Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

aphrodite.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 35, на Нед Яну 14, 2018 10:18 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 4/10
Cabin #8 (Artemis) - 7/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 5/10
Cabin #11 (Hermes) - 2/10
Cabin #12 (Dionysus) - 3/10
Cabin #13 (Hades) - 3/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 3/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 1/10
Cabin #18 (Hebe) - 1/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 2/10
Cabin #22 (Thanatos) - 5/10
Cabin #23 (Eris) - 3/10
Cabin #24 (Eros) - 4/10
Cabin #25 (Psyche) - 4/10
Cabin #26 (Phobos) - 7/10
Cabin #27 (Deimos) - 4/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 3/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 2/10
Cabin #34 (Morpheus) - 4/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

And now, born from the ashes, she’s a warrior in bloodied black. | Abbie Smith.

Предишната тема Следващата тема Go down

And now, born from the ashes, she’s a warrior in bloodied black. | Abbie Smith.

Писане by Abbie. on Съб Дек 02, 2017 12:02 am


Abbie Smith/ Albena Serafimova || 17/180 || Daughter of Zeus/ Hunter of Artemis. || FC: Demi Lovato
- Албена! Стига си запяла небето, работа те чака! - гласът на майка й огласи житното поле, напечено от жаркото слънце, което безжалостно жареше порцелановата кожа на младата на Албена. Истината бе, че не зяпаше в небето ей така. Чудеше се. Нещо я мъчеше. Нещо,което мъчеше и майка й, ала тя нямаше време да седи с празни ръце като Албена, жътвата трябваше да бъде прибрана. Албена погледна към своята майка и се усмихна съвсем леко. - Недей да се тормозиш толкова, житото ще е тук и утре. И други ден. И по-други ден.  - отвърна на свой ред младото момиче.  Гледаше небето и се чудеше какъв ли щеше да бъде живота й ако не се бе родила в тази малка, клета държава, която толкова обичаше. Истината бе, че баща й бе богат търговец. Не продаваше само жито, а и много други различни посуди, хранителни продукти, че дори и оръжия. Баща й бе човек ,който наричаха чорбаджия. Йордан обичаше своите деца, но най-вече обичаше Албена. Тя бе единствената му дъщеря, всички други бяха силни и работливи момчета. Или.. повечето от тях. Албена бе родена в Карлово през 1837-ма година, в една далечна малка страна наречена България. Макар и да бе малка, страната бе красива, по-красива от гордата Гърция от където произлизаха почти всички онези митични герои, за които Албена дори не бе чувала. Бе красива,но бе поробена. Вече пет века хората живеещи в пределите на малката държава робуваха на ислямските господари от Изтока. Албена бе късметлийка,че се роди в семейството на Йордан Серафимов. Той бе умен човек и знаеше как с думи да вади душите на онези главорези, които често идваха в домът им за да бъдат напоени и нахранени с вкусните гозби на майка й Мария. Албена никак не ги обичаше, тъй като бе виждала какво правят с момичетата,които не бяха родени в толкова заможни семейства. Бе виждала как ги убиват, как ги насилват, ала си мълчеше. Майка й все й казваше да не отваря дума за това пред никой, да се прави че не разбира. Да свежда глава. Това бе непоносимо за Албена. Те постоянно заглеждаха Албена, така сякаш и крояха нещо лошо. Всеки път когато Албена тайно излизаше в гората, за да се срещне със своя най-добър приятел - Васил, можеше да се закълне, че виждаше очите им да блестят от далеч, че постоянно бяха наблизо, наблюдавайки я. Малко хора в Карлово знаеха за тайните срещи на Албена и Васил, ала тези които знаеха, бяха сигурни че двамата един ден щяха да се вземат са съпруг и съпруга. Истината бе, че съдбата имаше за тях съвсем други планове. Последният път когато Албена и Васил се видяха, далеч от хорските очи, малко след смъртта на баща му, той й каза че ще иде при своя вуйчо за да стане негов послушник. Един ден щял да стане Дякон. Тогава Албена се бе засмяла - Ти и твоите желания, дякон! - бе поклатила глава, уж неодобрително. Ала се радваше за него ,радваше се че поне той щеше да има някаква насока в живота. Тогава те бяха само на 15, ала за нея вече ставаше късно. Трябваше да се омъжи. Това бе единственият й път. И това не й харесваше. Още щом бе чула историите за храбрите хайдути като дете си мечтаеше един ден стане част от някоя чета и да се бори против онези насилници, които бяха така топло приемани в техния дом. Настъпиха трудни времена за нейният баща. Работата не вървеше, реколтите се разваляха, а той трябваше да набави достатъчно пари, за да продължава да върти своя бизнес. Именно за това склони да даде единствената си дъщеря на Карловския Бей, който бе чувал най-хубавите приказки за нея от своите заптиета, които я наблюдаваха вече толкова дълго. Веднага щом разбра за това, Албена знаеше, че трябва да избяга. Първото място в което отиде бе в местния метох при Васил, за да се сбогуват. Той се опита да я накара да остане, опита се да я залъже, че ще я защити, че няма да я даде на Бея, ала и двамата знаеха, че нито той,нито тя нямаха дума в тая работа. - Кажи на мама и татко.. - започна с тих глас, преди да излезе от помещението в което бяха само двамата. Ала така и не можеше да завърши изречението си. - Съжалявам. А ти, Василе, никога не забравяй за мене. Чрез своите проповеди говори на хората, карай ги да се борят срещу онези насилници.. бъди промяната от която всички се нуждаят. - и това бяха последните й думи към Васил Кунчев, първият Лъв на България. След това, залъгвайки се че нощта щеше да я закриля, Албена избяга от своя дом и пое към гората. Щеше да намери местната чета хайдути и щеше да се моли на колене да я приемат. Ако ли не, сама щеше да сложи край на своя живот. Бе забравила колко зорко я следяха онези шпиони. Много бързо тръгнаха по дирите й и я откриха. Опитаха се да я хванат, но Албена се бореше толкова здраво, че накрая ток излезе от дланите й. Естествено, тогава тя не знаеше какво е това. Тогава й приличаше на проста мълния, която излизаше от ръцете й и колкото повече яростна ставаше, толкова по  силна ставаха мълниите й. Не се спря докато телата на заптиетата не останаха неподвижни. Едва тогава, Албена се ужаси. Какво бе направила туко-що?  Дъхът й се затаи, сърцето й започна да бие още по-силно и от преди.  И побягна. От там започва и историята на Аби Смит. Един Сатир  на име Акила успя да я догони и това преобърна живота й. Първоначално реши,че съвсем си е изгубила ума при вида на Сатира, ала той бе подготвен за това. Успя да успокои съзнанието й и да й разкаже коя наистина бе тя. Разбра, че всъщност не бе дъщеря на Йордан, а на гръцкия бог Зевс, за когото дори и не подозираше, че съществува. Майка й, Мария, се бе молила за дъщеря толкова дълго , че Зевс чул молитвите й и решил да ги сбъдне. Дошъл в облика на Йордан и я прелъстил. Така създал Албена. Акила я заведе в Лагера, където всичко й бе обяснено, където научи всичко което трябваше да знае. Където забрави за Албена и където Аби се роди. Бързо усвои езиците,които трябваше да научи, въпреки че както всички други полубогове страдаше от дислексия.. Въпреки че, Зевс я призна за свое дете, Албена бе решена да се присъедини към ловците на Артемида. Искаше да лови чудовища, искаше да защитава. Сега, почти два века по-късно никой не би казал, че Аби бе дъщеря на една толкова далечна за нея вече Земя, никой не можеше да каже че не е знаела и дума на езиците,които сега говореше перфектно. Дори кожата й бе придобила лек загар. Ала тя помнеше  от къде бе тръгнала и държеше своята далечна страна в своето сърце.
avatar
Abbie.
Hunter of Artemis
Hunter of Artemis

Брой мнения : 84
Join date : 01.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: And now, born from the ashes, she’s a warrior in bloodied black. | Abbie Smith.

Писане by dionysus; on Съб Дек 02, 2017 12:04 am

Добре дошла. <3

• • • • •

his lips were wine - scarlet madness.
And I wanted them, wanted their bite - gentle, strangled agony. But it was only then  -  his smile faded in mine  -  I knew that wasn’t wine  -  that it was blood. And the taste... the taste was mine.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 1184
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите