Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 20:57 by Nyx.

» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря 17 Окт 2018 - 23:00 by Helios;

» Отсъствия
Вто 16 Окт 2018 - 9:21 by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед 14 Окт 2018 - 12:18 by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб 13 Окт 2018 - 19:49 by dionysus;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон 8 Окт 2018 - 23:35 by Helios;

» Съобщения
Нед 7 Окт 2018 - 17:15 by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед 7 Окт 2018 - 1:01 by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб 6 Окт 2018 - 22:39 by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Ambrosia Calypso Azuris, Mileena., Noel Roy Evans

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

what's left of my heart is forever yours.

Go down

what's left of my heart is forever yours.

Писане by damien; on Съб 2 Дек 2017 - 0:55









What's left of my heart is forever yours.
damien | 26  | child of phobos / HUNTER OF ARTEMIS | fc: stephen amell



Раждаме се сами и умираме сами.
Животът е просто болезнен преход между тях. Бях роден и отгледан в златна клетка. Златна, но все пак клетка. Баща ми е лекар; знае цената на живота, но не и ценностите му. Винаги зает в работата си и далеч от дома. Винаги спасяващ нечий живот, но не забелязва как неговия собствен се разпада. Майка ми е журналист. Преследва и отразява новините, улавя важни моменти, но изпуска истински значимите. Аз ли? Аз съм просто момче, което смени твърде много бавачки и се забърка в твърде много проблеми.
Бях на седемнадесет, когато я срещнах. Красива, несъмнено. Бяхме прекалено млади и наивни да вярваме, че това ще се получи. И все пак беше магично, признавам. Запълни тази празнина в мен. Присъствието й отвори очите ми и изтри самотата за кратко. Още помня първата ни среща в онази порутена библиотека, ухаеща на старост и потънала в прах. И топлината на допира й, когато ръката ми се озова върху нейната докато посягахме за една и съща книга. Срамежливата й усмивка ме накара да забравя името си. Година по-късно, празнувайки годежа си, се случи трагедията. Нарекоха го трагична случайност. Годеницата ми бе мъртва, само заради шибана случайност. Обир, чийто план се скапал. И цената бе тя. Държах я в ръцете си докато кръвта й изстичаше. После и докато тялото й изгуби топлината си.
Нужен е само един единствен момент, в който се пречупваш. Сякаш нещо в теб умира и знаеш, че вече нищо няма да бъде същото. Когато затворих очите й, знаех, че вече аз никога няма да бъда същия. Именно това бе причината да започна с полицейската си кариера. С фамилията на баща си и името на майка си не беше трудно да се изкача по стълбичката на йерархията и да получа детективска значка. Търсех виновниците за смъртта на Лилиан през краткия си престой, всички ме мислеха за луд. И вероятно наистина бях такъв. Вманиачен и обсебен, исках да накажа копелето, отнело живота й и съсипало моя. Но нещата не винаги стават така, както искаме ние. И в моя случай беше така.
Дълго време отричах съществуването на божествения си баща. Не ми пукаше за него. Не го исках в живота си. Дори се преструвах, че не съществува. Исках просто нормално бъдеще и нея в него. Но след като мечтите ми бяха разпилени във вятъра и подарени на някой друг, нищо не ме спираше повече. Напуснах родителите си с нищо повече от намачкана бележка с огромно петно от мастило и усмихнато личице в края. Вече не бях човекът, когото познават, нито аз познавах себе си. И с идването ми в лагера, новото ми аз се преоткриваше.



© fleur



Последната промяна е направена от damien; на Съб 2 Дек 2017 - 1:39; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
damien;
Hunter of Artemis
Hunter of Artemis

Брой мнения : 4372
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: what's left of my heart is forever yours.

Писане by Athena; on Съб 2 Дек 2017 - 1:00

Одобрен. Добре дошъл при нас !

• • • • •



mistress of courage.
to whom the insight to know when words are worth more than weapons. I pray to you.
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3754
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите