Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Athena;, Helios;, Hypnos., kayden', Lavinia., Nerites.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 59, на Пон Дек 17, 2018 7:10 am
Гръцки полубогове
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 6/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

shot through the heart and she's to blame.

Go down

shot through the heart and she's to blame.

Писане by Alexander Morrow. on Пон Дек 24, 2018 3:30 pm

Alexander Morrow | mortal | 42 | FC: Charlie Weber
Иронията ми е стара приятелка. Независимо къде съм, с кого съм и какво правя, тя намира начин да ми напомни, че е винаги там. Винаги до мен. И никога няма да ме остави.
През всяка стъпка от живота ми...

Ще бъде плоска лъжа, ако кажа колко гладко и примерно са преминали годините от моята младост. Буйни да, но не и прекрасни. Не и като в новелите, в които всеки се влюбва в злодея рано или късно, защото разбира причините да бъде зъл и безпощаден. Но в моята история няма злодей, а хитрец. Сянка, създадена да оцелява с цената на всичко. Сянка, мислеща само за себе си. Това бях аз. Млад егоист, забравен от семейната топлина и уют. Забравен от социалните висини и репутации. Никой не ме познаваше повече от необходимото и това бе златната среда, за която се борех. Години наред не знаеха дори фамилията ми, скрита от мен в най-прашните кътчета на съзнанието. А миналото ми за тях се състоеше в последната ни среща.
И нищо повече.
Може би тази потайност, всички тези слоеве потайност, които криеха плановете, чувствата и мислите ми. Криеха хитрите ми ходове зад студените очи и твърдо изражение. Животът изпълнен с риск и успех в риска. Животът подложен на много и в същото време запазен непокътнат толкова време. Всичко това я привлече към мен. Дотолкова, че дори не прикри същността си със смъртно име. С банална нюйоркска фамилия. Раздор и безпорядък. Ерида. Името ми звучеше налудничаво. Кой, по дяволите, би кръстил детето си с подобно име? В кой век живеехме? Но... Факт бе, че тя разпалваше кисело-сладкия вкус на опасност в гърдите ми. Желание за още и още. Исках да съм на косъм от ръба, а пред мен - само тя. И една целувка, която или щеше да ме тласне към края, или щеше да спаси жалкото ми съществуване. Пиеше от мен. Караше ме да се чувствам жив и на косъм от смъртта едновременно. Впиваше собствените си сенки под кожата ми ден след ден. Побъркваше ме повече от всеки познат наркотик. Докато не изчезна...
Моето момиче изчезна също толкова внезапно и безследно, както се бе появила в живота ми. Чувствах се предаден и сив. Сякаш светът ми бе обещан в краката и издърпан само миг преди да се пресегна и да го сграбча. Гневът ми служеше като гориво. Не можех да спра с работата си заради една жена, колкото и горчив да бе въздухът в гърдите ми. Тя ме бе отровила завинаги с мисли по нея и суровата страст, с която ме караше да се чувствам... безсмъртен.

*

Месеци по-късно пъстрите й очи, онези огньове около зениците ме пронизаха безмилостно в кошмар. Събудих се облян в студена пот, а от широко отворения прозорец нахлуваха ледени нощни бризове. Срещу мен - същите тези очи, спокойни и строги. Ярко греещи насред мрачния й силует. Ерида. Но вкусът, който се разливаше по езика ми бе различен. Тя бе различна. В ръцете си държеше нещо. Нещо, което бе повито в пелени, когато пристъпи към лунната светлина. Копнеех за обяснения на хилядите си въпроси, макар да знаех отлично отговорите. Страхувах се да ги задам, точно защото щях да чуя всичко така, както съзнанието ми нашепваше. Пред мен не стоеше човек, а богиня. В ръцете си не държеше дар, а бебе. Нашето дете.
Нарече я Дарая и ми даде избор - или да продължа с досегашния си живот, или да го взема в ръце и да изстискам най-доброто, което можех да извлека от него. Да стана баща на двадесет и една. И завинаги да загърбя опасностите, които това дете, това момиченце щеше да наследи. Чувствах се толкова глупав, толкова изплашен и неподготвен за каквото и да било. Исках да проведа по-дълъг разговор с нея, ала това не бе моето момиче отпреди. А безсмъртна жена готова да ме погуби, ако нещо се случи с дъщеря й. И животът ми отново остана лишен от нея. Но този път не бе празен. Частица от нея остана при мен. Частица от нея, която носеше и частица от мен. Малко, нежно същество, което трябваше да оцелее в този грозен свят. Когато дребните й пръстчета погалиха за пръв път брадата ми, всичко в мен сякаш се сви и обърна наопаки. Всички маси се преобърнаха. Всички досегашни възгледи се удавиха в сенките от миналото. Защото сега не живеех само за себе си. Живеех за нея. И трябваше да я направя силна. По-силна от всяко друго момиче. По-силна и от самия мен. Защото бъдещето й щеше да бъде изпълнено с по-големи, по-страшни демони от моите.

*

С годините научих много неща, за които дори не подозирах. За връзката между моя и нейния свят. Моето малко момиче, което вече не бе толкова малко, нито... момиче. Превръщаше се в жена. Силна, независима и вироглава жена. По-дяволите, не знаех дали ме плашеше фактът, че ще заприлича на нея, или ме радваше мисълта, че не приличаше на мен. Обичах я толкова силно, че бях готов да се опълча дори на майка й. Изпълних заръката й, макар и... не напълно. Скъсах всички стари връзки, които държаха "А" в неизгодни понякога позиции. И дадох живот на "Александър Мороу", баща и собственик на бар - мечта, която бях заровил твърде дълбоко. Сенките все още витаеха около мен, защото бях просто един човек и старите навици щяха да умрат най-трудно. Но ги държах възможно най-далеч от Дая. Научих я на всичко, което знаех. Дадох й всичко, което можех и имах. Но не спирах да се моля за един по-спокоен, по-нормален за нея живот. Защото го заслужаваше. И знаех, че винаги бих бил горд с нея.
avatar
Alexander Morrow.
Mortal
Mortal

Брой мнения : 103
Join date : 24.12.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: shot through the heart and she's to blame.

Писане by Athena; on Пон Дек 24, 2018 3:34 pm

Одобрен и добре дошъл.

• • • • •



Everybody wants to rule the world
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 4031
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите