Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 13 потребители: 9 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Alexandra Doxas, bella atwood., Caspian, Eurus., Ganymede., Harry Andrews, Helios;, Luciana Ko'uen, poseidon;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

Perfect imperfection.

Go down

Perfect imperfection.

Писане by Draco Sørensen on Нед Окт 28, 2018 7:13 pm



Draco Sørensen


unclaimed

17 years old

fc: Lucky Blue Smith

Born in Oslo, Norway


-Алиса! Алиса! -Крачеше бързо и се опитваше да настигне русокосото момиче, което не спираше да се смее. Винаги се смееше. Сякаш света не съществуваше; сякаш звездите и планетите се въртяха около нея. Сякаш самата тя бе силното и изгарящо слънце, от което никой не можеше да отвърне очи. -Изчакай ме! Почакай! -Продължаваше да вика, тичайки след нея. Сухите клонки се чупеха под краката му, но колкото и да бързаше, Алиса оставаше все така далеч. Колко бяха различни всъщност, макар да се родиха само няколко минути един след друг. Алиса Сьоргенсен наистина приличаше на Слънцето -грееше толкова силно, още щом прекрачваше прага на стаята. А Драко? Драко приличаше на тихата Луна, вечно гравитирайки около своята по-силна половина. Носеха едни и същи черти -сребриста коса и сини очи, привични за всички албиноси. Но в усмивката на Алиса не грееше толкова голям студ.
-Алиса! Vent på meg!* -Извика за пореден път, задъхан. Краката му го предаваха всеки път. А Алиса обичаше да бяга. Особено от студената и схлупена къщичка в Осло, която трябваше да наричат свой дом. Но нито един от близнаците не виждаше уюта и щастието в лицето на леля им, която отказваше да говори за техните родители или каквото и да било, свързано с тях. Понякога, когато се ядосваше, проклинаше приликата им с онези незнайни и загубени хора, за които Алиса и Драко не знаеха нищо. Държеше се със своите племенници така, сякаш бяха бреме, от което въпреки всичко не можеше да се откаже. И затова двамата бяха избягали.
Идеята дойде от Алиса, когато една вечер тя седна на леглото на Драко. Знаеше, че по-малкото ѝ братче не спи, а отново тайно рисува картина, която е заела цялото му съзнание, криейки се под одеялото, само с малкото си фенерче, молива и белите листи.
-Не можем да останем тук. -Каза тя изведнъж, а Драко я погледна. Макар и само на шестнадесет, светлокосата вече не приличаше на малко и беззащитно дете, а на млада дама, която отказваше да се примири със своя мизерен живот.
-Но Али... -Започна несигурно Драко, оставяйки недорисуваната картина настрана. -Къде ще отидем иначе? -Знаеше, че живота с леля Даника не е най-страхотния, ала мисълта да се скитат по улиците без пари и подслон му се виждаше далеч по-непривлекателна.
-Погрижила съм се за всичко. Ще видиш. -Отвърна и на Драко наистина му беше трудно да не й повярва. Убедителността в гласа ѝ го караше да забрави за собствената си несигурност. Да забрави да задава въпроси. Да забрави да бъде критичен. А може би трябваше.
-Vent på meg! -Извика за пореден път. -Али! -Бяха избягали още на следващия ден. Алиса някакси беше успяла да се сдобие с достатъчно пари, за да ги отведе далеч... Толкова далеч! А Драко никога не попита как... Никога не се замисли, че бяха съвсем сами, в свят, който не познаваха. А дори не знаеше за колко още му предстоеше да научи. Вече не се намираха в Европа, а Алиса продължаваше да тича уверено през гъстата гора. Бяха изминали месеци, но Драко все още не знаеше къде отиват. Уморен, светлокосия спря да тича. Алиса се обърна към него, приканвайки го с ръка.
-Хайде! Идваш ли? Хайде! -Смееше се щастливо, докато от гората не се измъкна огромно чудовище, което тя нямаше как да забележи, тъй като се бе извъртяла с гръб към опасността. Гладният рев на човекоядеца накара цялото тяло на Драко да потрепери.
-Али! -Извика към своята близначка. Сякаш споделяха едно съзнание, светлокосата се обърна. Драко очакваше тя да побегне, но за негова изненада, Алиса изкара оръжие от колана си и се втурна към създанието. Всичко се случваше толкова бързо. Алиса падна на земята. Без да знае какво го прихваща, Драко също побягна към нея. Искаше да отвлече вниманието на създанието или.. или... каквото и да е. Решена да го защити обаче, Алиса се хвърли върху човекоядеца, размахвайки безстрашно оръжието си. След ожесточена борба, Алиса и чудовището се озоваха опасно близо до скала. И само секунда по-късно паднаха, въпреки отчаяния опит на Драко да хване ръката на сестра си.
-Али! -Изкрещя, усещайки как света му рухва.
-Млъкни! Ще докараш другите! -Усети чужд и непознат глас. Сатир. Знаеше го, заради многото книги, които Алиса му даваше. Следващите часове бяха смесица от цветове, разбъркани думи и сенки на гората. Отказваше да възприеме всичко, което сатира му казваше. И още повече, че Алиса е знаела и не му е казала. Искаше да ѝ е гневен. Но нима можеше да ѝ е ядосан, когато вече я няма?
Намираха се близо до лагера, когато нова порция опасност отне живота на сатира. И Драко остана сам. Напълно сам. Изгубен. Лутащ се в мрака. Чу шум. После усети нечии ръце, обвити около гърлото си.
-Vær så snill! Vær så snill! ** -Шепнеше, ала не се знаеше дали моли за бърза смърт или за живота си. Ала очите не се спряха на грозновато лице на чудовище, а на момиче, чието име по-късно разбра. Лирия.

*Почакай ме!
*Моля Ви! Моля Ви!

avatar
Draco Sørensen
Unclaimed demigod
Unclaimed demigod

Брой мнения : 160
Join date : 28.10.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Perfect imperfection.

Писане by Helios; on Нед Окт 28, 2018 7:20 pm

Одобрен.

• • • • •



Star in my heart
he put a star in my heart and i haven’t stopped burning.— i was never meant to fall, only crash.
avatar
Helios;
Second gen titan
Second gen titan

Брой мнения : 6070
Join date : 09.03.2018
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите