... И въпреки всичко ме натъжаваше и предизвикваше усмивката ми заедно с това.
Първото ми посещение в лагера беше в ранните ми шест години, когато за пръв път пристъпих прага на хижа номер единадесет. Защото так трябваше да остана като непризнат от божествения си родител герой. Герой друг път...
Всяко лято майка ми ме изпращаше на това място. Предполагам е знаела, за болестта си когато ме изпращаше в онзи намръщен майки следобед. Получих писмото само няколко дни преди да трябва да се прибира. Нямах търпение да я видя. Тя можеше и да не беше най-красивата, ней-добрата, най-умната, но беше най-любящата и най-истинската... Тя си беше моята майка. Но сгреши...

Когато разбрах, че няма къде да се прибера просто останах в лагера. Опитвах се да открия баща си. Що тя не знаеше кой е аз може би щях да успея да го открия, но никакви способности не се пробуждаха в мен, за да отгатна, кой може да е той. Разчитах само на физическата си сила, а от оръжията най-много ми харесваше лъка. С него не ти трябваше да си близо, за да бъдеш смъртоносен.

Растях... Месеците минаваха бързо, а годините се търкаляха. Не разбрах кога минаха още осем. Осъзнавах, че на двадесет години без никакво образование и самоличност няма да ме вземат никъде на работа, но и не можех да продължавам да стоя в лагера, чакайки баща ми да се сети, че съществувам. Имах добра физическа подготовка и добре развита мускулатура. Единствения ми вариант беше да се преструвам, че имам амнезия и просто да се опитам да вляза в американската армия. Бях чувал, че там плащали добре. Трябваше да оставя приятелите си тук и да започна живота си. Непризнатите само тежаха на останалите, затова щях да изпълня плана си.

Преди няколко седмици бях във Сирия, попаднахме на засада на ИДИЛ, нямаше измъкване. Имахме много ранени, още повече убити, нямахме муниции... По радиостанцията чухме, че подкреплението идва трябваше само да се прехвърлим на една пресечка. Но ако тръгнем всички заедно щяхме да загинем. Трябваше ни изкупителна жертва. Погледнах всички момчета, които имаше за какво да живеят, Имаха годеници, жени, някои от тях деца, родители, братя или сестри... Всеки имаше за какво да живее. И макар да не бях дал обещанието което моята майка ме помоли да изпълня, аз наистина го исках. Исках някой ден да срещна любовта, но нима това беше невъзможно? Не, точно напротив. Може би моята любима винаги ме е чакала? Може би смъртта беше моята съпруга...
Поех инициативата. Събрах малкото останали муниции и се приготвихме. Те да напуснат горещата точка, а аз да посрещна съдбата си.

Заредих оръжието...
Поех въздух...
Изправих се...

Куршумите, които се приготвих да посрещна не последваха. Бях готов да стрелям, но всички коленичиха и легнаха напред за молитва... Не разбирах... Другарите, братята ми по съдба ме задърпаха. Тогава ги видях-огромните снежно бели крила... Те не знаеха какво значи това. Дори по късно, когато успяхме да се измъкнем ме питаха каква беше тази холограма и как съм го направил. Имаше само един начин да се измъкна от ситуацията. Казах истината. Цялата истина. За боговете, за това, че има тайни лагери, където обучават децата за герои... Всичко... И разбира се получих желания резултат. Приеха, че съм психично неуравновесен и застрашавам мисията, заради което трябваше да ме приберат обратно в Съединените Американски Щати.

Завъртях се в неудобното легло. Смехът му още кънтеше в главата ми... От всички мои предположения дори не се и бях надявал баща ми да е Антерос. Когато напуснах лагера преди осем години хижата му беше празна, а той беше изчезнал преди векове. Никой не знаеше нищо за него, освен малкото информация в онези много стари книги на старогръцки...

Прибирах се... Вече имах дом...  
28
Travis DesLaurier
Son of  Anteros
avatar
Arthur.
Child of Anteros
Child of Anteros

Брой мнения : 22
Join date : 27.10.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It's in my DNA! And I just takes your breath away. You feel it every day and that's what makes me a man. Not hard to understand - perfect in every way! You see it in my face. Nothing more to say. It's in my DNA!

Писане by Helios; on Съб Окт 27, 2018 8:41 pm

Одобрен. Добре дошъл !

• • • • •



Star in my heart
he put a star in my heart and i haven’t stopped burning.— i was never meant to fall, only crash.
avatar
Helios;
Second gen titan
Second gen titan

Брой мнения : 6058
Join date : 09.03.2018
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите