Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Helios;, hephaestus., Hypnos., kayden', Lavinia., Nerites.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 59, на Пон 17 Дек 2018 - 7:10
Гръцки полубогове
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 6/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

your point of view is medieval;

Go down

your point of view is medieval;

Писане by ryker. on Нед 23 Дек 2018 - 13:20


Ryker Ashworth

22 // claimed son of Deimos // fc: Evan Peters

name: Ryker Ashworth
age: 22
in camp: 7 years
lineage: greek
weapon of choice: variable
War, ain't nothing but a heart-breaker, a friend to the undertaker.
"Имаше един единствен начин да се отърва от проклятието и го направих. Изпих сълзите и оставих сърцето ми да изстине и натежи в гърдите. Работещо единствено като познатия мускул, поддържащ живота на едно смъртно тяло. Направих го и бих го направил отново и отново. Боговете на любовта не заслужаваха да имат досег до мен, най-малкото Тя."

Полубратята и сестрите ми бяха глупаци - продължаваха да тичат след сладникавия аромат в търсене на уж откраднатата от тях по рождение любов. Нищо не им бе отнето, нито бяха лишени от каквито и да било чувства, просто се пишеха мъченици заради бащиното ни наследство. Истината обаче бе, че нито приличахме на него, нито бяхме наследили нещо повече от способността му да прекършва съзнания и сърца. А те се въплъщаваха в него и след това се оплакваха точно от това... Жалко наистина. Може би затова не можах да се сближа особено с когото и да е от тях. Сигурно нямаше да завърши добре. Сигурно е доста слаба дума - определено нямаше да свърши добре за тях. Защото децата на Деймос бяха като всички останали - кръвта ни бе топла, можехме да обичаме и да виждаме света във всичките му цветове. Аз съм доказателството и ми харесваше, докато не попаднах в капана не на наследството си, а на невидимите копринени нишки на коварната богиня, виновна за твърде много трагедии... Казват, че Зевс е виновник за почти всичко ужасно случило се в историята, защото не може да си го държи в гащите? Нека се разровят малко повече за факти около деянията на богинята на Любовта...
Не е никак трудно да се влюбиш в нейно дете. Напротив, повечето падат победени още от пръв поглед. Децата на Афродита са... иронично бих ги оприличил на Венерини мухоловки - елегантно привлекателни, очевидни капани, които щракват здраво около сърцето ти доближи ли се достатъчно близо. И работата е там, че нямах против. Исках да бъда с някое от тях, исках да имам свой собствен капан и можех. Можех, но тя не мислеше така. Едно недоказало се пред нея синче на Деймос нямаше как да е достойно за любовта на някой като тях. Затова го прокле с грубост, необуздана и неутолима похот. И болеше. Сърцето наистина болеше от всичко това, защото не искаше нищо повече от това да дели своята нишка с дете на любовта. Но тя му отне шанса. Накара го да разбие собственото си сърце и това на обекта си на обожание. Накара го да изглежда като стереотипа, който всички познаваха и за който всички бяха чували. Едно нищо... Един боклук неспособен да бъде само с един човек. Не бе така, ала сърцето му бе безпомощно като парче мокра глина в пръстите на една олимпийска богиня. Играта свърши за него.
Докато не сключи сделка с друг дявол. Друг бог можеше да заключи сърцето му и да попречи на проклятието й да продължава да кърви от него. Потърсих дете на Антерос и го помолих за сълзите му. Знаех на какво са способни и бях готов на всичко, за да ги получа. Затова в замяна му предложих своята вярност. Щях да му служа, докато можех. Единственото, което исках бе да не чувствам сладостната болка от магията на Афродита, да не сънувам повече пламтящите й очи и да не усещам повече пръстите й впити в гърдите си. От тогава насам аз бях Райкър Ашуърт, син на Деймос и не изпитвах любов не защото бях негов син, а защото така избрах...

NB! Историята е обсъдена с божествените персонажи включени в нея.

FC: Evan Peters

avatar
ryker.
Child of Deimos
Child of Deimos

Брой мнения : 211
Join date : 23.12.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: your point of view is medieval;

Писане by Athena; on Нед 23 Дек 2018 - 13:28

Одобрен и добре дошъл.

• • • • •



Everybody wants to rule the world
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 4031
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите