Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Athena;, Helios;, Hypnos., kayden', Lavinia., Nerites.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 59, на Пон Дек 17, 2018 7:10 am
Гръцки полубогове
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 6/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

boys like me.

Go down

boys like me.

Писане by paris. on Пет Ное 30, 2018 9:14 pm

Road to self.


Paris Mongomery / Claimed child of Hermes / 18 / Logan Lerman/   


" Любовта е проклятие , братко. "
Младият син на Хермес се събуди , целият облян в пот. Думите , тези думи , които така се бяха отбелязали в съзнанието му , че го преследваха дори в сънищата му. Ръката му слепешката опипа нощното му шкафче и затърси мобилният телефон , който разбира се , бе захвърлен в най-далечният карай. Три часа. Парис пое дълбоко въздух и се отпусна отново в прегръдката на завивките. Клепачите му се затвориха , опитвайки да пренебрегне студената пот по гърба си и да се завърне в страната на сънищата. Тази задача не бе толкова лека , имайки предвид , че мислите му бяха разпвърляни на всякъде из времето и простраството. Хаотични и бързи , като самият него ...
"- Батко ще се прибира ?! Сега !? В ТАЗИ БУРЯ?! - дори и през пелената на времето можеше да чуе 12 годишният си глас , който усилено протестираше срещу това Хектор да се прибира в такива метерологични условия. Да - малката му душа не харесваше онова място както често го наричаше. Именно то крадеше от времето с по-големият му брат. ДжоАнна само сипваше масло в огъня като му подхвърляше някакви полвинчати обяснения , които ясно можеше да си спомни , че бяха крайно недостатъчни дори и за дванадесет годишната му особа. Всяка секунда , която часовника отмерваше бе една секунда по-близо до брат му и една секунда по-малко за баща им. Кой би предпочел? Отговора на този въпрост стана ясен в секундата , в която чу че вратата хлопва. Втурна се към антрето с благодарност в сърцето си , че батко му се завръща - цял и невредим. Застана на рамката на вратата , дишайки тежко , търсейки погледа на Хектор , но в момента в който се срещнаха ...
- МАМО , КАКВО Е ТОВА!?"
Син на Хермес. Бе дамгосан също като брат си. Завъртя се в леглото си , борейки се с спомените , които Морфей така умело бе вплев в самите му сънища. Дали това не бе знак от баща му, че най-накрая трябва да приеме божествената си същност? Не искаше да го прави. Харесваше му да е човека , който бе сега. Дясната ръка на фамилията Монгомъри. Разбира се , нямаше нужните познания и умения в бизнеса като големият си брат , но за сметка на това бе доста хитър и умееше да надушва кога някой се опитва да го изпързаля от километри. Така се бе запознал и с него
" - Извинявай , може ли да ми помогнеш ? - фигурата , която го заговори имаше особено мелодичен и красив глас. В жегата на Атланта изглеждаше странно облечена. Сините очи на Парис го проследиха , докато сядаше на пейката до него. Усещането от този човек бе ... Различно. Силно. Поглъщащо. Дори и не успя да измърмори нищо в отговор , а не бе известен като човек , който се оставя без да вмъкне един саркастичен коментар , когято му се отдадеше шанс. Само кимна и трескаво затърси очите на човека срещу него , които така добре бяха скрити под слънчевите му очила.
- Благодаря ти , братята трябва да си помагат.
Братя ? Очевидно погледа на тъмнокосия бе изключително забавен , защото човека срещу него избухна в сладък смях. Напомняше му почти на чуруликане.
- Из... Извинете, но аз си имам брат.  - успя да измърмори сина на Хермес , все още потресен от разкритието , което се бе развило пред неподозиращия му поглед. Фигурата до него най-сетне свали слънчевите си очила и го погледна със сини очи , които все едно се впиваха вътре в душата му. В първият миг полубога усети неудобство , но след това усети нещо странно. Някакво свързване на по-високо ниво от обичайното.
- Имаш повече братя от колкото предполагаш , Парис. Парис. Може би заради това име те харесах. Толкова красиво... Толкова обречено. Познавам съдбата на този , който първи го носеше. Познавам как падна в мрежите на майка ми. Любовта е проклятие , братко. И аз ще те защитя от нея. " 
Често се чудеше дали срещата се бе случила. Често се чудеше дали това наистина бе Хермафродит. Но медальона , който сега висеше върху голите му гърди бе самото доказателство. Защита . Признание. Принадлежност. Нещо го изтръгна от съня , но този път не бе кошмар. Вратата на стаята му се отвори със замах и Парис скочи стреснато за да види как брат му влиза , точно докато първите лъчи на слънчеви лъчи на Атланта се промъкваха през завесите му. Обичайно не би му направило такова впечатление, но сега можеше да види бръчката , която се бе образувала между красивите вежди на брат му.
- Отиваме в Лагера.
Бих те последвал навсякъде.


* * * * *

~ За пръв път стъпва в Лагера заедно с брат си след нападението и след като Хектор е извикан от лидера на хижата - Натаниел Йивс.
~ Оръжие : Медальон подарен му от брат му Хермафродит , който се превръща в щит. Същото има магия , която го защитава от всякакво любовно влияние от децата на Афродита , Ерос и Антерос.


Историята е обсъдена в участващите в нея.












avatar
paris.
Child of Hermes
Child of Hermes

Брой мнения : 258
Join date : 30.11.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: boys like me.

Писане by dionysus; on Пет Ное 30, 2018 9:16 pm

Добре дошъл! 

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 6194
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите