Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

Eurus., Ganymede., Khalea., Luciana Ko'uen, poseidon;, Zenn

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

l*** is a bad word.

Go down

l*** is a bad word.

Писане by julian webber. on Пон Окт 29, 2018 9:05 am


Сет седеше с мрачно изражение до болничното легло на баща си Рей Уебър и затаяваше дъх с надеждата, че ще отвори очи всеки път, когато клепачите му потрепваха. Доминик държеше ръката му и разправяше някакви глупости за последния път, когато са ходили за риба заедно, а Тобиас тъкмо се връщаше с три горещи кафета и ги подаваше на братята си. Аз ли? Аз бях свитото в мрачния ъгъл осемгодишно хлапе, което наблюдаваше мълчаливо как мечтите му угасват с всеки следващ миг.  
Кръвта на Рей не течеше по вените на никой от тях. И тримата бяха изоставени, насилвани или отхвърлени от обществото и семействата си. Уебър беше спасил всеки от тях. Първи беше Сет – насилван от втория си баща, който беше избягал, когато навърши десет с идеята да преживява с дребни кражби докато стане достатъчно голям, за да си намери прилична работа. Втори беше Доминик – изглеждаше най-суров от всички, но имаше най-топло сърце. Той отнасяше боя вкъщи, когато баща му се напиеше и решеше да показва силата си. Беше избягал на тринадесет и живееше на улицата. Третият - Тобиас, беше сирак и попадна в системата, когато Рей го откри и реши да го осинови. Сега и тримата, благодарение на Уебър, имаха бъдеще. Сет беше се издигнал в известна рекламна агенция, Доминик пътуваше постоянно и чупеше най-различни рекорди, а Тобиас беше адвокат с нито един загубен случай. Нито един от тях нямаше неговата кръв във вените си, но го обичаха повече от всичко.  
Рей се връщаше с от работна среща в Сан Францисско, когато колата му се заби в стълб със скорост 180 км. Ръката му леко потрепна, затисната от тази на Доминик, а после отвори уморените си очи и синовете му се струпаха около него.  
- Татко! - промълви дрезгаво Доминик и погали белите му коси.  
- Момчето... погрижете се за момчето... - промълви преди да се закашли и стисна по-силно ръката му. - Не го оставяйте. Той е един от вас. Погрижете се за момчето.  
Думите му бяха напоени с умора и аромата на приближаващата му смърт.  
- Не позволявайте да ви отнемат момчето. Обещайте ми. - дрезгавият му глас накара момчетата да се спогледат и макар никой да не обмисляше тази идея в момента, му обещаха. Едва успяха да се сбогуват с него, когато настъпи сетния му дъх и ръката му се отпусна между дългите пръсти на Доминик.  
Сет беше единствения, който познаваше Джулиън макар и бегло. Бяха прекарали две седмици заедно като почти всеки ден излизаха с лодката и ловяха риба. За другите беше непознат, но след дълъг разговор бяха решени, че ще спазят обещанието, което бяха дали, за да почетат волята на баща си.  
Рей беше открил Джулиън в градината на огромното имение, в което живееше със съпругата си Вероника. Опитваше се да открадне колата му, както крадеше чужди преди това и плануваше да избяга с нея до Маями, а после да я зареже някъде и да започне на чисто, но не и да се върне в дома си. Тази мисъл го ужасяваше. Рей го беше спипал малко преди да запали и го беше вкарал насила в къщата. Предложи му топла храна и дом в замяна на историята му. Джулиън му беше разказал за пристрастената си майка, която имаше навика да дрогирва и него, и баща си, който обичаше да излива гнева си върху него, когато осъзнаеше, че парите им отново не достигат. Беше го научил да краде коли, а после ги продаваше. Джулиън го правеше и понякога това го спасяваше от боя, но все пак беше рядкост. Старият и могъщ Уебър, едър мъж с дебели вежди, под които се криеха топли очи беше започнал процедурата по осиновяването му, но внезапната му смърт доведе процеса до задънена улица. Момчето остана при Доминик, тъй като единствено той нямаше работа и разполагаше с време, за да се грижи за него. Двамата рядко намираха общ език, вероятно защото си приличаха твърде много. Дом изобщо не го биваше в кухнята, затова изучаваше тайните на микровълновата печка, но твърде често се случваше да изхвърли вечерята и да отскочи до близката пицария. И все пак полагаше усилия. Страхът дойде с идването на социалния работник, който щеше да определи съдбата на Джулиън. За да го задържат тримата братя започнаха да живеят под един покрив, а Доминик дори си намери работа, поемайки поста на баща си в корабната компания. Месеци по-късно, включващи няколко дълги дела, попечителството им беше дадено, а момчето най-накрая можеше да спи спокойно.  
Отначало им беше трудно - не само на Джулиън, но и на по-големите му братя, но времето ги беше научило да живеят един с друг и се сближиха. Способностите на полубога започнаха да се проявяват още преди да спечелят делото. Усещаше страха, че могат да загубят и именно това помогна да ги приеме за свое семейство по-бързо. Дълго време го криеше в тайна, но накрая се реши и им каза истината. Стана по-лесно, когато сатирът се появи в живота им и му обясни всичко, което трябваше да знае. “Рей беше прав. Ти наистина си специален.” бяха думите на Доминик, а това сякаш го накара да го обича още повече. Сатирът остана в живота им докато Джулиън навърши шестнадесет и реши да отиде в Лагера, където щеше да бъде по-безопасно за него. Братята му го подкрепиха без да спорят и колкото и трудно да им бе, го пуснаха. Полубогът пре
карваше лятото с братята си, а през останалото време беше сред свои, готвейки се да бъде героят, който съдбата му беше отредила да бъде.  
julian webber.son of anteros || age: twenty two years old
FC: Tyler Blackburn
avatar
julian webber.
Child of Anteros
Child of Anteros

Брой мнения : 194
Join date : 29.10.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: l*** is a bad word.

Писане by Athena; on Пон Окт 29, 2018 11:13 am

Одобрен и добре дошъл! 

• • • • •



Everybody wants to rule the world
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3887
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите