Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 14 потребители: 8 Регистрирани, 2 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Ada Taragay., Allison L., Athena;, Elayne;;, elena., GoldenArrow, rosie;, Taraji Yar'Adua.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 9:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

And now, born from the ashes, she’s a warrior in bloodied black. | Abbie Smith.

Go down

And now, born from the ashes, she’s a warrior in bloodied black. | Abbie Smith.

Писане by Abbie. on Пет Дек 01, 2017 11:02 pm


Abbie Smith/ Albena Serafimova || 17/180 || Daughter of Zeus/ Hunter of Artemis. || FC: Demi Lovato
- Албена! Стига си запяла небето, работа те чака! - гласът на майка й огласи житното поле, напечено от жаркото слънце, което безжалостно жареше порцелановата кожа на младата на Албена. Истината бе, че не зяпаше в небето ей така. Чудеше се. Нещо я мъчеше. Нещо,което мъчеше и майка й, ала тя нямаше време да седи с празни ръце като Албена, жътвата трябваше да бъде прибрана. Албена погледна към своята майка и се усмихна съвсем леко. - Недей да се тормозиш толкова, житото ще е тук и утре. И други ден. И по-други ден.  - отвърна на свой ред младото момиче.  Гледаше небето и се чудеше какъв ли щеше да бъде живота й ако не се бе родила в тази малка, клета държава, която толкова обичаше. Истината бе, че баща й бе богат търговец. Не продаваше само жито, а и много други различни посуди, хранителни продукти, че дори и оръжия. Баща й бе човек ,който наричаха чорбаджия. Йордан обичаше своите деца, но най-вече обичаше Албена. Тя бе единствената му дъщеря, всички други бяха силни и работливи момчета. Или.. повечето от тях. Албена бе родена в Карлово през 1837-ма година, в една далечна малка страна наречена България. Макар и да бе малка, страната бе красива, по-красива от гордата Гърция от където произлизаха почти всички онези митични герои, за които Албена дори не бе чувала. Бе красива,но бе поробена. Вече пет века хората живеещи в пределите на малката държава робуваха на ислямските господари от Изтока. Албена бе късметлийка,че се роди в семейството на Йордан Серафимов. Той бе умен човек и знаеше как с думи да вади душите на онези главорези, които често идваха в домът им за да бъдат напоени и нахранени с вкусните гозби на майка й Мария. Албена никак не ги обичаше, тъй като бе виждала какво правят с момичетата,които не бяха родени в толкова заможни семейства. Бе виждала как ги убиват, как ги насилват, ала си мълчеше. Майка й все й казваше да не отваря дума за това пред никой, да се прави че не разбира. Да свежда глава. Това бе непоносимо за Албена. Те постоянно заглеждаха Албена, така сякаш и крояха нещо лошо. Всеки път когато Албена тайно излизаше в гората, за да се срещне със своя най-добър приятел - Васил, можеше да се закълне, че виждаше очите им да блестят от далеч, че постоянно бяха наблизо, наблюдавайки я. Малко хора в Карлово знаеха за тайните срещи на Албена и Васил, ала тези които знаеха, бяха сигурни че двамата един ден щяха да се вземат са съпруг и съпруга. Истината бе, че съдбата имаше за тях съвсем други планове. Последният път когато Албена и Васил се видяха, далеч от хорските очи, малко след смъртта на баща му, той й каза че ще иде при своя вуйчо за да стане негов послушник. Един ден щял да стане Дякон. Тогава Албена се бе засмяла - Ти и твоите желания, дякон! - бе поклатила глава, уж неодобрително. Ала се радваше за него ,радваше се че поне той щеше да има някаква насока в живота. Тогава те бяха само на 15, ала за нея вече ставаше късно. Трябваше да се омъжи. Това бе единственият й път. И това не й харесваше. Още щом бе чула историите за храбрите хайдути като дете си мечтаеше един ден стане част от някоя чета и да се бори против онези насилници, които бяха така топло приемани в техния дом. Настъпиха трудни времена за нейният баща. Работата не вървеше, реколтите се разваляха, а той трябваше да набави достатъчно пари, за да продължава да върти своя бизнес. Именно за това склони да даде единствената си дъщеря на Карловския Бей, който бе чувал най-хубавите приказки за нея от своите заптиета, които я наблюдаваха вече толкова дълго. Веднага щом разбра за това, Албена знаеше, че трябва да избяга. Първото място в което отиде бе в местния метох при Васил, за да се сбогуват. Той се опита да я накара да остане, опита се да я залъже, че ще я защити, че няма да я даде на Бея, ала и двамата знаеха, че нито той,нито тя нямаха дума в тая работа. - Кажи на мама и татко.. - започна с тих глас, преди да излезе от помещението в което бяха само двамата. Ала така и не можеше да завърши изречението си. - Съжалявам. А ти, Василе, никога не забравяй за мене. Чрез своите проповеди говори на хората, карай ги да се борят срещу онези насилници.. бъди промяната от която всички се нуждаят. - и това бяха последните й думи към Васил Кунчев, първият Лъв на България. След това, залъгвайки се че нощта щеше да я закриля, Албена избяга от своя дом и пое към гората. Щеше да намери местната чета хайдути и щеше да се моли на колене да я приемат. Ако ли не, сама щеше да сложи край на своя живот. Бе забравила колко зорко я следяха онези шпиони. Много бързо тръгнаха по дирите й и я откриха. Опитаха се да я хванат, но Албена се бореше толкова здраво, че накрая ток излезе от дланите й. Естествено, тогава тя не знаеше какво е това. Тогава й приличаше на проста мълния, която излизаше от ръцете й и колкото повече яростна ставаше, толкова по  силна ставаха мълниите й. Не се спря докато телата на заптиетата не останаха неподвижни. Едва тогава, Албена се ужаси. Какво бе направила туко-що?  Дъхът й се затаи, сърцето й започна да бие още по-силно и от преди.  И побягна. От там започва и историята на Аби Смит. Един Сатир  на име Акила успя да я догони и това преобърна живота й. Първоначално реши,че съвсем си е изгубила ума при вида на Сатира, ала той бе подготвен за това. Успя да успокои съзнанието й и да й разкаже коя наистина бе тя. Разбра, че всъщност не бе дъщеря на Йордан, а на гръцкия бог Зевс, за когото дори и не подозираше, че съществува. Майка й, Мария, се бе молила за дъщеря толкова дълго , че Зевс чул молитвите й и решил да ги сбъдне. Дошъл в облика на Йордан и я прелъстил. Така създал Албена. Акила я заведе в Лагера, където всичко й бе обяснено, където научи всичко което трябваше да знае. Където забрави за Албена и където Аби се роди. Бързо усвои езиците,които трябваше да научи, въпреки че както всички други полубогове страдаше от дислексия.. Въпреки че, Зевс я призна за свое дете, Албена бе решена да се присъедини към ловците на Артемида. Искаше да лови чудовища, искаше да защитава. Сега, почти два века по-късно никой не би казал, че Аби бе дъщеря на една толкова далечна за нея вече Земя, никой не можеше да каже че не е знаела и дума на езиците,които сега говореше перфектно. Дори кожата й бе придобила лек загар. Ала тя помнеше  от къде бе тръгнала и държеше своята далечна страна в своето сърце.
avatar
Abbie.
Hunter of Artemis
Hunter of Artemis

Брой мнения : 133
Join date : 01.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: And now, born from the ashes, she’s a warrior in bloodied black. | Abbie Smith.

Писане by dionysus; on Пет Дек 01, 2017 11:04 pm

Добре дошла. <3

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 3146
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите