Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

aphrodite.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 35, на Нед Яну 14, 2018 10:18 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 4/10
Cabin #8 (Artemis) - 7/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 5/10
Cabin #11 (Hermes) - 2/10
Cabin #12 (Dionysus) - 3/10
Cabin #13 (Hades) - 3/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 3/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 1/10
Cabin #18 (Hebe) - 1/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 2/10
Cabin #22 (Thanatos) - 5/10
Cabin #23 (Eris) - 3/10
Cabin #24 (Eros) - 4/10
Cabin #25 (Psyche) - 4/10
Cabin #26 (Phobos) - 7/10
Cabin #27 (Deimos) - 4/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 3/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 2/10
Cabin #34 (Morpheus) - 4/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

Luck is when preparation meets opoertunity.

Предишната тема Следващата тема Go down

Luck is when preparation meets opoertunity.

Писане by Freya. on Пет Дек 01, 2017 10:23 pm

Freya Mavor
21
Children of Tyche
Oliviaemilyx

✯ Luck is when preparation meets opoertunity ✯


„Късметът е относително понятие - или го имате, или го нямате. Или вярвате в него, или не. В моят случай нито го имах, нито го желаех, нито вярвах в него, ала той дойде при мен, давайки ми възможности, които надали някога щях да получа.“



Тежките въздишки, излизащи из между алените устните на червенокосото момиче изпълниха тихата нощта. Краката ѝ се движиха възможно най-бързо, но сякаш това не беше недостатъчно, за да настигне останалите. Преди да се усети беше изостанала, а приятелите ѝ подскачаха като млади сърнички пред нея. Фрея бавно спря, като сложи ръце на коленете си въздишайки тежко. Силите ѝ я бяха напуснали след някъде час бягане сред нищото. От какво бяха направени тези хора? Припкаха като някакви новородени животинки готови да опознаят света. Купона нямаше да им избяга. Едно от момчетата се обърна към високото момиче и се провикна.
-Фрея! Размърдай си дебелия задник или ще изпуснеш безплатната водка! – дразнещия глас на Ханс можеше да се разпознае от километър разстояние. Това момче не беше спряло да мрънка за проклетия купон, който щял да бъде велик и, може би най-добрия за годината. Как ли се беше вързала на това? Кой би предположил, че нещо толкова голямо щеше да бъде направено в подземията на изоставена сграда, намираща се на майната си насред някаква поляна. Момичето бавно завъртя очи и скоро започна да бяга отново след групичката, провиквайки се ядосано.
-Ще ви убия всичките! Да ми бяхте казали, че ще бъде по средата на пасище! Ума ли си загубихте или просто ви харесва да ме тормозите?!?! – стъпките на момичето бяха бързи, но нестабилни. Високите платформи, които беше обула определено не бяха за подобен терен, но все пак кой би се сетил, че ще се развият така нещата. Когато човек чуеше купон си представяше дискотека… Червената коса на момичето се разпиляваше във въздуха, а ушите ѝ доловиха близката дестинация. Силната музика раздираше тишината, а тътените накараха Фрея да се усмихне широко. Щеше да се накове за предстоящите изпити.
-Хайде бе! – поредната подкана, която докосна червенокосото момиче по нервите. За жалост, преди да има време да се ядоса, успя да стъпи на криво и да се стовари като няколко чувала с картофи на земята – по средата на полянката. Това беше повече от прекрасно. Поредната въздишка излезе из между устните на Фрея. Червеното червило по тях се беше размазало, а лицето ѝ сякаш замръзна за секунда, взирайки се в калната земя. Късмета сякаш я бе напуснал от момента в който се бе родила… В каква драма живееше. Точно преди да се усети мръдна леко и полата ѝ се цепна от странни.
-Ще ги…. – думите ѝ рязко изчезнаха, когато очите ѝ съзряха малката монета върху която бе паднала. Една от ръцете на Фрея бавно се протегна и вдигна монетата, вглеждайки се в изображението на нея. Имаше красива жена и надпис на, ъъъ, това гръцки ли беше? Дългите пръсти на момичето бавно се свиха около монетата и я обърнаха – отново същият лик. Докато я разглеждаше няколко момчета я вдигнаха, а около тях се появиха и приятелките на червенокоската.
-Хайде…Ставай! Какво? Да не си намери съкровище? От козичка ли е? – Лицето на Фрея се извърна бавно към русокосото момче, което я държеше за дясната ръка и един вид ѝ помагаше да се изправи. Очите на момичето бавно се присвиха и в следващия миг юмрука ѝ се заби в лицето му. Тъпанар…



За онази нощ нямах почти никакви спомени. Алкохола беше единия проблем, музиката втория, а третия не беше на лице. Определено не беше мъж, но имах чувството, че някой беше паднал отгоре ми докато бях на дансинга. Единственият спомен, ако можех така да го опиша беше падането ми на поляната и намирането на онази монета, която те първа щеше да ми образува „проблеми“.



Болката в главата на Фрея беше като цял футболен отбор на първенство. Седейки на малката масичка в тясната кухня на апартамента в който живееше с майка си беше повече от мъчително. Светлината влизаше през щорите, а размазания ѝ грим беше като някаква оцветяванка от списание за осем годишно дете. По-дяволите, никога повече нямаше да пие толкова много. Това беше катастрофа. Високата жена, намираща се пред нея бавно плъзна чаша с кафе към червенокосото момиче и се усмихна топло, прошепвайки тихичко.
-Момичето ми е имало тежка нощ? – да, тази висока и нежна жена беше майката на Фрея. Любимата ѝ дъщеря си беше изкарала душата миналата вечер и съответно сега страдаше. Червенокоската се усмихна леко и бавно хвана чашата с кафе, вдигайки я към устните си. Докато отпиваше първата глътка, майка ѝ подаде един билет за търкане от лотарията. От своя страна момичето повдигна вежда и изморено въздъхна. Не посредствено след това се захвана да търка с монетата, която беше намерила вчера и, която случайно се бе озовала в ръцете ѝ. Когато приключи пръстите на червенокоската вдигнаха билета и след това чашата за да отпие поредната глътка топло кафе. В мига когато отпи цялото кафе, което вече беше между устните ѝ излезе от устата, а гласът ѝ напълни кухнята с викове.
-ДЖАКПОТ!?!?!



Това беше първия път. Едва началото. След джакпота последваха редица случки, които нямаха обяснение или аналог с каквото и да нещо освен чистия късмета. Дните минаваха, а успехите се редяха. Добрият късмет сякаш се бе вкопчил в това червенокосо момиче, което в момента седеше по средата на една тъмна улица и наблюдаваше някакъв непознат силует, който я бе оставил без думи.



-Я, пак повтори… Някакво заболяване ли имаш? Или така си се родил? – Лицето на Фрея седеше почти безизразно. Акъла ѝ не можеше да побере факта, че срещу нея седеше някакво странно същество, което имаше пухкав задник и копита…Оу, нека да не забравяме и малката опашка, която се мърдаше докато ТО говореше. Да не би някой да се шегуваше с нея? Преди да се усети момичето бе започнало да мига на парцали, а създанието срещу нея тропна с копито по асфалта и започна ядосано да ѝ говори. Вече беше изхабило около четири часа в обяснения, които надали стигаха до централния мозък на Фрея.
-За пореден път, Фрея! Аз съм САТИР! Трябва да дойдеш с мен!– момичето бавно поклати глава и продължи да го зяпа без да каже нищо, но в съзнанието ѝ се въртеше само една мисъл и тя не беше много мила. Чудеше се… дали някой беше виждал нещо подобно или тя просто халюцинираше от умората, която очевидно я нямаше…
„Ебагооо в козата“.



След инцидента с козата и хилядите случки, отвели я много далеч от дома… Фрея бе научила доста истини, които опитваше да прекара през съзнанието си, но в него сякаш всичко просто губеше. Не защото беше глупава или нещо подобно, а защото не можеше да възприеме цялата лъжа в която бе живяла… Майка ѝ не беше истинска, а баща ѝ беше и него го нямаше… Що за вудо магия се бе случила с живота ѝ?
Дъщеря на… Тихе? Коя пък беше тази? Беше ли учила за нея?
И сега като стана дума за магии… Фрея бавно започна да се оглежда. Глъчката от стотиците хора, които бягаха на всички посоки, я заля. Огромния лагер беше във вихъра на живота си, а момичето можеше да мисли само за едно нещо и то бе… отново не на място. Заедно с късмета вървеше и отговорността. Не можеше винаги да получаваш нужното количество от него и после да не върнеш същото, но… къде ли отиде козичката?



Добре дошла в Лагера на нечистокръвните, скъпа Фрея.
Нека късмета бъде с теб.
avatar
Freya.
Child of Tyche
Child of Tyche

Брой мнения : 1664
Join date : 01.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Luck is when preparation meets opoertunity.

Писане by Athena; on Пет Дек 01, 2017 10:35 pm

Одобрена. Добре дошла при нас !

• • • • •

She is straight up rock and roll I'm telling you she knows Nobody does it like Juliet Juliet, what you do to me The way she does it is criminal Physical and it's killing me Not denying these allegations She knows oh oh oh ee oh oh  Nobody does it like Juliet------------------------------------------------
Juliet, you are haunting me
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 1779
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите