Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» You have peace - the old woman said - when you make it with yourself.
Пет Дек 14, 2018 11:12 pm by Nyx.

» Addicted to love.
Пон Дек 10, 2018 8:23 pm by Helios;

» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Beth., cassandra;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

straitjacket me;

Go down

straitjacket me;

Писане by Carlos. on Нед Ное 18, 2018 4:42 pm

Carlos A. Huerta
Mother: Iris; Father: Unknown; Age: 23;
Lineage: Greek; FC: Sean Teale
Story:
Казват, че е опасно смъртен и безсмъртен да се влюбват един в друг. Че не е престъпление да се влюбиш в бог, но историята става трагедия, ако той отвърне на чувствата ти. Плодовете на подобна любов са тези като мен - нечистокръвните. Грозно име наистина - сякаш сме грешка в изследването; епруветката с лош късмет. Може би затова са започнали да ни наричат полубогове. Звучеше по-изящно, но пълнеше главата на много от нас със самочувствието на Месия и какво ли още не.

Името ми е Карлос, син на Ирида... И повярвайте ми никой от нас не е по-специален от следващия. Не и на това място. Някои произхождат от елитни семейства и получават най-доброто, което животът може да им предложи. Но тук ядат прахта заедно с всички останали. Други като мен не познават смъртните си родители и може би никога няма да научат нищо повече от пола им. Дори не знам дали баща ми е жив, или просто е отказал да поеме отговорност. Израснах в системата за сираци и детските ми години са нещо, с което мога да се похваля, за разлика от юношеските си. Докато от ръцете ми не започнаха да извират ослепителни лъчи, а тялото ми да премигва като холограма, когато се ядосам. Разбира се, никой не вярваше на хлапаците, които ставаха свидетели на всичко това. Нито пък светът, към който наистина принадлежах би позволил на смъртното око да види и запомни подобна гледка.

Но е факт, че от тогава нещо в мен се промени. Получих онази свръхдоза самочувствие, която стана причината за многобройни не особено добри или законни дела от моя страна. Етническия ми произход допълнително наливаше масло в огъня за щатските защитници на реда. За пръв път стъпих в лагера когато бях на четиринадесет, но през идните години го използвах просто като убежище, когато нещата станеха прекалено напечени. И все пак една от основните ми цели бе да намирам и помагам на други като нас. Въпреки престъпленията извършени срещу човечеството, които нямаше как да бъдат покрити по друг начин, освен с помощта на божествените дарове. Помагах не само на полубогове, но и на злочести даймони, станали жертва на бързо еволюиращата цивилизация на Запада. В Лонг Айлънд всеки можеше да намери своето местенце. През последните години дори децата на Тритон бяха започнали да изплуват...

Преди шест години обаче късметът спря да ми се усмихва в точно най-неподходящия момент и не след дълго се озовах в изправителен център, на седемнадесет. Все още не бях подсъдим, но всички знаеха какво се случва с южняци като мен в Северна Америка. Щяха да изчакат да навърша нужните години и да ме съсипят. Щяха... ако не бях избягал няколко месеца по-късно, когато се научих да пречупвам светлината по начин, който да ме прави невидим. До ден днешен си мисля, че Ирида е очаквала точно такъв момент, за да ми я даде, но едва ли някога ще разбера истината. Може би просто заслужавах много по-добро от онова място.

Преди година, когато оранжевото чучело стана президент, нещо в мен сякаш се счупи. Не се чувствах на място дори в Лагера. Затова си тръгнах без да давам каквито и да било обяснения. На близки, на приятели, на Хирон. Съжалих още на следващия ден, но се нуждаех от време за себе си. Светът отиваше по дяволите и дори думите на г-жа Хартли от детството ми как силата на промяната е като светлина между пръстите ми просто губеха свия смисъл. Сигурно дори не е съзнавала колко права бе за светлината. Но... всичко останало? Едва ли. Преди смятах тялото и душата си за символ на промяната. Имах се за младеж, способен да направи нужното, за да могат някогашните славни години да се върнат. Явно всичко е било плод на собственото ми самозалъгване.

Междувременно светът продължаваше да върви по дяволите. Но не човешкия, а божествения. Съобщенията, които получавах бяха обезпокоителни. Докато не спрях да ги получавам. Първият знак, че дори лъчезарна богиня като майка ми е афектирана от случващото се. След това сякаш най-лошото се изсипа наведнъж - похищения срещу олимпийци, посегателства върху сила и територии. Стари врагове и нови войни. Когато Земята бе бясна нещата никога не миришеха на светло бъдеще. Нямах избор освен да се върна...

***
години в лагера: 9
avatar
Carlos.
Child of Iris
Child of Iris

Брой мнения : 76
Join date : 18.11.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: straitjacket me;

Писане by Helios; on Нед Ное 18, 2018 4:50 pm

Одобрен 

• • • • •



Turns to Gold
he put a star in my heart and i haven’t stopped burning.— i was never meant to fall, only crash.
avatar
Helios;
Second gen titan
Second gen titan

Брой мнения : 7183
Join date : 09.03.2018
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите