Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 8:57 pm by Nyx.

» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Ada Taragay., Cain., drew hawkins., Helios;, lena amsel;, Noel Roy Evans

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

“Tell me the story about how the sun loved the moon so much he died every night just to let her breathe.”

Go down

“Tell me the story about how the sun loved the moon so much he died every night just to let her breathe.”

Писане by starboy. on Пет Дек 01, 2017 4:53 pm

Ansel Everleigh a.k.a. Starboy
21
hunter of Artemis
unclaimed demigod
FC: Matthew Daddario
Преди 21 години пред вратите на сиропиталище в Бостън, Масачузец бе оставена кошница с нищо повече от мека пелена в небесен нюанс на синьото и две малки същества, покрити с нея. Беше краят на февруари, а на малко листче бяха написани имената Ансел и Аксел.

Близнаците често получаваха дрехи и играчки от анонимен дарител с думите, че някой ден животът им ще бъде много по-добър. Жените, които се грижеха за тях в дома не можеха да им кажат кой е това, а след първите няколко опити да разберат, деветгодишните тогава момчета просто спряха да питат. Бяха кротки и някак различни от останалите деца. Може би защото имаха тази връзка, която никой друг не разбираше и в която никой не можеше да вникне. Когато двата чифта от пъстрите им очи се срещнеха светът изчезваше и оставаха само те двамата. Ансел винаги бе защитнически настроен към по-малкия си брат. Винаги бе притежавал инстинкта да го пази от всичко и всички, дори без някой го е научил на това. Защото Аксел бе целия му свят. Единственото същество, което можеше да нарече семейство. И до ден днешен оставаха неразделни - по-добри и по-силни заедно.

Едва когато бяха на тринадесет осъзнаха колко специални всъщност бяха. След като една от отговорниците в сиропиталището се превърна в нещо крайно... ужасяващо. Тогава ги нарече полубогове. Каза им колко опияняващо ухае "олимпийската им есенция". Тогава не можаха да вникнат в значението на абсурдните й думи, защото бяха заети да тичат от нея. И още повече защото изглеждаше ужасяващо. Единственото човешко нещо в него бе останало лицето, но с очи потънали в ярко жълти сенки, малки зеници, остри зъби и ужасяващ рев. Тялото й от друга страна бе като на лъв. Успяха да стигнат до близката гора, което може би би изглеждало като тотална грешка, защото там бе пълно с много други зверове. Но нещо вътре в Ансел го притегли натам. Чувството на сигурност, която предаваше и на брат си, докато тичаха с вратове настръхнали от рева на сфинкса. Да, чудовището се наричаше така. Разбраха го, след като се сблъскаха с треперливо момче, което имаше малки рогца на главата. Представи се за сатир им обясни, че носят есенцията на бог. Историята се превръщаше от абсурдна по-абсурдна, ала нямаха време да спрат и да помислят по-трезво над нещата. Бяха изплашени. Ансел беше изплашен, както за себе си, така и са Аксел.

Още миля по-навътре дърветата започнаха да стават по-гъсти. Тежките и плътни сенки превръщаха мястото в сцена от кошмар - студена, тъмна и ужасяваща. Краката им горяха от напрежението, ала сатирът им нареди да не спират за нищо на света. Защото сфинксът бе господар на загадките - ако ги настигнеше, щеше да им зададе невъзможна такава... а ако не отговореха, щеше да ги убие. Затова Ансел стискаше силно дланта на брат си и му помагаше всеки път, в който краката му се подкосяваха и падаше в не толкова високия късно зимен сняг. Но точно когато усети горещия дъх на звяра във врата си, покрай ушите на Ансел профучаха искрящи стрели, последвани от ужасяващ болезнен рев. Момчетата залегнаха в суматохата, а сатирът ги закри доколкото можеше с ръцете и тялото си. След минута взиране в агонизиращото чудовище, Ансел примигна няколко пъти и се обърна по посока на спасителите им. Високи фигури в сребристи наметала и качулки, покриващи лицата им в сянка. Държаха огромни красиви лъкове, които сякаш излъчваха лунна светлина в това мрачно място. Но една от фигурите излъчваше странна топлина, която караше сребърните гривни на момчетата, които имаха от бебета, да засияят леко в отговор на присъствието й. Каква бе тази магия, Ансел не знаеше, но инстинктивно подви коляно вгледан в нея, докато бавно сваляше качулката си. Красотата й бе неземна, а очите й пронизващо сини. Толкова сини, че го накараха да погледне надолу и да накара брат си да направи същото. Явно за това бе говорил дарителят. Явно това бе по-добрата страна на живота им. Защото сега вече имаха семейство - ловците на богинята Артемида.

С годините всичко си идваше на мястото. Ловът бе тръпка, която не можеше да бъде описана с прости думи. А и може би не трябваше. Артемида ги учеше, че не е нужно да се обясняват и оправдават пред никого. Че най-доброто за тях е дружинката. А стрелбата с лък... По дяволите. Сякаш бяха родени за това. Прякорът Звездното момче Ансел получи когато откри способността си да ловува по-добре нощем, под бистрия небосвод осеян с милиони звезди. Повечето от които навярно бивши любовници на Зевс, увековечени в съзвездия. Носеше маска с красиви и извити рога, а зеленикавите му очи контрастираха красиво на тъмня фон, отразявайки лъчите на пълната луна. Тогава и само тогава ловците се докосваха до върха на своите способности.
avatar
starboy.
Child of Artemis
Child of Artemis

Брой мнения : 3463
Join date : 30.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: “Tell me the story about how the sun loved the moon so much he died every night just to let her breathe.”

Писане by Athena; on Пет Дек 01, 2017 4:56 pm

Прекрасен . Одобрен и добре дошъл !

• • • • •



mistress of courage.
to whom the insight to know when words are worth more than weapons. I pray to you.
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3754
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите