Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 12 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 3 Гости :: 1 Bot

Allison L., Athena;, Caleb Dawson., Elayne;;, elena., GoldenArrow, Taraji Yar'Adua., william.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

if i can't be better, then i will be worse.

Go down

if i can't be better, then i will be worse.

Писане by morozov. on Пет 1 Дек 2017 - 23:04


aleksander morozov
You live in a single moment.
I live in a thousand.

“…this is where we’ve always been going, this is our perfect ending.”

Две сини очи се взираха в него от мрака. Не си ги спомняше такива, толкова подобни на неговите – винаги бяха били някак по-жизнени, по-светли; съдържащи във себе си всички цветове от разлятата палитра на живота. Тя бе рисувала приказни картини в този поглед – такива, в които хората се бяха губили, твърде замаяни от краткотрайния бяг от реалността в ефирната статичност на въображаемото, което тези очи им предоставяха. Такива, в които той се бе губел. Сега бяха същите. Мрачни и мъртви, ледени в самата си същност. Очакваше се, той го очакваше. Смъртта правеше това с хората. Това, което бе останало от тях да броди из вечността, излиняваше с годините, губеше цветовете и яркостта си, избледняваше, подобно на стари картини и ръкописи. Изчезваше. Днес момчето, наблюдаващо го от сенките, бе по-неясно, с размити очертания и прекъснати контури. Вече не се губеше в очите му. Не си позволяваше да се подхлъзва, да прави подобни грешки. Вялостта им не го блазнеше. Но те бяха били единственото, в което двамата бяха били различни – пукнатината, която бе преминавала през перфектната, гладка повърхност на черното огледало, което братята Морозови бяха представлявали. Повърхността му обаче никога вече нямаше да бъде непокътната, не и след като пукнатината бе станала на пропаст. От едната й страна стоеше единият брат, жив, от другата - другият, мъртъв. А по средата бяха останали всичките мечти и блянове за един различен живот, за един живот заедно; всичките празни обещания.
Те бяха умрели заедно с Алексей в момента, в който Александър заби ножа в сърцето му.
Не бе убийство, не и за него. По-скоро бе танц – елегантен, грациозен танц на смъртта, който бе сковал костите му и бе накарал вените му да се пресъхнат; последният, в който бе вложил страст, с който бе изрисувал всичките си останали емоции, преди да ги изгони от себе си завинаги. Не бе убийство, бе преразпределение на материята. Естествен подбор, дори. Силните оцеляваха, слабите си отиваха – винаги бе било така, винаги щеше и да бъде. Александър не се смяташе за зъл, не считаше себе си за убиец. В неговия свят, в призмата, през която той го пречупваше, нямаше добро и зло, въобще нямаше страни, които можеше да заеме. Имаше само сила. А той си бе обещал, че никога няма да бъде слаб. Алексей обаче не бе успял да направи това обещание и за двамата. Цял живот бе бил слаб, нерешителен, лабилен – във всичко, което правеше; едно бледо подобие на Морозови, такъв, но не съвсем. Те бяха силни, бяха твърди – не приемаха нищо по-малко от чиста безупречност. Братята бяха огледала един на друг външно, но нито за момент не бяха били едно, а в такова семейство това не се толерираше – слабостта на Алексей бе за сметка на силата на Александър. До момента, в който той се бе уморил да не бъде безупречен заради брат си. Затова сега почиваше в хладната, тиха земя, където думите му бяха станали на прах.
Александър никога не му повярва. Въпреки че двамата бяха виждали мъртвите от малки, въпреки че те бяха едни от малкото им приятели. Не повярва, че биха могли да са синове на нечие божество, не се поинтересува чии. Важна бе само силата, само фамилията, само гордостта на бащата, който ги бе отгледал. А Александър искаше той да се гордее – бе правил всичко през целия си живот, за да се стигне до това, за да удовлетвори мъжа, чието име носеше – мъжа, който наистина му бе подарил живота. Той не можеше да си представи да живее друг, да съществува по друг начин. Майка му нямаше значение, брат му нямаше значение, измисленият му друг баща нямаше значение – важно бе това тук и сега, бъдещето, което този мъж можеше да му даде. Бъдещето, което Алексей пожела да отнеме. Александър не можеше да позволи баща им някога да разбере.
Силата бе за тези достатъчно смели да се протегнат и да я сграбчат.
Ръцете на Алексей се бяха оказали твърде къси.
Сега той се взираше в него от сенките. Мълчаливо – никога повече нямаше да проговори. Думите вече ги нямаше.

________________
son of thanatos
twenty years old
fc: matthew bell

avatar
morozov.
Child of Thanatos
Child of Thanatos

Брой мнения : 2082
Join date : 27.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: if i can't be better, then i will be worse.

Писане by Hades. on Пет 1 Дек 2017 - 23:07

Прекрасен!
Одобрен.

• • • • •

nothing can hurt you
but he thinks this is a lie, so he says in the end you’re dead, nothing can hurt you, which seems to him a more promising beginning, more true.
avatar
Hades.
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 575
Join date : 13.10.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите