Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 8 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости :: 1 Bot

bella atwood., Caspian, Eurus., Ganymede., Helios;, Khalea., Luciana Ko'uen, poseidon;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

odyssey of the mind;

Go down

odyssey of the mind;

Писане by Elias. on Нед Окт 28, 2018 4:53 pm

Elias Adamantis


Age: 27 (560) | Dryad | Demisexual | FC: Marlon Teixeira

Майка ми се казваше Адаманта. Името идва от думата адамант, защото когато се родила, очите й били кристално сиви, като бури, заключени в стъкленици. Затова я нарекли така... Нося името й като свое второ, така както тя е носела това на нейната майка. А аз? Аз съм Елиас. Очите ми са тъмни като маслини, а дървото, в което е заключено цялото ми съществуване също е дареното от богинята Атина на Атиняните. Майка я почиташе силно, преди да се спомине и лавровото дърво да повехне. Със сигурност всичко това се е отразило и върху възпитанието ми.
Казваше, че помни Троянската война и обичаше да описва колко страшни и величествени изглеждали амазонките, които участвали. Дума за баща ми не ставаше... Но от баба научих, че е един от речните богове. Кой точно? Никога няма да разбера, но може би няма и значение. Не ме определя, тъй като Съдбите са ми отредили да бъда от вида на майка.
Това разбира се не винаги е най-доброто, нито е толкова бляскаво, колкото изглежда. Аз имах късмета да съм със семейство допреди век, но много други нимфи се раждаха, оцеляваха и умираха сами. Имах познати, обезчестени от моряци, гвардейци и други; гонени като трофеи; отвличани за крале. Времената бяха грозни. Всъщност все още бяха... Но за разлика от човеците, моят народ с времето се учеше. Когато животът ти зависи от човешката порочност и едно дърво - научаваш се да браниш както себе си, така и него.
Затова се установих в Лагера преди няколко века. Малко преди майка да се жертва за няколко от тях, за което все още съм намерил сили да превъзмогна. Сега дървото й или поне сухите останки от него висяха във формата на красива дървена къщичка за птици, в която семейство синигери пееха, докато почивах под гъстата маслинена корона. Изглеждаше странно - маслиново дърво насред лонг айлъндските гори. Но почти никой не припарваше до него, защото почитах Деметра и знаеха, че гневът й е по-страшен и от този на Гръмовержеца. Повечето от тях бяха заклеймени с унищожителна природа, но като цяло не бяха никак зле - просто деца, които в повечето случаи търсеха начин да се докоснат до така бленувания от тях нормален живот. Аз от друга страна не исках нищо общо с човешкия свят и те бяха единствената ми допирна точка с него. И беше предостатъчно.
Харесва ми да не общувам много с тях, но понякога е добре да тренирам с нещо различно от сламените чучела. Момичетата от моя вид рядко прибягваха до сила, когато защитаваха териториите си. Най-често използваха заплахи за проклятия и бълваха стихове от молитви към боговете, за да сплашат недоброжелателите. Аз от друга страна обичах да им показвам грешката, преди дори да са помислили по-обстойно за нея. И макар че лагерниците рядко биха си помислили за нещо такова, знаейки твърде добре последствията, никога не пречеше да сплашиш няколко хлапета и да ги завържеш с лиани за дървото, докато измолят свободата си. Формите на забавление и без това не бяха толкова много.
Въпреки всичко това сега бе моят дом и всеки техен враг бе и мой. Видях силуета, който отмъкна Руното, но не можех да побегна след него, колкото и да исках. Падането на защитата заплаши абсолютно всички и най-глупавото нещо би било да се пръснем. Затова останах назад. Помогнах им с каквото можех, разбира се. Никой от тях не заслужаваше да срещне подобна съдба. А когато дори няколко богове биваха изиграни по подобен начин от майката Земя, нещата нямаше как да са розови за наследниците им. И за нас.
Понякога обичам просто да стоя на плажа, заровил пети в едрия пясък, с очи впити в хоризонта. И да мисля. Мислех си какво щеше да е, ако бях един от тях. Може би щях да преживея нещата доста по-тежко. Това бяха приятелите им. Близките им. Но в същото време се сещах, че дори не знаех кой е баща ми. Някакъв речен бог - нито име, нито история за това какъв е, как се е срещнал с майка. Нищо. Това означаваше, че щях да съм обречен да живея в хижа единадесет или чистилището, както често чувах от полубоговете да я наричат. Не... Обичах гората. Обичах да спя в прегръдката на природата, докато хладния нощен бриз ме караше да се гуша още по-силно.
avatar
Elias.
Dryad
Dryad

Брой мнения : 279
Join date : 28.10.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: odyssey of the mind;

Писане by Nyx. on Нед Окт 28, 2018 4:58 pm

Одобрен, добре дошъл.

• • • • •

Don`t  slow  down.
When Night comes...it's your turn to be afraid
avatar
Nyx.
Primordial goddess
Primordial goddess

Брой мнения : 326
Join date : 28.04.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите