Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Yesterday at 11:16 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 3:15 am by Хйонгуон

» i wasn't made to leave my fate. // kaltain rompier
Вто Юли 17, 2018 9:59 pm by Nyx.

» Запазване на лик
Вто Юли 17, 2018 3:13 pm by Nyx.

» Just like fire, burning out the way!
Пон Юли 16, 2018 7:42 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

Alisia., Danny Hoult., lissette;, Xhexania Cael West

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 9/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

f*uck the american dream.

Go down

f*uck the american dream.

Писане by henry devlin. on Съб Дек 02, 2017 11:57 pm

Засъхналата кръв по лицето му го дразнеше, но не правеше нищо, за да я махне от себе си. Затова просто седеше на мястото си и от време на време вдигаше поглед, за да види отражението си в прозорците, които го заобикаляха. Тя бе като трофей и напомняне за това, което беше сторил и правеше през последната година.
Самоунищожение.
Тихото жужене на крушките над него го дразнеха. Светлината им го караше да притваря очи и да се мръщи с раздразнение. Белезниците се впиваха в кожата му и причиняваха болка, но нямаше значение. Беше преживял достатъчно, за да бъде сигурен, че нищо повече на този свят не може да го накара да страда. Така, както бе страдал преди седем години. Така, както бе страдал преди една. Хенри беше загубил всичко което обичаше в този живот и един Бог знаеше защо все още дишаше. Предпочиташе да се самонаказва и да руши собствената си душа с невидим, но достатъчно остър предмет, който до оставя огромни белези.
Някога бе щастливо момче.
Началникът на участъка влезе в стаята за разпити и постави дебелата папка, която носеше името на задържания на масата. Изражението на лицето му беше строго, а в очите му се криеше сериозност, която по-скоро напомняше на бащина загриженост, отколкото на професионализъм. И то полицейски. Задържаният не видя това. Той бе твърде сляп за чуждото добро. Приемаше го като съжаление, което не искаше да вижда и чува. Живееше в блатото, но по собствено желание и оставаше глух за чуждите думи. Оставаше си дете в тялото на мъж и не правеше нищо по въпроса, за да надскочи това, което в момента представляваше. Явно твърде много обичаше да бъде на дъното на всяка една верига и пирамида, които съществуваха в този свят.
- Момче, за последната година те виждам по-често от собствения си син. – справедлива забележка и беше на място. Самата истина се криеше в това изречение и бе казано с нужния укор. Жалко, че нямаше кой да го чуе. – Хванали са те в незаконен бой. Как ще коментираш този път?!
- Виновен съм, сър. – отвърна Хенри с предизвикателство и не само в погледа. Търсеше си го и най-накрая щеше да си го получи. По един или друг начин.
Тежка въздишка се изтръгна от началника и той се наведе напред, за да огледа лицето на задържания. Търсеше нещо, за което да се хване. Нямаше разлика с предишните пъти. Това момче се беше отказало от живота и ако сега го изпратеше на смърт, то щеше да приеме присъдата си на драго сърце. Колко тежко му изглеждаше всичко в този момент. Безнадеждно. Толкова млад, а така изгубен.
- По всяко обвинение казваш, че си виновен. Няма ли да ми кажеш още нещо, синко? – този път прозвуча по-меко. Искаше да достигне до него, все пак се познаваха от доста време. Всеки път си казваше, че ще извика психолог, но преди това му даваше още един шанс. Напразно. – Не си убил онова момиче. Нещастен случай е. Достатъчно специалисти го потвърдиха. Не разбирам защо се обвиняваш!?
- Аз я убих. Но никой не ми вярва. Тя умря по моя вина! – отвърна изведнъж разпалено Хенри. Страните му горяха от внезапния плам, който го беше обхванал. Никой не го разбираше. Не знаеха нищо за чувствата му. Само той знаеше какво се беше случило там и не бе нещастен случай. Беше убил жената, която обичаше. – Виновен съм, сър и ще си понеса наказанието.
- Защо не се върнеш у дома?! В Манчестър и не започнеш отначало?!
- Не помня какво беше там... – замислено отвърна Хенри.
С майка му напуснаха Великобритания, когато бе на десет години. Бяха тръгнали в преследването на "американската мечта". Баща му, по нейни думи, беше умрял малко след раждането му. Но така и не го бе виждал на снимки. Липсваше от всеки един аспект на живота му. Дори и в чуждите спомени. Озоваха се в Ню Йорк и заживяха там, въпреки всички трудности. Първите подигравки, които изтърпя бяха относно акцента му. Не разбиваха какво им казва. Лъжлив предлог, за да го избягват. Говореше с него и до ден днешен. Най-вече от инат.
Майка му умря от рак на гърдата преди седем години. Това даде и началото на желанието му да се саморазруши. Започна с дребни кражби, научи се да се бие и да борави с пистолет. Сам трябваше да се издържа някак, а това бе най-лесното. Грешният път, който му носеше достатъчно проблеми, за да не мисли за загубата и проблемите.
След това срещна нея. Жената на живота му. С нейна помощ излезе от дупката, която беше пропаднал. Година и половина бяха достатъчни, за да бъде щастлив. Благодарение на него бе мъртва. Той беше изчадие. Дори не знаеше какво точно бе.
- Свободен си! – съобщиха, докато отключваха килията му.
Хенри се изправи на крака с въпросителен поглед. Не разбираше какво става. Как така го освобождаваха!? Вярваше, че този път щеше да остане тук достатъчно дълго, за да им докаже какво всъщност е. Убиец.
Събра нещата си и щом излезе от участъка примижа от дневната светлина. Не можеше да го признае пред себе си, но му липсваше. Едва сега забеляза писмото, което се намираше между малкото му вещи в ръцете. Нетърпеливо го отвори и пред него се откри най-странния текст.
"Чакай ме на следващата пресечка в дясно. Нека намерим баща ти".

в лагера е от година.
абсолютен аутсайдер.
много агресивен.
все още се бие.
henry devlin
son of notus // age: 23 // fc: jack o'connell
avatar
henry devlin.
Child of Notus
Child of Notus

Брой мнения : 2300
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: f*uck the american dream.

Писане by dionysus; on Нед Дек 03, 2017 12:04 am

Интересен герой. Добре дошъл. Така ли да ти оставя никнейма?

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4124
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: f*uck the american dream.

Писане by henry devlin. on Нед Дек 03, 2017 12:28 am

съжалявам за забавянето, но нека стане henry devlin. с точката. tnx
avatar
henry devlin.
Child of Notus
Child of Notus

Брой мнения : 2300
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: f*uck the american dream.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите