Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

aphrodite.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 35, на Нед Яну 14, 2018 10:18 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 4/10
Cabin #8 (Artemis) - 7/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 5/10
Cabin #11 (Hermes) - 2/10
Cabin #12 (Dionysus) - 3/10
Cabin #13 (Hades) - 3/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 3/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 1/10
Cabin #18 (Hebe) - 1/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 2/10
Cabin #22 (Thanatos) - 5/10
Cabin #23 (Eris) - 3/10
Cabin #24 (Eros) - 4/10
Cabin #25 (Psyche) - 4/10
Cabin #26 (Phobos) - 7/10
Cabin #27 (Deimos) - 4/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 3/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 2/10
Cabin #34 (Morpheus) - 4/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

where the wild roses grow;

Предишната тема Следващата тема Go down

where the wild roses grow;

Писане by Matt Morrison. on Съб Дек 02, 2017 11:47 pm

Matthew Morrison
22; son of Aphrodite; FC: Luke Mitchell
Скъпо дневниче...
Не, звучи ужасно. Не съм толкова лигав, противно на очакванията на всички. Няма да те наричам никак. Освен една тетрадка, в която запечатвам спомените си. Нека опитам отново...

Историята започва така:
Преди малко повече от две десетилетия баща ми - Клайв Морисън, прочут и тачен балетист в разгара на красотата си - срещнал удивителна красавица след спектакъл. Постановката била на "Жизел", а той бил солистът в ролята на Ханс, лесничей влюбен до уши в Жизел, която от друга страна била заслепена от друг. След спускането на кулисите при татко дошла именно дамата, за която споменах по-горе. Подсказка: това е майка ми - богинята Афродита. Подарила му красива алена роза и украсила устните му с червилото си в същия цвят след нежна целувка. Но аз така и не я помня. Знам, че ме е връчила на него след като съм се родил и е заръчала да ме пази.
Когато бях малък татко искаше да бъда като него - балетист. Вярваше, че може да създаде династия от танцьори по този начин и името Морисън да остане в историята на изкуството. Но аз имах друга страст - гимнастиката. Още от три годишен, когато за пръв път зърнах изящността и силата, с която онези мъже изпълняваха рутините си изглеждайки все едно са перца, в съзнанието ми се загнезди нагласата, че не искам да съм като татко; искам да съм като тях. Затова му отказах, когато искаше да ме запише в школата, от която бе излязъл той и сега навлизаше като хореограф. Съгласи се да ме запише в спортната зала. Впрочем по това време вече знаех кой съм. Първата и може би фатална грешка от страна на Афродита е била да ме остави на грижите му. Две-три години, след като застъпих в тренировките си започнаха кошмарите.
Още помня онази нощ. Бях на единадесет, навън вилнееше буря и един клон периодично се блъскаше в прозореца на стаята ми в Манхатън и дращеше по стъклото. Не можех да заспя с часове. Бях се завил през глава и шумът от вратата ме уплаши. Беше татко. Отначало си помислих, че идва да провери как съм, защото винаги когато имаше буря ме приспиваше разказвайки ми някой сюжет. Но този път стъпките му бяха тежки и неравни, твърде нетипично за някой като него. Тежестта му мигновено ме накара да се отдръпна и да усетя гнусния мирис, който идваше от лицето му. Беше пиян. Нарече ме красива грешка и притисна длан към устните ми. Останалото е... болка, болка и само болка.
До ден днешен усещането ме преследва. Защото продължи с години. А аз не можех да направя нищо, защото ми казваше, че никой няма да ми повярва. И може би бе прав. Кой щеше да повярва, че някой като прочутия Клайв Морисън е способен на подобни деяния? Някои от приятелите му също. Наложи се да напусна отбора и да захвърля мечтата си. Сега гимнастиката не е нищо повече от хоби за мен... Все още използвам наученото от там, но... не е същото. Преди две години навлязох в света на модата. Прочутите дизайрени се превърнаха в мои вдъхновения. Обичам да създавам красиви неща, но и не искам да ме приемат само за нещо красиво, като син на Афродита. Затова в останалата част от времето си тренирам. Усилено. Знам, че мога да докажа на всички, че наследството, която нося на раменете си в никакъв случай не ме прави по-малко от останалите тук. Напротив. Аз мога да съм воин. Равен противник на синовете на Арес, Енио, Атина. А може би дори и по-добър...
Как стигнах до тук? Оказа се, че бака ми не е прав. И че все някой ми повярва. Беше син на Ерида, малко по-голям от мен. Бе започнал работа в града и ми разказа за Лагера и как всяко лято ходел там, защото е по-сигурно. Той ме приюти за няколко месеца. Показа ми, че не съм слабото същество, за което всички ме мислят и за което баща ми ме мислеше. Така и не чух повече за Клайв Морисън и слава на боговете никога няма да ми се наложи да се върна у дома. Тук е моят дом. При останалите като мен. Колкото и различни да бяхме, всички имахме малко или много общи неща. Гадните родители бяха едно от главните такива...
avatar
Matt Morrison.
Child of Aphrodite
Child of Aphrodite

Брой мнения : 332
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: where the wild roses grow;

Писане by Lady Sorrow. on Съб Дек 02, 2017 11:49 pm

Одобрен! Добре дошъл!

• • • • •

Mine is the Throne of Bones
of souls perished in Chaos, drowned in Strife.

avatar
Lady Sorrow.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 522
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите