Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Athena;, Helios;, Hypnos., kayden', Lavinia., Nerites.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 59, на Пон Дек 17, 2018 7:10 am
Гръцки полубогове
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 6/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

The Deadly Angel

Go down

The Deadly Angel

Писане by Akira on Нед Яну 13, 2019 2:53 am

Akira Kaburagi

Живота не винаги е цветя и рози. По-често е неочаквани бури и поледици. И колкото и да се бориш да останеш на повърхността, винаги има кой да те дърпа надолу. Не е лесно да живееш в големия град. Не и когато майка ти е самотен родите и двете сте емигранти от азиатска държава.
Родена съм в Токио. Не познавам баща си. Първите ми години бяха изпълнени с уроци по балет и калиграфия. Майка ми ходеше на две работи, за да може да си позволи скъпите курсове, многоцветните пачки и палците, които разраняваха краката ми. Това беше нейната мечта. Тя искаше да е балерина. Но направи мен. Да, харесвам танците, но не толкова, че да ги направя основна част от живота си. Но го направих. Направих го, за да мога всяка вечер след многобройните часове преминали в изтощителни тренировки да видя широката усмивка прегърнала измореното ѝ лице. Колкото и да ѝ беше трудно, тя винаги идваше да ме прибере от балет. Влизаше в залата десет минути преди края, за да може да види единствената си дъщеря в поза па-дьо-дьо или как прави пирует. И ако не обръщам внимание на това, че живея нейната мечта, мога спокойно да кажа, че живота ни беше добър. Но колелото се върти и всичко се променя без значение дали го искаш или си готов за него. Бедните квартали на Токио, а и други подобни из цяла Япония, бяха в центъра на организираната престъпност в страната. А силно татуираните мъже с костюми командваха всичко. От дребни кражби и проституция, през фалшив алкохол и нелегални залагания, та чак до големи бизнес сделки.
Майка ми Юми е красива жена. А това не е добра комбинация със самотна майка. Няма кой да паза сама жена и малката ѝ дъщеричка. И на никой не му пукаше, че майка ми все още обича баща ми, нищо че е далеч и може никога да не се върне при нея. Бях на десет, когато пропуснах първата си репетиция по балет. С мама опаковахме само най-необходимото от вещите си. Нямаше място за палците и пухкавите ми пачки. Помня, че ги извадих от сака си, за да мога да взема катаната на дядо. Майка не беше доволна, но нямаше сили да спори с мен. Дясното ѝ око бе толкова подуто и посинено от удара, който беше понесла предната вечер от шефа си, че не можеше да го отвори. И защо, защото двама главорези от Якудза се скарали кой щял да я притежава, а тя отказала. Бандитите изпотрошили заведението, където работеше вечер. А шефа ѝ потроши някои от ребрата и зъбите ѝ, за да му олекне. Затова събирахме нещата си. Защото всеки искаше своето, а тя не го даваше. С част от парите, които беше успяла да събере през годините майка ми плати на едни рибари да ни качат тайно на лотката си, за да ни изкарат от града. После се местехме на други малки лодки, докато накрая тя не успя да убеди някакъв капитан да ни качи срещу работата ѝ в кухнята. След няколко месеца прекарани в плаване, стигнахме Лос Анджелис. Успяхме да си намерим малко жилище за не много нисък наем. Беше близо до едно третокласно училище, което записваше и ученици без документи. В следващите четири години майка ми смени много работни места, но успешно взе документи за зелена карта. Аз замених балета с тренировки с катаната на дядо. Взимах книги от библиотеката. Гледах филми за самураи. Въртях меча в нас, за да не ми го вземат по-големите деца. Счупих няколко вази и повредих много от пердетата на мама. Но се усъвършенствах сама.
Един пролетен ден се връщах от училище и две по-големи момчета ме дръпна в една от тъмните улички. Познавах ги. Джоузев от съседния клас и приятеля му Сам от горния. Хормоните им бушуваха и бяха решили да се позабавляват с мен. В онзи момент съжалих, че не носех катаната с мен. Но сега не съжалявам, защото щях да взема животите им. Отбранявах се с раницата си пълна с дебели книги. Леле как боли глава като те ударят с всичка сила с нещо подобно. Дълго се борих, но те бяха по-едри и двама. Сам успя да хване ръцете ми зад гърба ми. Докато Джоузев се приближи отпред с присвити очи. Познавах този поглед. Заради подобен с майка избягахме от Токио. Паникьосах се. Имах чувството, че живота ми ще свърши още там. Нямах представа какво да направя, за да се спася и когато усетих горещия дъх на Джоузев в лицето си се вцепених. Тръпки започнаха да лазят по цялото ми тяло. И в този момент времето рязко застудя. Изкрещях. Като от нищото се появи силен вятър, който сабори момчетата на земята. Ръцете им започнаха неестествено за се вледеняват. От ужас и двамата избягаха, а аз започнах да събирам разпилените книги. Всичко беше толкова странно. Когато видях този тъмносив буреносен кон чакащ ме зад гърба ми, толкова хладен на допир, не знаех какво става. Вида му бе стряскащ, но и успокояващ. Гледаше ме втренчено, а после посочи гърба си с муцуна. Как се очаква да се кача върху кон, който бе прозрачен като призрак, а дъха му ухаеше на озон, както по време на буря? А как да откажеш на създание в чиито очи пресветваха светкавици? Трудно? Никак? Тогава дойдох в лагера за първи път. Хирон ме посрещна и ме заведе право в хижата на Борей. Така се казваше той. Баща ми. Вече знаех името му. Бях дъщеря на Северния Вятър.

◮ В Лагера от 7 години;
◮ Предпочитано оръжие - катаната на дядо ѝ, но ползва и чифт саи от броз;
◮ Обича мотори и кожени дрехи.

21 / Cabin #29
Lana Condor
avatar
Akira
Child of Boreas
Child of Boreas

Брой мнения : 35
Join date : 12.01.2019

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Deadly Angel

Писане by dionysus; on Нед Яну 13, 2019 10:24 am

Добре дошла. 

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 6194
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите